Жълти дял: Разлика между версии

'''Жълти дял''' (до 1942 г. ''Саръяйла'') е най-големият по площ и най-западният планински рид в [[Източните Родопи]], на територията на области [[Област Кърджали|Кърджали]] и [[Област Смолян|Смолян]].<ref name="грб">{{грб|207}}</ref>

Ридът се простира от югозапад на североизток на около 50 км, а ширината му е 20 – 25 км. На северозапад и север достига до долината на река [[Арда]], която го отделя от страничните ридове ([[Кайнадински рид|Кайнадински]], [[Каракулас]] и др.), отделящи се от [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]] на [[Западните Родопи]]. На изток и юг широката долина на река [[Върбица (река)|Върбица]] го отделя от [[Стръмни рид]] и [[Гюмюрджински снежник]] (ридове в [[Източните Родопи]]). На югозапад чрез седловината Елидже (1010 м) се свързва с [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]] на [[Западните Родопи]], а на юг чрез седловината Три камъка (550 м) – с [[Гюмюрджински снежник]]. На североизток билото на рида значително намалява и склоновете му достигат до южните квартали на град [[Кърджали]].<ref name="грб"/>

Изграден е от кристалинни скали – [[гнайс]]и, [[шисти]], амфиболити и по-малко риолити, а по източните му склонове са основно варовици и пясъчници. Билото му е тясно, простиращо се от югозапад на североизток. Най-високият му връх '''[[Добри връх (връх)|Добри връх]]''' (1437 м) се намира на границата с Гърция. Почти в центъра на рида се издига връх Аладаг (1240,5 м), от него на югоизток се отделя друго мощно било известно под името [[Устренски рид]]. Склоновете му са стръмни, силно опороени и набраздени от многобройни долини и долове. Големи находища на оловно-цинкови руди. Северозападните му склонове са по къси и по-стръмни и се отводняват чрез къси десни притоци на [[Арда]], а югоизточните са по-дълги и по-полегати и се отводняват от левите притоци на река [[Върбица (река)|Върбица]]. От рида водят началото си реките [[Върбица (река)|Върбица]] и левите и&#768; притоци [[Неделинска река]] (Узундере), [[Джебелска река]] (Дерменчай) и др. и река [[Кьошдере]] (десен приток на [[Арда]]). Почвената покривка е слаба и силно ерозирана. Растителността е бедна, представена главно от отделни петна от широколистни гори и храсти.<ref name="грб"/>

Във вътрешността на рида и по неговите склонове и подножия са разположени 6 града – [[Ардино]], [[Джебел]], [[Златоград]], [[Мадан]], [[Неделино]] и [[Рудозем]] и десетки малки села в [[Кърджалийска област|Кърджалийска]] и [[Смолянска област]].<ref name="грб"/>

* През югозападната му част и по южното му подножие, между селата [[Средногорци]] и [[Фотиново (Област Кърджали)|Фотиново]], на протежение от 57 км – участък от третокласен път № 867 [[Средногорци]] – [[Златоград]] – [[Подкова (село)|Подкова]];.<ref name="грб"/>

В рида са изградени и функционират две хижи: „Бели брези“ (източно от град [[Ардино]]) и „Млечино“ (в близост до село [[Млечино]]).<ref name="грб"/>