Война за испанското наследство: Разлика между версии

[[Испанско наследство|Испанското наследство]] е въпрос, който занимава умовете на европейските политици откакто династията на [[Хабсбурги]]те в [[Мадрид]] видимо започва да отслабва и особено откакто на престола е [[Карлос II]] (1665 – 1700 г.) – слабоумен и неразвит нещастен човек, който не може да има деца. В териториално отношение испанското наследство не е за пренебрегване – освен самата Испания то включва южна [[Италия]], [[Сицилия]], [[Сардиния]], [[Милано]], южна [[Нидерландия]] (днес приблизително [[Белгия]]), 2 – 3 крепости в северна Африка, както и огромната колониална система в [[Америка]] и [[Филипини]]те. Много европейски владетели искат да откъснат някое парче от тази империя, но основният въпрос е кой ще наследи престола на Хабсбургите. Франция и Австрия имат сериозни династични основания да претендират за своите кандидати, докато Англия и Холандия предпочитат престолът да попадне в човек, който не е обвързан с никоя от Великите сили, за да не се стигне до създаването на нова доминираща държава в Европа по подобие на империята на [[Карл V]]. През 1698 и 1700 г. между френския крал [[Луи XIV|Луи XIV и]] основния му противник [[Уилям III]] – английски крал и щатхалдер на Холандия се подписват два договора за подялба на наследството. Според първия испанският престол се пада на един баварски принц, далечен наследник на Карлос II, който обаче умира наскоро в детска възраст. Така че се налага да се постигне нов договор, в който Луи XIV се съгласява да остави Испания на австрийците, ако получи южна Италия със Сицилия и Сардиния.▼

Този, който се противопоставя на разделителните договори, е умиращият испански крал, принуден да изрази позицията на испанското общество, че наследството не трябва да бъде поделяно. Той прави завещанието си, тайно одобрено от Светия престол – папата не в полза на австрийския, а на френския кандидат. Когато [[Карлос II]] умира през ноември 1700 г., Луи XIV е изправен пред сложен избор – или да приеме завещанието, с което да наруши договорите и да разруши новия си съюз с Англия и Холандия, или да го отхвърли, проявявайки разум. Дилемата има и още един аспект: дали да се бори за интересите на своята династия, която ще може да заеме още един престол, или за интересите на страната си, която се нуждае от мир и силни съюзници. Доколкото тогава има формирана френска общественост, тя подкрепя правата на Франция върху испанския трон, пропагандирани от четири десетилетия от правителството. Затова Луи XIV изпраща своя внук [[Филип V Испански|Филип д'Анжу]] в Мадрид, като преди това изрича знаменитата фраза „Няма вече [[Пиренеи]]“ (планината, която разделя Франция и Испания). Легендарно е твърдението, че тя накарала останалите държави да се съюзят срещу Франция. Всъщност в началото Англия не реагира (тя дори признава Филип за испански крал), а Австрия е безпомощна в своя гняв. Луи обаче решава да бъде арогантен и през февруари 1701 г. превантивно окупира буферните крепости в Нидерландия и осигурява френски монопол върху вноса на негри-роби в испанските колонии – до момента важен източник на приходи за Англия. Уилям III разбира, че това е в действителност обявяване на война и подновява с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] своя [[Велик съюз]] срещу Франция от 1689 г. Официално съюзниците обявяват война едва на 15 май 1702 г.▼

== Равновесие на силите (1701 – 1704 г.) ==▼

През тези първи години става ясно, че войната ще има два отделни, но свързани помежду си конфликти. От една страна Франция е нападната от съюзническите армии, поемайки по този начин основния удар, а от друга страна австрийският кандидат [[Карл VI|Карл]] (син на Леополд I ) с австрийски и английски сили нахлува в Испания през 1705 г. в опит да се укрепи там. В Испания Карл е наричан ''Карлос III''<ref group="notes"> да не се бърка с [[Карлос III|Карлос III де Бурбон]] (1716 – 1788), крал на Испания от 1759 до 1788</ref>, в негова подкрепа се обявяват Каталония и Арагон и той остава там шест години до смъртта на брат си [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]], след което се завръща във Виена и поема императорската корона на [[Свещената Римска империя]].▼

Франция поема инициативата и през пролетта на 1701 г. сключва съюзни договори с Бавария, Савоя, Португалия и архиепископство Кьолн. В това време маршалите [[Никола Катина]] и Вилроа нахлуват в северна Италия, окупирайки [[Милано]]. Армиите им обаче търпят поражения при Киари, Кремона и Луцара (1701 – 1702) главно от видния имперски генерал [[Евгений Савойски]]. По течението на Рейн първоначално съюзниците имат известна преднина, осъществявайки контрол върху Елзас и Люксембург, но скоро са изтикани оттам от способния маршал [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]]. Той ги побеждава през 1702 при '''''Фрайдлинген''''' в [[Шварцвалд]] и през 1703 при '''''Хьохщедт'''''. С тези успехи той убеждава баварския [[курфюрст]] [[Макс Емануел]] да започне активни действия в подкрепа на Франция и тя получава възможност с решителна операция да придвижи силите си до [[Виена]] и да я превземе. В Нидерландия на французите не им върви, тъй като срещу тях там действа опитният и талантлив английски генерал [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. Той изтласква французите от техните предни позиции до самата холандска граница, след което навлиза в Германия и превзема [[Бон (Германия)|Бон]].▼

[[File:Bakhuizen, Battle of Vigo Bay.jpg|thumb|300px|Битката в залива Виго]]▼

През това време съюзниците правят неуспешни опити да нахлуят в Испания и да предизвикат вътрешна война, в която пряко да се постави въпросът кой да бъде испански крал. През 1702 г. англо-холандски флот атакува [[Кадис]], но е отблъснат от смелия губернатор на града. На връщане той успява да потопи голяма испанска ескадра в залива Виго (23 октомври), но като цяло акцията се проваля. Засега [[Филип V Испански|Филип V]] стои твърдо на мястото си и никоя част от испанското общество не му се противопоставя открито. Едва през 1703 г., след като съюзниците привличат Португалия на своя страна, се създава фронт на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]], на който англичаните веднага изпращат войска. 1703 г. е провал за френската дипломация и със загубата на Савоя, която също решава да подкрепи австрийския кандидат.▼

В началото на 1704 г. двете воюващи страни поддържат крехко равновесие без стабилни фронтове, а с активни действия. Крепости падат всеки месец, серия малки сражения бележат динамиката на този период. Най-значителните събития са превземането на [[Гибралтар]] от англичаните (адмирал [[Джордж Рук]]) през август и последвалата същия месец морска битка при [[Малага]]. Гибралтар е малка крепост на входа на Средиземно море, свързана със сушата чрез тесен провлак, принадлежаща на Испания. Идеята на Рук за превземането му е почти случайна, но установява положение, което е запазено и днес.▼

== Надмощие на съюзниците (1704 – 1709 г.) ==▼

Още преди битката при Малага в Германия се състои важното сражение при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]], в което обединените сили на Марлборо и Евгений Савойски разгромяват напълно френската армия, командвана от маршалите Марсан и Таяр. Прекият резултат е капитулацията на Бавария пред имперските сили, а непрекият е, че тази битка обръща хода на войната и за петгодишен период дава на съюзниците чувствително предимство. Те успяват да се възползват от него само донякъде, като провокират началото на гражданска война в Испания и овладяват цяла Испанска Нидерландия, но не успяват да засегнат толкова тежко Франция, че да спечелят войната.▼

През 1704 г. за пръв път се водят сериозни военни действия на Пиренейския полуостров, тъй като Испания напада Португалия. Атаката не е решителна и затова се проваля. Проваля се и опитът да се вдигнат на бунт североизточните испански провинции [[Каталония]], [[Арагон]] и [[Валенсия]]. На следващата година обаче се случва обратното – англичаните свалят край градчето Дения австрийския претендент [[Карл VI]], с което предизвикват въстание в цялата област Валенсия. Въстава и Каталония. През октомври австриецът влиза в [[Барселона]], а Англия установява с него дипломатически отношения. Армията на [[Филип V Испански|Филип V]], начело с френски офицери, напредва към Каталония, но е принудена да се оттегли, когато към въстанието се присъединява Арагон. Съдбата се обръща напълно и сега Карл успява да превземе [[Мадрид]] (1706). [[Филип V Испански|Филип V]] се оттегля в [[Бургос]]. Но австрийското присъствие в испанската столица продължава само седем месеца – Карл е принуден да се оттегли, без да спечели симпатиите на кастилците.▼

[[Image:Ramillies1.jpg|thumb|320px|ляво|Марлборо при Рамили (картина от 18 век)]]▼

Не само със загубата на Мадрид 1706 г. е трагична за французите. Освен това те губят битката при [[Торино (битка)|Торино]] и по този начин са принудени да изоставят цялата кауза на Бурбоните в Италия. Оттеглянето им отвъд Алпите означава, че австрийските армии могат безпрепятствено да влязат в [[Неапол]] и да завладеят [[Сицилия]]. В същото време и борбата за Испанска Нидерландия е изгубена след голямата победа на Марлборо при [[Рамили (битка)|Рамили]]. Именно през 1706 г. тези испански владения окончателно отпадат от сферата на испанския контрол. През 1708 г. нова победа на Марлоборо и принц Евгений, този път при [[Уденарде (битка)|Уденарде]], отваря възможност за нахлуване във Франция и в края на същата година след геройска съпротива в ръцете на англичаните пада [[Лил]] – първият френски град по пътя към Париж.▼

На този фон победите на маршал [[Джеймз, херцог Бервик|Бервик]] в Испания – при [[Алманса (битка)|Алманса]] през 1707, [[Бриуега (битка)|Бриуега]] през 1709 и [[Вила Висоса (битка)|Вила Висоса]] през 1710 г. – изглеждат от второстепенно значение. Все пак те спасяват испанския трон за [[Филип V Испански|Филип V]] и след 1710 г. за него вече няма съществена заплаха.▼

== Последни години от войната (1709 – 1714 г.) ==▼

[[File:Philippe V Ranc.jpg|thumb|220px|[[Филип V Испански|Филип V]] по време на битка]]▼

През май 1709 г. съюзниците са в състояние да поставят условията си на Франция за постигането на изгоден за тях мир. На започналите преговори те представят на френските парламентьори документ с изключително сурови условия – Франция да се откаже от всички основни завоевания от 1648 г. насам (вкл. [[Елзас]] и [[Франш-Конте]]), [[Филип V Испански|Филип V]] да абдикира и да напусне Испания (за което ще получи Неапол и Сицилия), а ако не приеме да направи това Луи XIV трябва с армиите си да помогне на съюзниците да го прогонят. Луи е готов да жертва плодовете на цялото си дело до момента, но не и да се бие със собствения си внук. Затова той отхвърля предложението за мир и прави документа всенародно достояние. Изригналото национално възмущение той използва, за да създаде нова армия от доброволци и да постави начело заслужилия маршал Вилар – последната надежда на Франция.▼

На 11 септември 1709 г. се състои решителната битка във войната – при градчето [[Малплаке (битка)|Малплаке]] в Нидерландия. Позициите на Вилар с 90&nbsp;000 д. са атакувани от 120&nbsp;000 съюзници (англичани, австрийци и холандци), водени отново от двамата блестящи генерали Евгений Савойски и Марлборо. Този път обаче срещу тях стои не по-малко опитен военачалник, който отблъсква всички атаки. Накрая се оттегля, но с по-малки загуби спрямо съюзниците. Вилар с право може да претендира, че е победител и безспорно е такъв, поне от психологическа гледна точка, защото с тази битка Франция показва, че няма да се предаде.▼

През 1711 г. във Великия съюз започва криза, свързана със смъртта на австрийския император [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф I]], първи син на Леополд I. Тъй като и той няма деца, автоматично е наследен от по-малкия брат Карл VI, същият, който претендира и за испанския престол. При това положение англичаните са силно разколебани в подкрепата си за него. Пълният разрив идва през 1712 г., когато [[Тори]]те в Англия като покровители на Марлборо и военния курс губят изборите и наследилите ги [[Виги]] бързо прекратяват военните действия. Те отзовават и разжалват Марлборо и се насочват към сключване на мир с Франция и Испания.▼

[[Image:Asabar.jpg|thumb|350px|left|Обсадата на Барселона от войските на [[Филип V Испански|Филип V]]]]Австрийците, холандците и германците остават сами срещу възраждащата се френска мощ и скоро претърпяват ново поражение. Вилар търси случай да затвърди впечатлението, че има военно превъзходство и успява да издебне холандските сили при [[Денен (битка)|Денен]] на 24 юли 1712 г. Той ги напада и разгромява, а бързото придвижване на принц Евгений не сполучва да спаси положението. Що се отнася до Испания, там армите на [[Филип V Испански|Филип V]] обсаждат Барселона и въпреки цялата смелост на защитниците и активното подпомагане по море я превземат през 1714 г. С това гражданската война в Испания привършва.▼