Къркария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 4:
| изглед-описание =
| карта = България
| гео-ширина = 42.094
| гео-дължина = 24.156
| местоположение = България ([[Област Пазарджик]])
| част-от = [[Родопи]]{{Br}}([[Западни Родопи]])
Line 18 ⟶ 16:
| карта-файл2 =
}}
'''Къркария''' (среща се и като ''Каркария'') е планински рид в северната част на [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Чепинска река|Чепинска]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] (десни притоци на [[Марица]]), на територията на [[Област Пазарджик]].<ref name="грб">{{грб|277 – 278}}</ref>
 
Ридът има форма на изпъкнала на север дъга с дължина около 25 км и ширина 7 – 10 км. На запад и югоизток дълбоките каньоновидни долини на реките [[Чепинска река|Чепинска]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара]] го отделят съответно от ридовете [[Алабак]] и [[Равногор (рид)|Равногор]], а на юг долината на река [[Мътница (приток на Чепинска река)|Мътница]] – от [[Баташка планина]]. Освен това на юг склоновете на рида постепенно потъват в [[Баташка котловина|Баташката]] и [[Чепинска котловина|Чепинската котловина]]. На изток чрез ниска седловина висока 499 м, разположена северно от град [[Пещера (град)|Пещера]] се свързва с ниските [[Бесапарски ридове]], а на север склоновете му се спускат стръмно към [[Горнотракийската низина]].<ref name="грб"/>
 
Билото на рида е плоско, разположено на 1400 – 1500 м н.в., над което стърчат единични заоблени върхове. Най-висока точка е връх '''Калчиш''' (1475 м), разположен на около 5 км североизточно от село [[Дорково]]. Южните склонове на рида, обърнати към [[Баташка котловина|Баташката]] и [[Чепинска котловина|Чепинската котловина]], са спокойни и полегати, а към долините на [[Чепинска река|Чепинска]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] и [[Горнотракийската низина]] са стръмни, разседни и набраздени от дълбоки долове. Изграден е от [[гнайс]]и. Гъсто обрасъл с иглолистни гори, на базата на които се развива дърводобивът.<ref name="грб"/>
 
В източната част на рида е разположено летовището „Св. Константин“, курортният комплекс „Ливадите“ и хижите „Добра вода“, „Снежанка“ и „Румен“, а северно от село [[Дорково]] – хижа „Цепина“. Над селото са и останките от средновековната крепост [[Цепина]], а в северното подножие на рида, в близост до село [[Паталеница]] се намира [[Баткунски манастир|Баткунският манастир]].<ref name="грб"/>
 
В планината няма населени места, но по неговите подножия са разположени град [[Пещера (град)|Пещера]] и 6 села: [[Ветрен дол]], [[Дебръщица]], [[Дорково]], [[Паталеница]], [[Радилово]] и [[Црънча (Област Пазарджик)|Црънча]].<ref name="грб"/>
 
По западното и източното подножие на рида преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
* По източното му подножие, по долината на [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]], от село [[Радилово]] до град [[Батак]], на протежение от 22,1 км – участък от [[Републикански път II-37|второкласен път № 37]] [[Ябланица]] – [[Панагюрище]] – [[Пазарджик]] – [[Доспат]] – [[Барутин]];
* По западното му подножие, по долината на [[Чепинска река]], от село [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]] до [[Велинград]], на протежение от 23,9 км – участък от [[Републикански път II-84|второкласен път № 84]] [[Звъничево]] – [[Велинград]] – [[Разлог]].<ref name="грб"/>
 
Успоредно на път № 84, по [[Чепински пролом|долината]] на [[Чепинска река]] преминава и част от трасето на [[Теснолинейка Септември - Добринище|теснопътната железопътна линия Септември-Добринище]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
Line 42 ⟶ 40:
 
== Източници ==
<references />
{{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 277 – 278 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}
 
[[Категория:Планини в България]]