Дипломатическа революция: Разлика между версии

'''Дипломатическата революция'''<ref>[https://www.uni-sofia.bg/index.../Рецензия++за++Антоанета+Петкова-Събев.pdf Изразът „дипломатическа революция“ се е наложил и в българските научни среди]</ref> е обръщане и/или преформатиране на геополитическите съюзи съществували от [[война за испанското наследство|войната за испанското наследство]] в началото на [[18 век]] (в началото на 1701 г. се създава и [[Кралство Прусия]]), просъществували по време на т.нар. [[Война за австрийското наследство]] – до 16 януари 1756 г., когато посредством [[Уестминстърски договор|Уестминстърския договор]] всичко се променя. Тази промяна засяга не само [[Европа]], но и света заради колонизаторската политика на [[Великобритания]] и [[Франция]] по това време.<ref>D.B. Horn, „The Diplomatic Revolution“ in J.O. Lindsay, ed., ''The New Cambridge Modern History vol. 7, The Old Regime: 1713 – 63'' (1957): pp 449 – 64.</ref>

 

 

Дипломатическата революция определя страните с баланса на силите в Европа и света в навечерието на [[Седемгодишната война]]. Формален повод за дипломатическата революция е спора за статута на [[Хановер]], изострящ през 1755 г. до краен предел англо-френските отношения, довел и до конфликти по и между колониите на двете страни. В спора по статута на Хановер участва и [[Руската империя]], като негов гарант. [[Османската империя]] благодарение на разумната и балансирана политика на [[Рагъп паша]] успява да опази [[неутралитет]]а си по време на последвалия пръв световен конфликт, според някои съвременни трактовки (каквато е Седемгодишната война последвала дипломатическата революция).

 

 

В резултат от австро-френския съюз [[Мария Антоанета]] става кралица на Франция, а в края на седемгодишната война [[Екатерина Велика]] става императрица на Русия.