Кралство Унгария: Разлика между версии

Унгарското правителство продължава политиката на Кошут по малцинствения въпрос. Започва ''унгаризация'' на малцинствата, която има слаб успех (между 1867 и 1918 г. съотношението на унгарците се увеличава от 47 % едва на 53 %). Унгария отказва да приеме факта, че подобно на унгарското национално възраждане и унгарския национализъм, и другите народи вътре в страната също имат право на собствено национално възраждане и национализъм. Постига се споразумение само с хърватите през 1868 г. В автономното Хърватско-славонско кралство единствен офицаленофициален език става хърватски. Унгаризацията среща положителен прием при част от германците и евреите, сред които мнозина са готови да станат унгарци, тъй като имат вече двойна идентичност. С румънците, словаците и сърбите (общо около 30 % от населението) обаче проблемите се изострят. Опитите на Хабсбургите да решат малцинствения проблем в Унгария, като например плана за изграждане на тройна монархия или федерация на 7-8 области, са категорично отхвърлени от унгарското правителство. В резултат на агресивната реакция спрямо тях на унгарското правителство, общностите на румънци, сърби и словаци все по-малко виждат бъдещето си в една обща държава с унгарци. Румънците, които вече са мнозинство в Трансилвания, мечтаят за присъедняване към Румъния. Словаците – с абсолютно мнозинство в северна Унгария – искат автономия или дори изграждане на нова държава заедно с чехите. Сърбите – мнозинство в южна и централна Войводина – желаят присъединяване към Сърбия.