Еминска планина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 2:
| име = Еминска планина
| изглед = Cape-emine-dinev.jpg
| изглед-описание = Нос Емине – най-източната точка на Стара планина
| карта = България
| гео-ширина = 42.835
| гео-дължина = 27.273
| местоположение = България ([[Област Бургас]])
| част-от = [[Стара планина]]
| връх = Мандрабаир
| височина = Мандрабаир 620,7
| вид =
| възраст =
Line 18 ⟶ 16:
| карта-файл2 =
}}
'''Еминска планина''' е ниска [[планина]], дял от [[Стара планина|Източна Стара планина]], в [[Област Бургас]], между река [[Луда Камчия]] и [[Черно море]].<ref name="грб">{{грб|201}}</ref>
 
Еминска планина се издига в най-източната част на [[Стара планина|Източна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина около 60 км и ширина 15- – 18 км. На запад долината на [[Голяма река (приток на Луда Камчия)|Голяма река]] (десен приток на [[Луда Камчия]]) я отделя от [[Карнобатска планина]], а на изток и югоизток със стръмни склонове се спуска към [[Черно море]], като завършва с нос [[Емине]]. На север долината на река [[Двойница]] я отделя от [[Камчийска планина]], а след това чрез три ниски седловини: източно от село [[Булаир (Област Варна)|Булаир]], при горско стопонство "Гермето"„Гермето“ и при село [[Каменяк (Област Бургас)|Каменяк]] се свързва със същата планина. На юг долината на [[Хаджийска река]] и ниска седловина (211 м н.в.) я отделя и същевременно свързва с [[Айтоска планина]].<ref name="грб"/>
 
Планината е ниска с широко и плоско било, което постепенно се понижава на изток до 400- – 500 м. Най-високата точка връх '''Мандрабаир''' (620,7 м) се намира в най-западната и&#768; част, южно от село [[Снягово (Област Бургас)|Снягово]]. Други по-високи върхове са: Гьозтепе (520 м, източно от [[Дюлински проход|Дюлинския проход]]) и Свети Илия (386 м, в най-източната част).<ref name="грб"/>
 
Планината е оформена върху Еминската антиклинала. Изградена е от горнокредни мергели, варовици и пясъчници (емински флиш). Северните и&#768; слонове са полегати и разчленени от дълбоко всечени долини на десните притоци на река [[Двойница]]. Южният склон е разседен и се спуска стръмно към долината на [[Хаджийска река]]. От планината водят началото си реките: [[Балабандере]] (десен приток на [[Луда Камчия]]), [[Елешница (приток на Камчия)|Елешница]] (десен приток на [[Камчия]]), [[Двойница]] (влива се в [[Черно море]]) и [[Хаджийска река]] (влива се в [[Черно море]]) с левия си приток [[Бяла река (приток на Хаджийска река)|Бяла река]]. Почвите са предимно излужени канелини горски. Билото на планината е заето от пасища и обработваеми земи.<ref name="грб"/>
 
Поради ниската си надморска височина в планината има доста населени места. На запад са селата [[Дъскотна]], [[Снягово (Област Бургас)|Снягово]], [[Каменяк (Област Бургас)|Каменяк]], [[Добра поляна]], [[Средна махала]], [[Топчийско]], [[Преображенци]], [[Разбойна (Област Бургас)|Разбойна]], [[Рожден]], [[Мрежичко (област Бургас)|Мрежичко]], [[Припек (Област Бургас)|Припек]], [[Подгорец]], [[Рудина (Област Бургас)|Рудина]], [[Сини рид]] и [[Просеник (Област Бургас)|Просеник]]. В средната част са селата [[Горица (Област Бургас)|Горица]], [[Гюльовца]], [[Козичино]], [[Паницово]], [[Козница (Област Бургас)|Козница]] и [[Раковсково]], а в източната – селата [[Приселци (Област Бургас)|Приселци]], [[Кошарица]], [[Баня (Област Бургас)|Баня]] и [[Емона]] и градовете [[Обзор]] и [[Свети Влас]].<ref name="грб"/>
 
В най-западната част на планината е изградена хижа "Топчийско"„Топчийско“, а централната и&#768; част се намират скалните феномени "Добровански„Добровански гъби"гъби“. В източната част са създадени защитените местности "Ортото"„Ортото“, "[[Смриките]]", "[[Иракли]]" и "Нос„Нос Емине"Емине“. Южно от град [[Обзор]] е летовище "Иракли"„Иракли“, а източно от [[Свети Влас]] – ваканционното селище "[[Елените]]". Най-северните части от курортния комплекс "[[Слънчев бряг]]" попадат в южното подножие на планината.<ref name="грб"/>
 
Еминска планина се пресича от два пътя от Държаваната пътна мрежа:
* В източната и&#768; част, през [[Приморски проход|Приморския проход]] (450 м), от [[Обзор]] до [[Слънчев бряг]], на протежение от 31,8 км преминава участък от първокласен път № 9 ГКПП "Дуранкулак" —„Дуранкулак“ – [[Варна]] – [[Бургас]] – ГКПП "Малко„Малко Търново".Търново“;
* В средната и&#768; част, през [[Дюлински проход|Дюлинския проход]] (440 м), между селата [[Дюлино]] и [[Гюльовца]], на протежение от 22,3 км – участък от третокласен път № 906 [[Рудник (Област Варна)|Рудник]] – [[Каблешково]] – [[Бургас]].<ref name="грб"/>
 
== Вижте още ==
Line 43 ⟶ 41:
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 201.
 
[[Категория:Планини в България]]