Долни Луковит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
комасация |
избори 1949 |
||
Ред 15:
Село Долни Луковит се намира на левия бряг на р. Искър в западната част на област Плевен. Село Долни Луковит, с. Староселци, с. Писарово и гр. Искър образуват община Искър.
== История ==
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Долни Луковит е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена [[комасация]], като броят на земеделските имоти е намален от 2937 на 908.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на [[Колективизация в България|колективизацията]], в селото гласуват по-малко от половината избиратели.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 135}}</ref>
=== История за възникването на с. Долни Луковит ===
Line 27 ⟶ 29:
Вероятно през VI-ти век, когато славяните минават река Дунав, в близост до това римско селище възниква славянско селце. На сегашната територия на Долни Луковит възникват още няколко малки славянски селца.
През 1971, 72 и 73 години, Архиологическия институт при БАН прави проучвания на славянските селища, като бяха разкопани няколко никропола/гробища/. Разкриха се и проучиха повече от 50 бр. гробове. Установено е, че тези славянски селища датират от IX-ши и Х-ти век /справка - Живка Въжарова
На това славянско село, жилищните постройки, вероятно землянки, са били на мястото на сегашния II-ри стопански двор.
При изкопни работи там са намерени пещи за хляб, двукамерна грънчарска пещ, фрагменти от керамични съдове и др. Славянското селище е продължавало да съществува и през II-та Българска държава-14 в. 1396 година, за което свидетелствуват архиологически находки от XI до XIV век.
Според един турски документ от 1435 година, фигурира за пръв път селото Луковит състоящо се от 44 домакинства.
В пътеписите на Евлия Челеби /17 век/
Идва период когато селото спира и вероятно в края на 17 век и първите десетилетия на 18 век бива изселено по неизвестни причини. По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители от предбалканските селца, а именно: Фамилията Янкуловци са от село Дрешан, Диловци, Ходжовци, Дупченовци и Боздуците
В селото не е имало турско население. Административно се е числело към Кнежа и Ряховска кааза /Оряховска околия/. Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство-овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала за водопой. Хората са живели в малки уземни жилища /землянки/, които са запазени до Балканската и Първата световна воина.
=== История за създаване на читалище
Още през 1915
▲Още през 1915 год. сред учителите Начо Филипов, Тодор Стоянов, Ангел Гергов, Иван Трендафилов и др. назрява идеята да се основе читалище в Долни Луковит. Тази идея обаче бива осуетена поради обстановката която се създава в навечерието на първата световна война.Почти всички заминават на фронта и идеята за читалище остава неосъществена. След края на войната българския народ изживява тежките последици на материални лишения и унизено национално достойнство. В тези години на морална безизходица здравите сили на народа правят усилия за възвръщане на вярата му в по-светло бъдеще, да разкрият перспективи за неговото обновление. В такава обстановка идеята за създаване на читалище в селото отнова се подема. Инициативата се разширява извън учителските среди, като обхваща и ученици от по-горните класове на гимназията и будни младежи.
След годишнината на Христо Ботев, който предварително е определен за патрон на читалището, на 12 януари 1924 година в голямата класна стая на старото училище в Долни Луковит, около двадесетина ентусиазирани учители, гимназисти дошли в зимна ваканция и няколко по-будни граждани се събират и основават ЧИТАЛИЩЕ. За първообраз на неговия устав се възприема устава на читалището в гр. Оряхово, като се назовава:
Избира се ръководство в състав:
* Председател
* Секретар
* Библиотекар
традиций на нашата библиотека са оставени от библиотекара БОРИС ПОПОВ.
Line 56 ⟶ 58:
Отначало библиотеката се е помещавала в частнатите къщи на Тодор Стоянов където се е помещавала и кредитната кооперация, а по-късно в домът на Гаврил Дамянов, братя Станкови и Христо Киров. Библиотеката обаче остава и в училището където учи библиотекара Борис Попов.
През 1921
Едва през 1967 година, по предложение на читалищното ръководство с председател
Отначало библиотеката започнала със 120 тома книги ДАРЕНИ от бившия медицински фелдшер на селото ТОДОР ЯНЧЕВ, който закупува за 500 лв. книги предимно от руската и западна класика.
| |||