Дефекация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Waterced (беседа | приноси)
Change image to svg
м дребни
Ред 1:
[[File:Bernard Picart - The Perfumer.jpg|thumb|Bernard Picart, „Le The Perfumerparfumeur“
(илюстрация на дефекация, 16 век)]]
[[Image:Anorectum-en.svg|right|frame|Анатомия на ануса и ректума]]
'''Дефекация''' (разговорно: '''изхождане''', '''акане''', [[вулгаризъм|вулгарно]]: '''сране''', [[диалект]]но: '''какане''') е действие, при което живият организъм изхвърля [[изпражнения]] от [[храносмилане|храносмилателния тракт]]. [[Човек (вид)|Хора]]та отделят изпражнения между няколко пъти дневно до няколко пъти седмично, а някои с [[лениви черва]] или [[запек]] – до един път седмично.
 
Вълнообразните движения от мускулни контракции, познати като [[перисталтика]] на стените на [[черва]]та, придвижват изпражненията през храносмилателния тракт към [[ректум]]а. Ампулата на ректума (анатомично позната като ''ampulla recti'') служи за временно хранилище за изпражненията. Когато стените ѝ се разтеглят от постъпващите изпражнения, специални [[нервни]] рецептори за разтягане, разположени в стената на ректума, стимулират позив за дефекация. Често, ако нуждата не бъде задоволена навреме, отпадъците от ректума се връщат обратно в [[дебело черво|дебелото черво]], където продължава абсорбирането на [[вода]]. Ако дефекацията се отлага за по-продължително време (човек се стиска„стиска“), фекалната материя се втвърдява, което предизвиква [[запек]].
 
Когато ректумът е пълен, увеличаването на вътрешноректалното налягане разтваря стените на аналния канал, позволявайки на изпражненията да навлязат в канала. С изтласкването им ректумът се свива и перисталтична вълна ги избутва извън ректума. Мускулите на вътрешния и външния [[сфинктер]] разтварят [[анус]]а и позволяват изпражненията да бъдат пропуснати.
 
Също така, натискането на диафрагмата надолу с дълбоко поемане на въздух и свиване на коремните мускули увеличава налягането върху червата и може да предизвика дефекация. Това позволява на хората да се изходят без да имат позив. Този метод, наречен маневра„маневра на ВалсалваВалсалва“, изисква напъване и не може да замени естествения рефлекс за дефекация, защото не изпразва напълно ректума и сигмуидното черво, тъй като липсват естествените перисталични вълни, които изтласкват изпражненията навън. Ако естественият позив бива системно игнориран, това предизвиква нечувствителност към позивите за дефекация и хроничен запек.
 
По време на дефекация [[гръден кош|гръдните]] мускули, [[Диафрагма (анатомия)|диафрагма]]та, [[стомах|стомашните]] мускули и [[таз]]овата диафрагма оказват налягане върху храносмилателния тракт, а [[дишане]]то временно се прекратява, докато дробовете изтласкват диафрагмата надолу, за да окажат натиск. [[Кръвно налягане|Кръвното налягане]] се увеличава в цялото тяло, а количеството кръв, изпомпвано от сърцето, намалява. Познати са случаи на смърт по време на напъване за дефекация, защото повишеното кръвно налягане предизвиква пробив на [[аневризма]]та или отлепяне на [[тромб]].