Колективизация в България: Разлика между версии

В началото на 1950 година правителството подготвя нова масовизация, поставяйки си за цел колективизацията на половината земеделски земи, което трябва да се постигне с ново увеличение на нарядите, собено на мляко и вълна. Режимът прибягва до крайни мерки, като изискването на наряд от мляко дори от яловите крави и воловете – така след национализацията на тракторите, той се опитва да лиши селяните и от работни животни. През март е поставен максимум на земите за лично ползване (в зависимост от района 2 до 5 декара, включително двора на къщата{{hrf|Груев|2009b|139}}) и притежаваните животни (1 впрегатно животно, но не вол, 1 крава, биволица или коза, 5 овце{{hrf|Груев|2009b|139}}) от членовете на ТКЗС, а изплащаните им ренти са намалени до 30% от печалбата, като е обявена възможността за пълното им премахване в бъдеще. ТКЗС са извадени от системата на [[Централен кооперативен съюз|Централния кооперативен съюз]] окончателно поставени под контрола на Министерството на земеделието.{{hrf|Груев|2009a|354 – 355}}