Враня: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 46.233.54.190 (б.), към версия на Elkost
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{към пояснение|ВранеВраня}}
{{Селище инфо|Сърбия
| име = ВранеВраня
| име-местно = Врање/Vranje
| вид =
Ред 10:
| регион =
| окръг = [[Пчински окръг]]
| община = [[Градска община ВранеВраня|ВранеВраня]]
| площ =
| височина = 428
Ред 24:
[[Файл:Beli most.JPG|250п|мини|ляво|Белият мост]]
 
== '''ВранеВраня''' ({{lang-sr|Врање|Vranje}}) е [[град]] в Южна [[Сърбия]], административен център на [[Пчински окръг]] и [[Градска община Враня]]. ==
 
През 2003 година населението на града наброява 55 200 души, по-голяма част от които се самоопределят за [[сърби]]. Намира се само на няколко километра от границата с [[Република Македония]]. Той е сред големите центрове на [[Поморавие]]то.
 
Line 30 ⟶ 31:
[[Пчински окръг|Областта]] е включена в пределите на [[Първата българска държава]] по времето на [[хан Пресиян]].
 
Градът е споменат за първи път през [[1093]] година от [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]]. В книгата „''Алексиада''“, Ана Комнина разказва за превземането на града от [[Велико княжество Сърбия|сръбския]] войвода Вукан, но не след дълго [[византийци]]те си възвръщат ВранеВраня<ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref>.
 
След възстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че ВранеВраня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите (1688 – 1692) ВранеВраня се управлява от немското семейство [[Фон Лам]].
 
ВраненциВранци и населението от [[Пчински окръг|областта]] участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в [[диоцез]]а на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а по-сетне и в [[Санстефански договор|Санстефанска България]]. По силата на [[Берлинския договор]], [[Сърбия]] с получаването на [[независимост]], придобива ВранеВраня с [[Пчински окръг|околността]].
 
По време на [[Първата световна война]] от 4 октомври 1915 до 1918г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к „Военни известия“, София, 1917, стр. 29</ref>. След войната с възстановяване на статуквото и по силата на [[Ньойския договор]] към [[Пчински окръг|Вранско]] е придадено [[Босилеград]]ско.
Line 41 ⟶ 42:
 
== Личности ==
; Родени във ВранеВраня
* {{флагче|Сърбия}} [[Бакия Бакич]] (1923 – 1989), сръбски музикант
* {{флагче|Сърбия}} [[Борислав Станкович]] (1876 – 1927), сръбски писател
Line 53 ⟶ 54:
* {{флагче|Сърбия}} [[Юстин Попович]] (1894 – 1979), архимандрит, философ, православен богослов
* {{флагче|СФРЮ}} [[Душко Попович]] (1913 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
; Починали във ВранеВраня
* {{флагче|Република Македония}} [[Йордан Миялков]] (1932 – 1991), политик от Република Македония
* {{флагче|България}} [[Панайот Гиновски]] (1842 – 1886), български зограф и фолклорист
Line 61 ⟶ 62:
 
{{Община Враня}}
 
[[Категория:ВранеВраня| ]]