|
== История за възникването на с. Долни Луковит ==
На север от сегашното село Долни Луковит, на около един километър е съществувало римско селище от късно античния период. За това свидетелствуват основите на крепост и други обществени сгради, които бяха разкрити при прокопаването на канала за водоснабдяването на с. Староселци. Освен това са намерени фрагменти от строителни материали и монети от І-ви до ІV-ти век. /Монети от Константин Велики/.
Римското селище се е намирало на главния римски път водещ от Улпия Ескус /днешното с. Гиген/ до Сердика /София/. Името на това селище е неизвестно, тъй като не са правени архиологически проучвания. Било обаче със значително големи размери, което бива разрушено от варвари през ІV-ти век.
Вероятно през VІ-ти век, когато славяните минават река Дунав, в близост до това римско селище възниква славянско селце. На сегашната територия на Долни Луковит възникват още няколко малки славянски селца. ▼
През 1971, 72 и 73 години, Архиологическия институт при БАН прави проучвания на славянските селища, като бяха разкопани няколко никропола/гробища/. Разкриха се и проучиха повече от 50 бр. гробове. Установено е, че тези славянски селища датират от ІХ-ши и Х-ти век /справка - Живка Въжарова "Славяни и прабългари"/. ▼▲ Вероятно през VІ-ти век, когато славяните минават река Дунав, в близост до това римско селище възниква славянско селце. На сегашната територия на Долни Луковит възникват още няколко малки славянски селца.
На това славянско село, жилищните постройки, вероятно землянки, са били на мястото на сегашния ІІ-ри стопански двор. ▼
▲ През 1971, 72 и 73 години, Архиологическия институт при БАН прави проучвания на славянските селища, като бяха разкопани няколко никропола/гробища/. Разкриха се и проучиха повече от 50 бр. гробове. Установено е, че тези славянски селища датират от ІХ-ши и Х-ти век /справка - Живка Въжарова "Славяни и прабългари"/.
▲ На това славянско село, жилищните постройки, вероятно землянки, са били на мястото на сегашния ІІ-ри стопански двор.
При изкопни работи там са намерени пещи за хляб, двукамерна грънчарска пещ, фрагменти от керамични съдове и др. Славянското селище е продължавало да съществува и през ІІ-та Българска държава-14 в. 1396 година, за което свидетелствуват архиологически находки от ХІ до ХІV век.
Според един турски документ от 1435 година, фигурира за пръв път селото Луковит
Според един турски документ от 1435 година, фигурира за пръв път селото Луковит състоящо се от 44 домакинства.
В пътеписите на Евлия Челеби /17 век/ - турски пътепис, се споменава село Луковит
В пътеписите на Евлия Челеби /17 век/ - турски пътепис, се споменава село Луковит под името - Лук дере, а в турски документ от 1634 година, се споменава между имената на бурдуците и името на Иван-син на Стоян от Луковит.
бурдуците и името на Иван-син на Стоян от Луковит.
Идва период когато селото спира и вероятно в края на 17 век и първите десетилетия на 18 век бива изселено по неизвестни причини. По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители от предбалканските селца, а именно: Фамилията Янкуловци са от село Дрешан, Диловци, Ходжовци, Дупченовци и Боздуците - от Г. Луковит, Ивановци, Стояновци и Йотовци - от Камено поле, Потовци от Чумаковци и др. Новите заселници намират тук открити зидани кладенци, каквито са известни още кладенци - Патовския, Чуфлигарския, Манчовския, Йончовския и др.
По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители от предбалканските селца, а именно: Фамилията Янкуловци са от село Дрешан, Диловци, Ходжовци, Дупченовци и Боздуците - от Г. Луковит, Ивановци, Стояновци и Йотовци - от Камено поле, Потовци от Чумаковци и др.
В селото не е имало турско население. Административно се е числело към Кнежа и Ряховска кааза /Оряховска околия/. Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство-овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала за водопой. Хората са живяли в малки уземни жилища /землянки/, които са запазени до Балканската и І-таПървата световнсветовна война.▼ Новите заселници намират тук открити зидани кладенци, каквито са известни още кладенци - Патовския, Чуфлигарския, Манчовския, Йончовския и др.
▲ В селото не е имало турско население. Административно се е числело към Кнежа и Ряховска кааза /Оряховска околия/. Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство-овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала за водопой. Хората са живяли в малки уземни жилища /землянки/, които са запазени до Балканската и І-та световн
== История за създаване на читалище "Христо Ботев" и библиотеката в с. Долни Луковит ==
| 