Свищов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 88:
През Средновековието по времето на цар [[Иван Шишман]] се споменава крепостта под името Зибестова, която е била областен център.
През 1738 г. в Свищов населението е преобладаващо турско.<ref name=":03222">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=129; 133 – 134|oclc=894636829}}</ref>
По време на [[Руско-турска война (1806 – 1812)|Руско-турската война (1806 – 1812)]] по заповед на генерал [[Николай Каменски]], изпълнена от генерал Емануил Сен-При на [[Кръстовден]], 14/27 септември [[1810]] г., руските войски правят опити да защитават града, но не успяват. Силната турска артилерийска бомбардировка опожарява града и взривява крепостта. Останките от нея се видиждат на хълма в парка „Калето“. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – „Свети Николай“ (днес „Свето Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира „Зограф“ и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“. Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. След изпепеляването на Свищов руският генерал, за да спаси населението от предстоящото турско клане, помага на населението да избяга през Дунава отсреща във [[Влашко]]. Във Влашко, изселниците се установяват в Мавродин, в [[Букурещ]] и в други селища, като отсрещния гр. [[Зимнич]], [[Крайова]], [[Галац]], [[Браила]], [[Брашов]] и др.
| |||