Уикипедия

Европа: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Svchpr (беседа | приноси)
1 редакция
Премахване на цялото съдържание на страницата
Етикети: Изтриване на съдържанието Премахване на съдържание blanking
Ред 1:
{{към пояснение|Европа|Европа (пояснение)}}
{{Инфокаре регион
| карта = Europe orthographic Caucasus Urals boundary (with borders).svg
| площ = 10 180 000
| население = 731 000 000 (2009)
| гъстота = 70
| държави = 50 ([[Списък на страните в Европа]])
| територии =
| език1 = [[Европейски езици]]
| град1 = [[Списък на най-големите урбанизирани зони в Европа| Москва, Истанбул, Лондон, Париж, Мадрид, Санкт Петербург, Рим, Берлин]]
| часова зона = UTC до UTC+5
| интернет домейн = [[.eu]] ([[английски език|английски]]: ''European Union'' – Европейски съюз)
 
}}
 
'''Европа''' е най-западният [[полуостров]] на [[Евразия]], обикновено разглеждан като самостоятелен [[континент]]. Той граничи с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] на запад, [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] на север и [[Черно море|Черно]] и [[Средиземно море]] на юг. Границата му с [[Азия]] на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината [[Урал (планина)|Урал]] и река [[Урал (река)|Урал]], [[Каспийско море]] и [[Кавказ]].<ref name="NatlGeoAtlas">{{cite book|title=National Geographic Atlas of the World|edition=7th|year=1999|location=Washington, DC|publisher=National Geographic Society|isbn=0-7922-7528-4| pages = 68 – 69, 90 – 91}}</ref> Крайните точки на Европа са нос [[Кабу да Рока]] на запад, заливът [[Байдарацка губа]] на изток, нос [[Норкюн]] на север и нос [[Тарифа]] на юг. Името „Европа“ е въведено от [[Финикия|финикийците]], които обозначавали с него само северните брегове на [[Средиземно море]] и близките острови.
 
Европа е вторият най-малък континент с площ около 10&nbsp;180&nbsp;000&nbsp;[[квадратен километър|km²]] или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и [[Африка]] със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.
 
След [[16 век]] европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на [[20 век]] в различни периоди те контролират [[Америка]], [[Океания]], почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]] се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от [[Желязна завеса|Желязната завеса]], но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
[[Файл:Политическа карта на Европа.png|мини|251x251пкс|Политическа карта на Европа]]Днес икономиката на [[Европа]], като едно цяло, е една от най - силните в света. Водещи икономики са [[Германия]], [[Франция]], [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Италия]] и [[Испания]]. Страните на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и [[Източна Европа]] все още не са развити, колкото големите икономики. [[File:Europe satellite globe.jpg|мини|250п|Сателитна снимка на Европа]]
 
== География ==
{{основна|География на Европа}}
Европа и Азия образуват свръхконтинента [[Евразия]], като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите [[Нова земя]] към [[Карско море]] до залива [[Байдарацкая губа]], минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение [[Мугоджари]], по долината на река [[Емба]] до нейното вливане в [[Каспийско море]]. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река [[Кура]], границата между [[Кавказ]] и [[Арменско плато|Арменското плато]], продължава по реките Кура и Риони – до [[Черно море]].
 
Дължината на бреговата линия на Европа е около 41&nbsp;000&nbsp;[[километър|km]] (на 1000 km<sup>2</sup> се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са [[Скандинавски полуостров|Скандинавски]], [[Пиренейски полуостров|Пиренейски]], [[Балкански полуостров|Балкански]], [[Апенински полуостров|Апенински]].
 
Средната надморска височина е около 300&nbsp;m, максималната е 5642&nbsp;m (връх [[Елбрус]]), а минималната – -28&nbsp;m ([[Прикаспийска депресия]]) . Преобладават низините и равнините [[Средноевропейска равнина]], [[Източноевропейска равнина]], [[Долнодунавска равнина]], [[Парижки басейн]] и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, [[Алпи]], [[Карпати]], [[Пиренеи]], [[Апенини]], [[Урал (планина)|Урал]], планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, [[Стромболи]], [[Везувий]], [[Санторин]] и [[Етна]].
[[Файл:Europe topography map en.png|мини|250п|Релефна карта на Европа]]
Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са [[нефт]] и [[природен газ]] (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), [[въглища]] ([[Донбас]]ки, [[Печорски басейн|Печорски]], [[Горна Силезия|Горносилезийски]] и [[Рур]]ски басейн), [[желязна руда|железни руди]] ([[Курска магнитна аномалия]], Урал, [[Горна Лотарингия]], Скандинавски полуостров), руди на [[цветни метали]], [[каменна сол|каменна]] и [[калиева сол]].
 
По-голямата част от Европа е с [[умерен климат]] (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е [[субарктичен климат|субарктичен]] и [[арктичен климат|арктичен]], а в Южна Европа – [[субтропичен климат|субтропичен]]. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на [[снежна граница|снежната граница]] е от 50 m ([[Франц-Йосифова земя]]) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118&nbsp;000 km².
 
Главните европейски реки са [[Волга]], [[Дунав]], [[Днепър]], [[Дон (река)|Дон]], [[Висла]], [[Одер]], [[Елба]], [[Рейн]], [[Лоара]], [[Рона]], [[Тахо (река)|Тахо]]. По-големи езера са [[Ладожко езеро]], [[Онежко езеро]], [[Венерн]], [[Балатон]], [[Женевско езеро]].
 
Островите в [[Арктика]] и по крайбрежието на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] са заети от [[арктична пустиня|арктични пустини]] и [[тундра]], на юг – [[лесотундра]], [[смесена гора|смесени]] и [[широколистна гора|широколистни]] гори, [[лесостеп]]и, [[степ]]и, субтропични средиземноморски гори и храсти ([[маквиси]], [[фригана]], [[шибляк]]); на югоизток – [[полупустиня|полупустини]]. На континента има много [[национален парк|национални паркове]], [[резерват]]и и [[защитена територия|защитени територии]].
 
=== Вижте още ===
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (от древността до края на XVIII в.)]]
* [[Хронологична таблица за откриването и изследването на Европа (XIX в.)]]
* [[Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XX в.)]]
 
== История ==
{{основна|История на Европа}}
[[Файл:Europe_countries_map_bg.png|мини|250п|Политическа карта на Европа]]
 
=== Праистория ===
Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида ''[[Homo georgicus]]'' и населявали днешна [[Грузия]] преди около 1,8 милиона години.{{hrf|Vekua|2002|85 – 89}} Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в [[Испания]].{{hrf|BBC|2007}} [[Неандерталец|Неандерталците]] (носещи името на долината [[Неандер]] в [[Германия]]) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора ([[Кроманьонски човек|кроманьонци]]), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.{{hrf|National Geographic|2005|21}}
 
По време на [[неолит]]а в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат [[мегалит]]ни паметници, като [[Стоунхендж]]{{hrf|Atkinson|1956}} и [[Мегалитни храмове в Малта|мегалитните храмове в Малта]].{{hrf|Peregrine|2001|157 – 184}} [[Култура на шнуровата керамика|Културата на шнуровата керамика]] процъфтява по време на прехода от неолит към [[халколит]]. [[Бронзова епоха|Бронзовата епоха]] в Европа започва в края на [[3 хилядолетие пр.н.е.]] с [[Култура на камбановидните чаши|културата на камбановидните чаши]].
 
Началото на [[Желязна епоха|желязната епоха]] в голяма част от континента е поставено от [[Халщатска култура|халщатската култура]] в началото на [[8 век пр.н.е.]]. През този период [[Финикия|финикийската]] колонизация поставя началото на първите градове по европейското [[Средиземноморие]]. Културното развитие в [[Италия]] и [[Древна Гърция|Гърция]] довежда до класическата [[Античност]], сведения за която има и от писмени източници.
[[Файл:First.Crusade.Map.jpg|thumb|250п|Европа по времето на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]], [[1097]] г.]]
 
=== Античност ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Средновековие ===
{{раздел-мъниче}}
[[Файл:Evropa 1911 bg.png|thumb|250п|Европа преди [[Балканска война|Балканската война]], [[1911]] г.]]
 
=== 16 и 17 век ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== 18 и 19 век ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== 20 век ===
През 20 век Европа е разтърсена от две световни войни – Първата и Втората световна войни. Първата световна война е между два съюза: Германия, Австро-Унгария, Турция и България срещу Англия, Франция, Русия, САЩ и други. Съюзът на първите четири държави се нарича „[[Троен съюз]]“, а на останалите държави – „[[Антанта]]та“. Войната приключва с много жертви, дадени и от двете страни. Победител във войната е Антантата. През Втората световна война Германия начело с Хитлер и със съюзници Италия и Япония, напада и окупира почти цяла Европа, европейската част на Русия и за кратко Северна Африка. В началото Германия и съюзниците и&#768; почти нямат загуби, но след нападението над Русия нацистите губят огромна част от войските си и тогава започва обратът на войната. Тя приключва с капитулацията на Япония, като преди това са капитулирали Италия и Германия.
 
== Политическа география ==
{{Подробна карта на Европа}}
{| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" class="references-small sortable" style="border:1px solid #aaa; border-collapse:collapse;"
|-
! Държава
! [[Списък на страните по площ|Площ]]<br />(km²)
! [[Списък на страните по население|Население]]<br />(2014 г.)
! [[Списък на страните по гъстота на населението|Гъстота]]<br />(на km²)
! [[Столица]]
|-
|{{Австрия}}
| style="text-align:right;"| 83 858
| style="text-align:right;" | 8 464 554
| style="text-align:right;"| 97,4
| [[Виена]]
|-
|{{Азербайджан}} <sup>1</sup>
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;"| 97
| [[Баку]]
|-
| {{Албания}}
| style="text-align:right;"| 28 748
| style="text-align:right;" | 2 820 977
| style="text-align:right;"| 125,2
| [[Тирана]]
|-
| {{Андора}}
| style="text-align:right;"| 468
| style="text-align:right;" | 76 246
| style="text-align:right;"| 146,2
| [[Андора ла Веля]]
|-|
|{{Армения}} <sup>4</sup>
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;"| 101
| [[Ереван]]
|-
| {{Беларус}}
| style="text-align:right;"| 207 600
| style="text-align:right;" | 9 465 500
| style="text-align:right;"| 49,8
| [[Минск]]
|-
| {{Белгия}}
| style="text-align:right;"| 30 510
| style="text-align:right;" | 11 167 578
| style="text-align:right;"| 336,8
| [[Брюксел]]
|-
| {{Босна и Херцеговина}}
| style="text-align:right;"| 51 129
| style="text-align:right;" | 3 790 622
| style="text-align:right;"| 77,5
| [[Сараево]]
|-
| {{България}}
| style="text-align:right;"| 110 910
| style="text-align:right;" | 7 286 040
| style="text-align:right;"| 68,7
| [[София]]
|-
| {{Ватикана}}
| style="text-align:right;"| 0.44
| style="text-align:right;" | 839
| style="text-align:right;"| 2 045,5
| [[Ватикана]]
|-
| {{Великобритания}}
| style="text-align:right;"| 244 820
| style="text-align:right;" | 63 705 000
| style="text-align:right;"| 244,2
| [[Лондон]]
|-
| {{Германия}}
| style="text-align:right;"| 357 021
| style="text-align:right;" | 82 523 700
| style="text-align:right;"| 233,2
| [[Берлин]]
|-
| {{Грузия}} <sup>1</sup>
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;"| 64
| [[Тбилиси]]
|-
| {{Гърция}}
| style="text-align:right;"| 131 940
| style="text-align:right;" | 10 815 197
| style="text-align:right;"| 80,7
| [[Атина]]
|-
| {{Дания}} <sup>2</sup>
| style="text-align:right;"| 43 094
| style="text-align:right;" | 5 608 784
| style="text-align:right;"| 124,6
| [[Копенхаген]]
|-
| {{Естония}}
| style="text-align:right;"| 45 226
| style="text-align:right;" | 1 286 540
| style="text-align:right;"| 31,3
| [[Талин]]
|-
| {{Ирландия}}
| style="text-align:right;"| 70 280
| style="text-align:right;" | 4 585 400
| style="text-align:right;"| 60,3
| [[Дъблин]]
|-
| {{Исландия}}
| style="text-align:right;"| 103 000
| style="text-align:right;" | 325 010
| style="text-align:right;"| 2,7
| [[Рейкявик]]
|-
| {{Испания}} <sup>3</sup>
| style="text-align:right;"| 504 851
| style="text-align:right;" | 46 704 314
| style="text-align:right;"|
| [[Мадрид]]
|-
| {{Италия}}
| style="text-align:right;"| 301 230
| style="text-align:right;" | 60 829 079
| style="text-align:right;"| 191,6
| [[Рим]]
|-
|{{Казахстан}} <sup>1</sup>
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;"| 5,9
| [[Астана]]
|-
| {{Кипър}} <sup>4</sup>
| style="text-align:right;"| 9 251
| style="text-align:right;" | 862 000
| style="text-align:right;"| 85
| [[Никозия]]
|-
| {{Латвия}}
| style="text-align:right;"| 64 589
| style="text-align:right;" | 2 014 000
| style="text-align:right;"| 36,6
| [[Рига]]
|-
| {{Литва}}
| style="text-align:right;"| 65 200
| style="text-align:right;" | 2 950 684
| style="text-align:right;"| 55,2
| [[Вилнюс]]
|-
| {{Лихтенщайн}}
| style="text-align:right;"| 160
| style="text-align:right;" | 36 842
| style="text-align:right;"| 205,3
| [[Вадуц]]
|-
| {{Люксембург}}
| style="text-align:right;"| 2 586
| style="text-align:right;" | 537 000
| style="text-align:right;"| 173,5
| [[Люксембург (град)|Люксембург]]
|-
| {{Македония}} <sup>5</sup>
| style="text-align:right;"| 25 713
| style="text-align:right;" | 2 062 294
| style="text-align:right;"| 81,1
| [[Скопие]]
|-
| {{Малта}}
| style="text-align:right;"| 316
| style="text-align:right;" | 416 055
| style="text-align:right;"| 1 257,9
| [[Валета]]
|-
| {{Молдова}} <sup>6</sup>
| style="text-align:right;"| 33 843
| style="text-align:right;" | 3 559 500
| style="text-align:right;"| 131,0
| [[Кишинев]]
|-
| {{Монако}}
| style="text-align:right;"| 1,95
| style="text-align:right;" | 36 136
| style="text-align:right;"| 16 403,6
| [[Монако]]
|-
| {{Нидерландия}} <sup>7</sup>
| style="text-align:right;"| 41 526
| style="text-align:right;" | 16 806 200
| style="text-align:right;"| 393,0
| [[Амстердам]]
|-
|{{Норвегия}} <sup>8</sup>
| style="text-align:right;"| 324 220
| style="text-align:right;" | 5 077 798
| style="text-align:right;"| 14,0
| [[Осло]]
|-
| {{Полша}}
| style="text-align:right;"| 312 685
| style="text-align:right;" | 38 533 300
| style="text-align:right;"| 123,5
| [[Варшава]]
|-
| {{Португалия}} <sup>9</sup>
| style="text-align:right;"| 91 568
| style="text-align:right;" | 10 562 178
| style="text-align:right;"| 110,1
| [[Лисабон]]
|-
| {{Румъния}}
| style="text-align:right;"| 238 391
| style="text-align:right;" | 21 120 640
| style="text-align:right;"| 91,0
| [[Букурещ]]
|-
| {{Русия}} <sup>1</sup>, <sup>13</sup>
| style="text-align:right;"| 17 075 400
| style="text-align:right;" | 107 370 000
| style="text-align:right;"| 26,8
| [[Москва]]
|-
| {{Сан Марино}}
| style="text-align:right;"| 61
| style="text-align:right;" | 32 509
| style="text-align:right;"| 454,6
| [[Сан Марино]]
|-
| {{Сърбия}} <sup>10</sup>
| style="text-align:right;"| 88 361
| style="text-align:right;" | 7 180 505
| style="text-align:right;"| 89,4
| [[Белград]]
|-
| {{Словакия}}
| style="text-align:right;"| 48 845
| style="text-align:right;" | 5 412 008
| style="text-align:right;"| 111,0
| [[Братислава]]
|-
| {{Словения}}
| style="text-align:right;"| 20 273
| style="text-align:right;" | 2 060 332
| style="text-align:right;"| 95,3
| [[Любляна]]
|-
| {{Турция}} <sup>1</sup>
| style="text-align:right;"| 783 562
| style="text-align:right;" | 7 002 662
| style="text-align:right;"| 93
| [[Анкара]]
|-
| {{Украйна}} <sup>11</sup>
| style="text-align:right;"| 603 700
| style="text-align:right;" | 45 460 627
| style="text-align:right;"| 80,2
| [[Киев]]
|-
| {{Унгария}}
| style="text-align:right;"| 93 030
| style="text-align:right;" | 9 906 000
| style="text-align:right;"| 108,3
| [[Будапеща]]
|-
| {{Финландия}}
| style="text-align:right;"| 336 593
| style="text-align:right;" | 5 445 883
| style="text-align:right;"| 15,3
| [[Хелзинки]]
|-
| {{Франция}} <sup>12</sup>
| style="text-align:right;"| 547 030
| style="text-align:right;" | 65 806 000
| style="text-align:right;"| 109,3
| [[Париж]]
|-
| {{Хърватия}}
| style="text-align:right;"| 56 542
| style="text-align:right;" | 4 290 612
| style="text-align:right;"| 77,7
| [[Загреб]]
|-
| {{Чехия}}
| style="text-align:right;"| 78 866
| style="text-align:right;" | 10 512 900
| style="text-align:right;"| 130,1
| [[Прага]]
|-
| {{Черна гора}}
| style="text-align:right;"| 13 812
| style="text-align:right;" | 620 029
| style="text-align:right;"| 44,6
| [[Подгорица]]
|-
| {{Швеция}}
| style="text-align:right;"| 449 964
| style="text-align:right;" | 9 625 444
| style="text-align:right;"| 19,7
| [[Стокхолм]]
|-
| {{Швейцария}}
| style="text-align:right;"| 41 290
| style="text-align:right;" | 8 085 300
| style="text-align:right;"| 176,8
| [[Берн]]
|- style="font-weight:bold;"
| Общо
| style="text-align:right;"| 10 180 000
| style="text-align:right;" |
| style="text-align:right;"| 70
|}
 
<sup>1</sup> Трансконтинентална държава, която е разположена едновременно в Европа и Азия. </br>
<sup>2</sup> Не включва остров [[Гренландия]], който географски спада към Северна Америка. </br>
<sup>3</sup> [[Ексклав]]ите [[Сеута]] и [[Мелиля]] политически са част от Испания, но географски спадат към Северна Африка. </br>
<sup>4</sup> Географски Армения и Кипър се водят части от Западна Азия, но културно и исторически винаги са били част от Европа. Кипър е член на Европейския съюз и на Съвета на Европа. В данните е включена и непризнатата Република Северен Кипър. </br>
<sup>5</sup> В България не се използва приетото от ООН наименование Бивша Югославска Република Македония. </br>
<sup>6</sup> Включена е и непризнатата от нито една държава Приднестровска автономна република. </br>
<sup>7</sup> Включена е само европейската част от Кралство Нидерландия. Географски [[Кюрасао]], [[Синт Мартен]], [[Аруба]], [[Бонер]], [[Саба]] и [[Синт Еустациус]] принадлежат към Южна Америка. </br>
<sup>8</sup> Включва Свалбард и острови Ян Майен. </br>
<sup>9</sup> Включва архипелазите [[Азорските острови]] и [[Мадейра]]. Често, географски Мадейра се приема за част от Северна Африка. </br>
<sup>10</sup> Не включва Косово, въпреки че Сърбия не е признала независимостта на автономната република. </br>
<sup>11</sup> Включва [[Кримска автономна република|Кримската автономна република]]. </br>
<sup>12</sup> Посочените данни обхващат само европейската част на Франция. Към януари 2011 във Френските отвъдморски територии живеят 2 685 705 души. </br>
<sup>13</sup> Данните са за цяла Русия. </br>
 
''Овен гореспоменатите държави в Европа съществуват и няколко региона, които се ползват със значителна автономия, а два са самообявили се независими републики. От изброените територии нито една не е член на ООН.''
 
{| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" class="references-small sortable" style="border:1px solid #aaa; border-collapse:collapse;"
|-
! Име и флаг
! Площ<br />(km²)
! Население<br />(1 юли 2002 est.)
! Гъстота<br />(на km²)
! Столица
|-
| {{ABH}} <sup>1</sup>
| style="text-align:right;"| 8 432
| style="text-align:right;"| 216 000
| style="text-align:right;"| 29
| [[Сухуми]]
|-
| {{ALA}} (Финландия)
| style="text-align:right;"| 1 552
| style="text-align:right;"| 26 008
| style="text-align:right;"| 16,8
| [[Мариехамн]]
|-
| {{FRO}} (Дания)
| style="text-align:right;"| 1 399
| style="text-align:right;"| 46 011
| style="text-align:right;"| 32,9
| [[Торсхавн]]
|-
| {{GIB}} (Великобритания) <sup>2</sup>
| style="text-align:right;"| 5,9
| style="text-align:right;"| 27 714
| style="text-align:right;"| 4 697,3
| [[Гибралтар]]
|-
| {{GGY}} (Великобритания) <sup>2</sup>
| style="text-align:right;"| 78
| style="text-align:right;"| 64 587
| style="text-align:right;"| 828,0
| [[Сейнт Питър порт]]
|-
| {{Косово}}
| style="text-align:right;"| 10 887
| style="text-align:right;"|<ref>[https://www,cia,gov/library/publications/the-world-factbook/geos/kv,html CIA,gov]</ref> 1 804 838
| style="text-align:right;"| 220
| [[Прищина]]
|-
| {{IMN}} (Великобритания) <sup>2</sup>
| style="text-align:right;"| 572
| style="text-align:right;"| 73 873
| style="text-align:right;"| 129,1
| [[Дъглас (остров Ман)|Дъглас]]
|-
| {{JEY}} (Великобритания)
| style="text-align:right;"| 116
| style="text-align:right;"| 89 775
| style="text-align:right;"| 773,9
| [[Сейнт Хелиър]]
|-
| {{NKR}} <sup>4</sup>
| style="text-align:right;"| 11 458
| style="text-align:right;"| 138 800
| style="text-align:right;"| 12
| [[Степанакерт]]
|-
| {{NCR}} <sup>5</sup>
| style="text-align:right;"| 3 355
| style="text-align:right;"| 265 100
| style="text-align:right;"| 78
| [[Никозия]]
|-
| {{SOO}} <sup>1</sup>
| style="text-align:right;"| 3 900
| style="text-align:right;"| 70 000
| style="text-align:right;"| 18
| [[Цхинвали]]
|-
| {{флагче|Норвегия}} [[Свалбард и Ян Майен|Свалбард и островите <br />Ян Майен]] (Норвегия)
| style="text-align:right;"| 62 049
| style="text-align:right;"| 2 868
| style="text-align:right;"| 0,046
| [[Лонгийър]]
|-
| {{PMR}} <sup>6</sup>
| style="text-align:right;"| 4 163
| style="text-align:right;"| 537 000
| style="text-align:right;"| 133
| [[Тираспол]]
|}
 
<sup>1</sup> Абхазия и Южна Осетия обявяват независимост от Грузия съответно на 25 август 1990 и 28 ноември 1991. На 26 август 2008 руският президент [[Дмитрий Медведев]] официално признава Абхазия и Южна Осетия за независими държави. На същата дата Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява двете територии за окупирани от Русия. </br>
<sup>2</sup> [[Коронни владения|Владения на Короната]], под чийто суверенитет се намират, но не се считат за част от [[Обединено кралство|Обединеното кралство]]. </br>
<sup>3</sup> Косово е призната като независима държава от 75 държави-членки на ООН и [[Тайван]]. Сърбия отказва да признае независимостта и&#768;. </br>
<sup>4</sup> Непризната от нито една държава автономна република в състава на Азербайджан. </br>
<sup>5</sup> Призната е единствено от Турция. </br>
<sup>6</sup> Не е призната от нито една държава и официално е част от Република Молдова.
 
== Население ==
{{основна|Население на Европа}}
 
[[File:Image-Languages-Europe.png|thumb|250px|Европа]]
През 2011 година населението на Европа се оценява на 739 милиона души<ref name="UNPP 2006"/> или около 10% от населението на планетата. Век по-рано на континента живее около една четвърт от хората по света. Макар че европейското население нараства през този период, неговият [[прираст]] е по-нисък от този в други части на света, най-вече в [[Африка]] и [[Азия]].<ref name="UNPP 2006">{{cite web|url=http://esa.un.org/unpp|title=World Population Prospects: The 2006 Revision Population Database|publisher=UN – Department of Economic and Social Affairs|accessdate=2008-06-10}}</ref> Гъстотата на населението остава сравнително висока, като Европа отстъпва по този показател единствено на Азия. Най-гъсто населената страна в Европа, [[Нидерландия]], заема трето място в света след [[Бангладеш]] и [[Южна Корея]].
 
== Езици ==
Повечето езици в Европа спадат към няколко групи на [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]], сред които най-съществени са [[Славянски езици|славянската]], [[Романски езици|романската]], [[Германски езици|германската]] и [[Балтийски езици|балтийската]]. [[Угро-фински езици|Угро-финските езици]] принадлежат към [[Уралски езици|уралското езиково семейство]].
 
Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, произлезли от общ праславянски език и впоследствие обособени в три големи отделни групи – източна, западна и южна. Мнозинството от хора, които говорят славянски езици, обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия. Основните езикови групи са:
* западнославянски – включва [[Полски език|полски]], [[Чешки език|чешки]] и [[словашки език|словашки]]
* източнославянски – [[Руски език|руски]], [[Беларуски език|беларуски]], [[Украински език|украински]]
* южнославянски – делят се на източна група ([[Български език|български]] и/или [[Македонски език|македонски]]) и западна група ([[Сръбски език|сръбски]], [[Хърватски език|хърватски]] и други)
 
Руският е географски най-разпространеният език в Евразия и най-говореният език в Европа. Съществен брой руско-говорящи извън Русия има във всички страни от бившия Съветски съюз, в Германия и в Израел. Съществуването на самостоятелен македонски език не се приема от повечето лингвисти. Кодифицираната норма на македонските диалекти се разглежда от повечето езиковеди слависти като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма.
 
Романските езици са подгрупа на италийските езици, произлезли от диалектите на простонародния [[латински език|латински]]. Романските езици се делят на три основни групи:
* източноромански езици, включително [[Румънски език|румънски]] (Румъния и Република Молдова)
* итало-западни езици – основната част от романските езици, най-големите от които [[Испански език|испански]], [[Португалски език|португалски]], [[Френски език|френски]] и [[Италиански език|италиански]].
* южноромански езици, говорени на Корсика и Сардиния
В световен мащаб говорещите някои от романските езици като майчин надхвърлят един милиард души. В Европа френският се говори от около 65 милиона човека, което го прави третият най-голям език в Европейския съюз.
 
Германските езици най-вероятно са произлезли от общ протогермански, който впоследствие е започнал да се разклонява дотам, че са се появили независимо съществуващи един от друг езици. Повечето германски езици географски са разположени в непрекъснати области, като по-близко разположените са взаимно разбираеми, а отдалечените не са.
 
Германските езици се разделят на:
* западногермански езици – включват основните езици, като [[Английски език|английски]], [[Немски език|немски]] и [[Нидерландски език|нидерландски]].
* източногермански езици – група изчезнали езици, произлизащи от готския.
* северногермански езици – включват скандинавските езици [[Шведски език|шведски]], [[Датски език|датски]], [[Норвежки език|норвежки]], [[Фарьорски език|фарьорски]], [[Исландски език|исландски]] езици.
 
В световен мащаб английският език е третият най-говорен майчин език, а комбинирано всички носители на германските езици възлизат на 559 милиона души. В рамките на Еврепейския съюз немският се говори от 86 милиона души, а в цяла Европа е роден на 95 милиона човека, превръщайки се в най-говорения език в ЕС и във втория най-говорен на континента след руския.
 
Балтийските езици са най-малкото самостоятелно езиково семейство с едва 5,5 милиона души, които ги говорят. Балтийските езици се делят на:
* западнобалтийски – група отмрели езици, сред които [[Пруски език|пруския]]
* източнобалтийски – [[Латвийски език|латвийски]], [[Литовски език|литовски]] и няколко мъртви езика
 
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай. Тюркските езици се разглежат и като езикова група принадлежаща към алтайското езиково семейство. В рамките на Европа се говорят двата най-големи тюрски езика:
* [[Турски език|турският]] е роден на 74 милиона души и се владее от над 83 милиона
* [[Азербайджански език|азербайджанският]] е роден на 90% от населението на Азербайджан или на около 8,1 милиона души; езикът е разпространен и в [[Иран]], където се говори от между 10 и 20 милиона души
 
Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски. Те не произлизат нито от индоевропейските езици, нито от тюркските езици. Техният произход е спорен и до ден днешен. Приема се, че техният език-прародител е говорен на териоторията на днешна европейска Русия и Украйна, както и около планината Урал. Говорят се изключително и само в Европа.
 
[[Грузински език|Грузинският език]] спада към самостоятелното езиково семейство на южнокавказките езици, които се говорят от около 5,2 милиона души. [[Арменски език|Арменският]] е самостоятелен клон на индоевропейските езици и се говори от около 6,7 милиона души. [[Гръцки език|Гръцкият]] е самостоятелен език, част от индоевропейските езици, и се владее от над 13 милиона души, мнозинството от които са в Гърция, Кипър и Албания.
 
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Европа}}
Като за континент, икономиката на Европа е най-голямата на планетата. Подобно на другите континенти, 48<sup>-те</sup> страни в Европа се различават по богатство. Най-богати са страни в [[Западна Европа]], докато [[Източна Европа|източноевропейските държави]] все още се възстановяват от периода на комунизма и разпадането на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Югославия]]. Европейският съюз, в който членуват 27 държави, е най-голямата [[Страни по БВП|икономическа територия]] в света. 23 страни (17 в ЕС и още 6 извън него) използват [[евро]]то като официална валута. От всички страни [[Германия]] има най-голям БВП($3,820 трилиона)[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gm.html] в Европа, който е и четвърти в световен мащаб. [[Франция]] заема второ място ($2,902 трилиона)[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/fr.html], а [[Великобритания]] трето място ($2,848 трилиона [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/uk.html].
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
{{дребно|
* {{cite book | last = Atkinson | first = Richard J. C | year = 1956 | title = Stonehenge | publisher = Penguin Books | ref = harv}}
* {{cite web | year = 2007| url = http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/6256356.stm| title = 'First west Europe tooth' found| publisher = BBC| accessdate = 12 април 2010 | ref = harv}}
* {{cite book | last = National Geographic | year = 2005 | title = National Geographic Visual History of the World | publisher = National Geographic Society | location = Washington | isbn = 0-7922-3695-5 | ref = harv}}
* {{Cite book|title=Encyclopaedia of Prehistory |first=Peter Neal |last= Peregrine| coauthors = Melvin Ember |publisher=Springer |year= 2001 |isbn=0306462583| ref=harv}}
* {{cite journal | last = Vekua | first = A | coauthors = D. Lordkipanidze, G. P. Rightmire, J. Agusti, R. Ferring, G. Maisuradze, et al | year = 2002 | title = A new skull of early ''Homo'' from Dmanisi, Georgia | journal = Science | volume = 297 | pages = 85 – 89 | doi = 10.1126/science.1072953 | pmid = 12098694 | ref=harv}}
}}
 
== Външни препратки ==
{{commons|Europe_-_Europa}}
*{{икона|en}} [[:en:voy:Europe|Наръчник за пътуване в Европа]] в Wikivoyage.
*{{икона|en}} [http://earthobservatory.nasa.gov/Newsroom/NewImages/images.php3?img_id=13266 Европа през нощта].
*{{икона|en}} [http://www.coe.int/ Съвет на Европа].
*{{икона|en}} [http://europa.eu/ Европейски съюз].
*{{икона|en}} [http://europe.zoom-maps.com/ Карта на Европа]
 
{{Европа}}
{{Теми свързани с Европа}}
{{Региони в света}}
 
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Европа| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Европа“.