Карско море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Море
| име = Карско море
| описание =
| изображение = Kara Sea map.png
| пояснение = Карско море
| притоци = [[Об]], [[Енисей]], [[Пясина]], [[Таймира]]
| страни с излаз = [[Русия]]
| дължина = ок. 1500 km
| ширина = до 800 km
| площ = ок. 880 000 km<sup>2</sup>
| средна дълбочина = 127 m
| максимална дълбочина = 620 m
| обем = 112 000 km<sup>3</sup>
| соленост =
| часови зони =
| макс. температура =
| мин. температура =
| острови =
| градове =
| прилив =
| карта =
| карта_описание =
| бележки =
| общомедия =
}}
[[File:Kara Sea map.png|мини|250п|Карско море]]
'''Карско море''' е [[море]] част от [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]] на север от [[Сибир]]. Дълго е около 1&nbsp;450&nbsp;[[km]] и е широко 970&nbsp;km с площ от около 880&nbsp;000&nbsp;km² и средна дълбочина от 110&nbsp;[[метър|m]]. Покрито е с [[лед]] през 10 месеца от годината.
 
[[File:Карское море СВП.jpg|thumb|250px|Катер на въздушна възглавница Хивус-10 на брега на Карского море]]
'''Ка&#768;рско море''' ({{lang-ru|Карское море}}) е периферно [[море]] на [[Северен ледовит океан|Северения Ледовит океан]], край северозападните брегове на [[Азия]] (полуостровите [[Таймир]], [[Гидански полуостров|Гидански]] и [[Ямал]]) и североизточните брегове на [[Европа]] ([[Югорски полуостров]]), между архипелазите [[Нова Земя]] на запад, [[Земя на Франц Йосиф]] на северозапад и [[Северна Земя]] на изток. На запад чрез протоците [[Карски Врата]] и [[Югорски Шар]] и северно от о-вите [[Нова Земя]] се свързва с [[Баренцово море]], а на изток чрез протока [[Вилкицки (проток)|Вилкицки]] – с [[море Лаптеви]]. Дължината му от югозапад на североизток е около 1500 km, а ширината (в северната част) до 800 km. В тези си граници площта му е около 880 хил.km<sup>2</sup>, а обемът 112 хил.km<sup>3</sup>. Средна дълбочина 127 m, максимална 620 m – в северозападната му част.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006835.html «Большая Советская Энциклопедия» – Карское море, т. 11, стр. 460-461</ref>
 
== Геоложки строеж ==
Акваторията на Карско море нееднократно е била подлагана на трансгресии и в съвременния си вид се е оформила в резултат на отстъпването на плейстоценския ледник, следите от който се откриват под тънкия слой наслаги – кафяви, сиви и сини глини в пониженията и дълбоководните падини и песъчливите глини по подводните възвишения и в плитчините. На североизток преобладават каменистите наслаги, а в плитчините и близо до крайбрежието – пясъчните наслаги.<ref name="bse"></ref>
 
== Географска характеристика ==
=== Брегове, острови ===
Бреговете му (особено южните) са предимно ниски, плоски, на места полегати и в тях дълбоко в сушата се вдават големи заливи [[Байдарацка губа|Байдарацка]] и [[Обски залив|Обска губа]], [[Енисейски залив|Енисейски]], [[Пясински залив|Пясински]] и [[Таймирски залив]]. Най-големите реки вливащи се в него са [[Об]], [[Енисей]], [[Пясина]], [[Таймира]], Кара (дала името на морето) и имат годишен приток около 1300 km<sup>3</sup>, от който 80% е през лятото.<ref name="bse"></ref>
 
В Карско море има голямо количество острови (обща площ около 10 хил.km<sup>2</sup>) съсредоточени предимно в североизточните му части: шхерите Минин, архипелага [[Норденшелд (архипелаг)|Норденшелд]] (над 70 острова) и др. В централните части са островите [[Арктически Институт (острови)|Арктически Институт]], [[Известия на ЦИК (острови)|Известия на ЦИК]], Сергей Киров, [[Уединение (остров)|Уединение]], [[Визе (остров)|Визе]], [[Ушаков (остров)|Ушаков]], [[Шмид (остров)|Шмид]] и др. В южната част има множество ниски и пясъчни острови ([[Бели (остров)|Бели]], [[Шокалски (остров)|Шокалски]], [[Еленов остров|Еленов]], [[Сибиряков (остров)|Сибиряков]] и др.).<ref name="bse"></ref>
 
=== Релеф на дъното ===
Карско море е разположене предимно в пределите на шелфовата зона, поради което около 40% от площта му се заема от дълбочини под 50 m и само 2% – над 500 m. Шелфовата ивица е прорязана от две широки дълбоководни падини – Света Ана (покрай източното крайбрежие на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] с дълбочина до '''620 m''') и Воронин (покрай западното крайбрежие на архипалага [[Северна Земя]], дълбочина до 450 m). Между тях се намира Централнокарското подводно възвишение ( с дълбочина под 50 m), над което стърчат островите [[Визе (остров)|Визе]] и [[Ушаков (остров)|Ушаков]]. Покрай източните брегове на [[Нова Земя]] се простира Новоземелската падина (дълбочина 200 – 418 m).<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Климатът е арктически, суров. Полярната нощ продължава 3 – 4 месеца, а полярния ден – 2 – 3 месеца. Температурата на въздуха под 0°С се задържа 9 – 10 месеца на север и 7 – 8 месеца на юг. Средната януарска темпертура е от –20°С до –28°С, като минималната достига до –46°С, а средната юлска – от 6°С на юг до –1°С на север, като максималната достига до 16°С. Броя на дните с температура под 0°С през юли е от 6 дни на юг до 20 дни на север. През зимата често явление са щормовите ветрове, виелиците и навяванията, а през лятото – снежните валежи и мъглите. Голяма част от годината е покрито с ледове. Заледяването започва през септември на север и през октомври на юг. Зимата близо до бреговете и между островите се образува неподвижна ледена кора (припай), зад която са разположени дрейфуващите ледове. През лятото припая се разрушава, а ледовете на юг и север образуват устойчиви ледени масиви. През неблагоприятни за корабоплаване години ледовете заемат през лятото почти цялото море, а през други – то се очиства от тях на значителни пространства.<ref name="bse"></ref>
 
== Замърсяване на Карско море ==
Край акваторията на Нова Земя в '''Карско море''' са потопени хиляди реактори и контейнери, също така и три атомни подводници.
 
Съветската подводница К-27 е потопена в залива Степов с двата си реактора, пълни с ядрено гориво. По време на семинар през февруари 2012 г. става известно, че реакторите на борда на подводницата могат да достигнат критична точка и да експлодират. Каталогът с отпадъци, изхвърлени в морето от руснаците, включват около 17 000 контейнера за радиоактивни отпадъци; 19 кораба, съдържащи радиоактивни отпадъци; 14 ядрени реактора  включително пет, които все още съдържат отработено ядрено гориво; 735 други радиоактивно замърсени машини, както и K-27.<ref name="rae">{{cite web |url=http://www.bellona.org/articles/articles_2012/Russia_reveals_dumps |title=Russia announces enormous finds of radioactive waste and nuclear reactors in Arctic seas |author=Charles Digges |date=28 August 2012 |publisher=Bellona}}</ref> Подводницата е потопена едва на дълбочина от 30 метра, в разрез с международните норми, което изискват дълбочина от поне 3 000 метра.<ref name="bbc">[http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-21119774 BBC:"Russia explores old nuclear waste dumps in Arctic"]</ref>
 
== Източници ==