Карско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 42:
=== Климат ===
Климатът е арктически, суров. Полярната нощ продължава 3 – 4 месеца, а полярния ден – 2 – 3 месеца. Температурата на въздуха под 0°С се задържа 9 – 10 месеца на север и 7 – 8 месеца на юг. Средната януарска темпертура е от –20°С до –28°С, като минималната достига до –46°С, а средната юлска – от 6°С на юг до –1°С на север, като максималната достига до 16°С. Броя на дните с температура под 0°С през юли е от 6 дни на юг до 20 дни на север. През зимата често явление са щормовите ветрове, виелиците и навяванията, а през лятото – снежните валежи и мъглите. Голяма част от годината е покрито с ледове. Заледяването започва през септември на север и през октомври на юг. Зимата близо до бреговете и между островите се образува неподвижна ледена кора (припай), зад която са разположени дрейфуващите ледове. През лятото припая се разрушава, а ледовете на юг и север образуват устойчиви ледени масиви. През неблагоприятни за корабоплаване години ледовете заемат през лятото почти цялото море, а през други – то се очиства от тях на значителни пространства.<ref name="bse"></ref>
== Хидрография ==
Водните маси са силно разслоени. Голяма част от тях представляват води с температура под –1,5°С, и само в падините проникват от [[Атлантическия океан]] топли води на дълбочина 150 – 200 m с температура до 2,5°С. Зимата температурата на водата под ледената покривка е от –1,5°С до –1,7°С. През лятото температурата на повърхността на водата сред плаващите ледове е съвсем малко по-висока от тази през зимата и само в освободилите се от лед райони достига до 6°С на югозапад и 2°С на север. Горния воден слой е силно опреснен от постъпващите речни води и лятното ледотопене. За една година постъпващите речни води могат да образуват слой с прясна вода с дебелина до 160 см – най-големия сред всички морета на Земята (в Световния океан тази величина е средно само 10 см).
Солеността на водата в близост до устията на [[Об]] и [[Енисей]] е около 10 – 12‰, при нос Желание (най-северната точка на [[Нова Земя]]) се повишава до 30‰, а при архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] – до 33‰. В югозападните му части солеността на повърхностните води се колебае от 20 до 25‰, а към протоците [[Карски Врата]] и [[Югорски Шар]] нараства до 30 – 31‰.
Морските течени образуват два кръга, движещи се обратно на часовниковата стрелка в югозападната и североизточната му част. Приливите са предимно полуденонощни със средна амплитуда 0,5 – 0,8 m, а приливите причинени от ветровете в заливити могат да достигнат до 2 m.<ref name="bse"></ref>
== Флора и фауна ==
Карско море е богато на безгръбначни и полугръбначни риби (омул, бяла риба, нелма, щипок, навага, писия). От морските бозайници обитават леминг, морж, морски заек, белуга. По островите гнездят множество видове птици, образуващи „птичи базари“. Широко разпространение има бялата мечка.<ref name="bse"></ref>
== Стопански значение ==
Карско море е част от трасето на [[Северен морски път|Северния морски път]]. Главно пристанище – [[Диксон]]. Морски кораби могат да се изкачват нагоре по течението на [[Енисей]] до пристанищата [[Игарка]] и [[Дудинка]]. В товарооборота най-голям дял има дървесината, строителните материали, ценните животински кожи, продоволствените стоки. Във връзка с разработването в басейна на [[Об]] на големи нефтени и газови находища ролята на карските морски пътища силно нараства.<ref name="bse"></ref>
== Замърсяване на Карско море ==
| |||