Пелопонес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎История: допълване история
Ред 9:
 
== История ==
Първата голяма европейска цивилизация, доминирала над Пелопонес в [[Бронзова епоха (Гърция)|бронзовата епоха]], е [[Микенска цивилизация|микенската]]. Центрове на развитие са [[Микена]], [[Тиринт]], [[Аргос]] и [[Пилос]].
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр. Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена [[Милинги]] и [[Езерци]], от началото на VII век населили полуострова. Особено красноречиви за това заселване са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни славянски топоними.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29</ref> Властта на ромеите над ''[[Склавини|„славиниите“]]'' тук столетия липсва и по-късно е само номинална.<ref>[http://lib.crimea.ua/avt.lan/student/book5/part1/p1_7.html Славяне в раннем средневековье, стр.151], Седов В. В.</ref> Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.<ref>[http://www.hrono.ru/libris/lib_we/vaa134.html#vaa134para16 История Византийской империи], Васильев А. А.</ref> Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в [[1460]] г.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32</ref> Дори днес, местните хора са съхранили в говора си над 500 славянски думи.<ref>[http://promacedonia.org/en/mv/index.html Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland]</ref>
 
По време на [[Древна Гърция]] полуостровът включва областите: [[Аркадия]], [[Ахея]], [[Елида]], [[Месения]], [[Лакония]], [[Арголида]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Флиунт]], [[Епидавър]] и [[Сикион]]. Най-древното население на Пелопонес, [[ахейци]]те, през 12 век пр.н.е. е изместено от [[Дорийско преселение|нашествието на дорийци]], които дотогава обитавали по-северни райони. Те основават няколко [[полис]]а, сред които най-могъща става [[Древна Спарта]]. Други големи центрове са [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], където се провеждат [[Древни олимпийски игри|древните Олимпийски игри]], и Коринт. Спарта контролира голяма част от територията на Пелопонес в продължение на няколко века, докато не търпи поражение от армията на [[Тива (полис)|Тива]] през IV век пр.н.е.
Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от [[франки]]те и [[Венецианска република|венецианци]]те. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.
 
През 146 г. пр. Хр. пада под властта на Римската република, макар че Коринт оказва сериозна съпротива, и заедно със Средна Гърция става [[Ахея (римска провинция)|провинция Ахея]]. Христианизацията на Римската империя означава насилствен разрив с езическите богове. Олимпийските игри са забранени, а светилищата и храмовете – разрушени.
 
След разделянето на империята през 395 г. Пелопонес става част от Византия. Византийците образуват [[Пелопонес (тема)|тема Пелопонес]] в 800 г. посредством отделянето и обособяването ѝ от друга съществуваща тема – [[Елада (тема)|Елада]]. Столицата ѝ била в [[Коринт]]. Пръв неин стратег е [[Лъв Склир]]<ref name="DOAKS">{{harvnb|Nesbitt|Oikonomides|1994|p=62}}</ref><ref>{{harvnb|Kazhdan|1991|pp=1620 – 1621}}</ref>, като стратегът на Пелопонес бил пръв в йерархията на византийските западни (европейски) теми<ref>{{harvnb|Pertusi|1952|p=173}}</ref>.
 
След превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на територията на Пелопонес е създадено [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], управлявано от потомци на френски кръстоносци от рода Вилардуен. През 1432 г. то е погълнато от [[Деспотство Морея]].
 
ПелопонесПървото е под власттападане на Византийскатаполуострова империяпод доосманска 4-тиявласт кръстоносене походв през 12041460 г., когато е завладян от [[франки]]те ипосле [[Венецианска република|венецианци]]те. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато [[Гръцка война за независимост|Гърция се освобождава]].
 
=== Славянско население ===
Въз основа на съществуваща (но и мнима) славянска топонимия [[Якоб Фалмерайер]] в труда си [[История на полуостров Морея през Средновековието]] от 1830 г. лансира теорията, че от началото на VII век гръцкото население на полуострова е заменено със славянските племена [[милинги]] и [[езерци]]. Според едни автори милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в [[1460]] г.<ref>Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32</ref>, а според други след провален опит за обсада на Патра (805 г.) от славянските племена и неколкократни въстания господството на византийците и митрополията на Патра в църковните работи на полуострова е затвърдено<ref>{{cite book | first = John Van Antwerp | last = Fine | title = The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=https://books.google.com/books?id=Y0NBxG9Id58C}} p.60 – 4</ref>.
 
== Източници ==