Гръцка война за независимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Статистика на войната: без цифри без източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|проверка на правописа и препратките}}
{{Историческо събитие
| наименование = Гръцка война за независимост
Line 14 ⟶ 15:
}}
{{История на Гърция}}
'''Гръцката война за независимост''' ({{lang-el|Ελληνική Επανάσταση του 1821}}), наричана също '''Гръцка революция''', е въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с [[Константинополски договор (1832)|Константинополския мирен договор]], по силата на който се одобрява създаването на [[независимост|независимо]] [[Кралство Гърция]]. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобита или
Още [[Екатерина Велика]] след [[Кючуккайнарджийски договор|Кючуккайнарджийския договор]] прокарва първия [[гръцки проект]], но избухналата междувременно [[
▲Още [[Екатерина Велика]] след [[Кючуккайнарджийски договор|Кючуккайнарджийския договор]] прокарва първия [[гръцки проект]], но избухналата междувременно [[френска революция]] и последвалите я [[Наполеонови войни]] замразяват [[идея]]та. Последвалия [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], [[Веронски конгрес]] въвежда в [[международни отношения|международните отношения]] и термина [[източен въпрос]], което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на „болния човек“ следва да се поставят за разрешаване в геополитическия дневен ред. Като цяло [[Свещен съюз|Свещеният съюз]] подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан [[Махмуд II]], за когото се твърди, че е син на [[Накшидил валиде султан]], втора братовчедка на [[Жозефин дьо Боарне]] – първата императрица на Франция и съпруга на [[Наполеон Бонапарт]].
Създаването на организацията започва още през 1814 г. в [[Одеса]], където е учредена [[Филики етерия]] от няколко патриоти руски поданици от гръцки произход. През 1818 г. седалището на организацията се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка [[диаспора]] във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват бунт срещу султана.
[[Файл:"Two Warriors" (1855) - Theodoros Vryzakis (1819-1878).jpg|ляво|мини|„Двама войни“ (1855), ''[[Теодорос Вризакис]]'']]
Въстанието срещу османската власт е
Междувременно на 25 март избухва въстание в южната част на [[Пелопонес]], което в рамките на 3 месеца обхваща целия полуостров, част от [[Същинска Гърция]], [[Крит]], [[Кипър]] и някои [[Егейски острови]]. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до [[Епидавър]]). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградският патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния [[Константинопол]]. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва
Поради невъзможност за друго, и поради неконтролируемия [[еничарски корпус]], султанът се обръща за военна помощ към своя египетски [[васал]] [[Мохамед Али паша]], която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед – Ибрахим Али се отправят към [[Егейско море]]. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в [[Триполи (Гърция)|Триполи]] – административен център на региона.
Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за
След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829 г.]], която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] от 1829 г., с който Османската империя признава независимостта на Гърция.
|