Гръцка война за независимост: Разлика между версии

'''Гръцката война за независимост''' ({{lang-el|Ελληνική Επανάσταση του 1821}}), наричана също '''Гръцка революция''', е въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с [[Константинополски договор (1832)|Константинополския мирен договор]], по силата на който се одобрява създаването на [[независимост|независимо]] [[Кралство Гърция]]. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобита или въстановенавъзстановена като [[правоприемство]] от времето на [[Византия]] според [[Мегали идея]]та. Гръцката война за независимост е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция. <ref>[http://web.archive.org/web/20050218000626/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/014/237.htm Греческая национально-освободительная революция 1821—1829]</ref><ref>[http://www.onwar.com/aced/nation/gap/greece/fgreece1821.htm Greek War of Independence 1821—1832] {{икона|en}}</ref>

Въстанието срещу османската власт е подигнатовдигнато от група заговорници, водена от [[Александър Ипсиланти]] – предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна [[Молдова]]. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при [[Галац]].

Междувременно на 25 март избухва въстание в южната част на [[Пелопонес]], което в рамките на 3 месеца обхваща целия полуостров, част от [[Същинска Гърция]], [[Крит]], [[Кипър]] и някои [[Егейски острови]]. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до [[Епидавър]]). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградският патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния [[Константинопол]]. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва [[гръцка гражданска война]] в края на 1823 – май 1824 и през 1824-1825 г. <ref>Nina M. Athanassoglou-Kallmyer [http://books.google.com/books?id=unXeZpkaxTMC&pg=PA32&lpg=PA32&dq=Massacre+Greek+War+of+Independence&source=bl&ots=0eeCT285Qr&sig=EAm3P2DJoIulPM1J3eFbH1Qv36c&hl=en&ei=92Q-StiXEdHBtwfayIAB&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4 French images from the Greek War of Independence (1821—1830)] Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 {{икона|en}}</ref>

Поради невъзможност за друго, и поради неконтролируемия [[еничарски корпус]], султанът се обръща за военна помощ към своя египетски [[васал]] [[Мохамед Али паша]], която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед – Ибрахим Али се отправят към [[Егейско море]]. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в [[Триполи (Гърция)|Триполи]] – административен център на региона.

Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасностсъпричастност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изходът от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата [[Наваринско сражение|битка при Наварин]], съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.