Разлика между версии на „Гръцка война за независимост“

редакция без резюме
(→‎Статистика на войната: без цифри без източник)
{{обработка|проверка на правописа и препратките}}
{{Историческо събитие
| наименование = Гръцка война за независимост
}}
{{История на Гърция}}
'''Гръцката война за независимост''' ({{lang-el|Ελληνική Επανάσταση του 1821}}), наричана също '''Гръцка революция''', е въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с [[Константинополски договор (1832)|Константинополския мирен договор]], по силата на който се одобрява създаването на [[независимост|независимо]] [[Кралство Гърция]]. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобита или въстановенавъзстановена като [[правоприемство]] от времето на [[Византия]] според [[Мегали идея]]та. Гръцката война за независимост е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция. <ref>[http://web.archive.org/web/20050218000626/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/014/237.htm Греческая национально-освободительная революция 1821—1829]</ref><ref>[http://www.onwar.com/aced/nation/gap/greece/fgreece1821.htm Greek War of Independence 1821—1832] {{икона|en}}</ref>
 
Още [[Екатерина Велика]] след [[Кючуккайнарджийски договор|Кючуккайнарджийския договор]] прокарва първия [[гръцки проект]], но избухналата междувременно [[френскаФренска революция]] и последвалите я [[Наполеонови войни]] замразяват [[идея]]та. ПоследвалияПоследвалият [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], [[Веронски конгрес]] въвежда в [[международни отношения|международните отношения]] и термина [[източен въпрос]], което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на „болния човек“ следва да се поставят за разрешаване в геополитическия дневен ред. Като цяло [[Свещен съюз|Свещеният съюз]] подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан [[Махмуд II]], за когото се твърди, че е син на [[Накшидил валиде султан]], втора братовчедка на [[Жозефин дьо Боарне]] – първата императрица на Франция и съпруга на [[Наполеон Бонапарт]].
[[Гърция]] всяка година празнува Деня на независимостта на 25 март. Придобиването на независимост от гърците не би било възможно ако не е съществувал консенсус и всякаква подкрепа по отношение на войната от страна на [[велики сили|великите сили]] взели и участие в конфликта – [[Руска империя]], [[Кралство Франция]] и [[Кралство Великобритания]].
 
Още [[Екатерина Велика]] след [[Кючуккайнарджийски договор|Кючуккайнарджийския договор]] прокарва първия [[гръцки проект]], но избухналата междувременно [[френска революция]] и последвалите я [[Наполеонови войни]] замразяват [[идея]]та. Последвалия [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]], [[Веронски конгрес]] въвежда в [[международни отношения|международните отношения]] и термина [[източен въпрос]], което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на „болния човек“ следва да се поставят за разрешаване в геополитическия дневен ред. Като цяло [[Свещен съюз|Свещеният съюз]] подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан [[Махмуд II]], за когото се твърди, че е син на [[Накшидил валиде султан]], втора братовчедка на [[Жозефин дьо Боарне]] – първата императрица на Франция и съпруга на [[Наполеон Бонапарт]].
 
Създаването на организацията започва още през 1814 г. в [[Одеса]], където е учредена [[Филики етерия]] от няколко патриоти руски поданици от гръцки произход. През 1818 г. седалището на организацията се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка [[диаспора]] във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват бунт срещу султана.
[[Файл:"Two Warriors" (1855) - Theodoros Vryzakis (1819-1878).jpg|ляво|мини|„Двама войни“ (1855), ''[[Теодорос Вризакис]]'']]
Въстанието срещу османската власт е подигнатовдигнато от група заговорници, водена от [[Александър Ипсиланти]] – предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна [[Молдова]]. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при [[Галац]].
 
Междувременно на 25 март избухва въстание в южната част на [[Пелопонес]], което в рамките на 3 месеца обхваща целия полуостров, част от [[Същинска Гърция]], [[Крит]], [[Кипър]] и някои [[Егейски острови]]. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до [[Епидавър]]). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградският патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния [[Константинопол]]. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва [[гръцка гражданска война]] в края на 1823 – май 1824 и през 1824-1825 г. <ref>Nina M. Athanassoglou-Kallmyer [http://books.google.com/books?id=unXeZpkaxTMC&pg=PA32&lpg=PA32&dq=Massacre+Greek+War+of+Independence&source=bl&ots=0eeCT285Qr&sig=EAm3P2DJoIulPM1J3eFbH1Qv36c&hl=en&ei=92Q-StiXEdHBtwfayIAB&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4 French images from the Greek War of Independence (1821—1830)] Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 {{икона|en}}</ref>
 
Поради невъзможност за друго, и поради неконтролируемия [[еничарски корпус]], султанът се обръща за военна помощ към своя египетски [[васал]] [[Мохамед Али паша]], която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед – Ибрахим Али се отправят към [[Егейско море]]. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в [[Триполи (Гърция)|Триполи]] – административен център на региона.
 
Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасностсъпричастност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изходът от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата [[Наваринско сражение|битка при Наварин]], съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.
 
След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-1829 г.]], която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на [[Одрински мирен договор (1829)|Одринския мирен договор]] от 1829 г., с който Османската империя признава независимостта на Гърция.