Велика китайска стена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки
Ред 37:
[[Файл:GreatWallOfHanDynasty.png|мини|Великата китайска стена при династията Хан]]
 
=== НачалотоРанните стени ===
Китайците вече познават добре методите за изграждане на защитни стени още през епохата „[[Период „Пролети и есени“|Пролети и есени]]“ между VIII и V век пр. Хр.{{hrf|Chiculture.net|2010}} По това време и през последвалата [[Период на воюващите държави|Епоха на воюващите царства]] държавите [[Цин (държава)|Цин]], [[Уей (династия)|Уей]], [[Джао (царство)|Джао]], [[Ци (държава)|Ци]], [[Йен]] и [[Джуншан]] изграждат мащабни укрепления, за да защитават своите граници.{{hrf|Newsmth.net|2010a}}{{hrf|Newsmth.net|2010b}} Предназначени да удържат нападения с леко оръжие, като мечове и копия, тези стени са строени главно от уплътнена пръст и чакъл между дъсчени рамки.
Строежът на стената започва още през [[4 век пр.н.е.]] в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 [[Таблица на китайските династии и годините на тяхното управление|китайски династии]] работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]], [[Хан (династия)|Хан]] и [[Мин]], които построяват повече от 6000 km.
 
Строежът на стенатаВеликата стена започва още през [[4 век пр.н.е.]] в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 [[Таблица на китайските династии и годините на тяхното управление|китайски династии]] работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]], [[Хан (династия)|Хан]] и [[Мин]], които построяват повече от 6000 km.
 
Владетелят на царство Чу – Чън през III в. пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраз на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му – да строят стени, за да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 km, а най-дългата над 500 km. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.
Line 44 ⟶ 46:
Голяма част от стената (около 1000 km) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
 
=== Символът ===
[[Файл:Great wall of china-mutianyu 4.JPG|мини|]]
 
През ІІІ в. пр.н.е. императорът-обединител на Китай [[Цин Шъхуан]] дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези, които са извън определената линия, да бъдат разрушени, и така се създава „Стената от 10 000 ли“. Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.
 
На запазена [[стела]], поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан: ''„Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане.“''
 
=== Укрепването ===
[[Файл:Great Wall Badaling.jpg|мини|]]
 
Line 59 ⟶ 60:
По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната империя достига далеч отвъд пустинята, с което Стената изгубва функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва нуждата от укрепването на Стената.
 
== Стената като оръжие ==
[[Файл:Great wall of china-mutianyu 3.JPG|мини|]]
 
През [[XIII век]] монголите прекосяват цяла [[Азия]] и [[Европа]]. Те превземат и Китай, като основават династията Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадските племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
 
=== Стената при империята Мин ===
През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 m височина и 6 – 7 m дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 m, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
 
Line 70 ⟶ 71:
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на [[барут]]а, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.
[[Файл:Greatwall large.jpg|upright=2,5|thumb|Великата китайска стена, 1907]]
 
=== Чуждестранни свидетелства ===
{{раздел-мъниче}}
 
== Разрушения и реставрации ==
Line 124 ⟶ 128:
* {{cite web | publisher = BBC | year = 2018 | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/8008108.stm | title = Great Wall of China 'even longer' | date = April 20, 2009 | accessdate = 2009-04-20 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Canadian Broadcasting Corporation | year = 2012 | url = http://www.cbc.ca/news/offbeat/story/2012/06/06/china-great-wall-longer.html | title = Great Wall of China even longer than previously thought | date = June 6, 2012 | accessdate = 2012-06-06 | lang = en}}
* {{cite web | publisher = Chiculture.net | work = Chiculture.net | year = 2010 | url = http://www.chiculture.net/1203/html/1203b04_01.html | title = 歷代王朝修長城 | accessdate = 2010-10-24 | lang = zh}}
* {{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2018 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/243863/Great-Wall-of-China | title = Great Wall of China | accessdate = 2018-06-23 | lang = en}}
* {{Cite journal | last = Hessler | first = Peter | year = 2007 | title = Letter from China: Walking the Wall | journal = The New Yorker | issue = May 21, 2007 | pages = 58 – 67 | url = http://www.newyorker.com/reporting/2007/05/21/070521fa_fact_hessler | lang = en}}
Line 130 ⟶ 135:
* {{cite book | last = Lovell | first = Julia | title = The Great Wall : China against the world 1000 BC – AD 2000 | publisher = Picador Pan Macmillan | location = Sydney | year = 2006 | isbn = 978-0-330-42241-3 | lang = en}}
* {{Cite web | publisher = lis.ly.gov.tw | work = lis.ly.gov.tw | url = http://lis.ly.gov.tw/lghtml/lawstat/version2/01926/0192618020200.htm | archive-url = https://web.archive.org/web/20140425025351/http://lis.ly.gov.tw/lghtml/lawstat/version2/01926/0192618020200.htm | dead-url = yes | archive-date = April 25, 2014 | title = 度量衡法(01926) | lang = zh}}
* {{cite web | publisher = Newsmth.net | work = Newsmth.net | year = 2010a | url = http://www.newsmth.net/bbsanc.php?path=%2Fgroups%2Fsci.faq%2FGeography%2F11%2FGeneral%2FM.1186373252.W0 | title = 古代长城 – 战争与和平的纽带 | accessdate = 2010-10-24 | lang = zh}}
* {{cite web | publisher = Newsmth.net | work = Newsmth.net | year = 2010b | url = http://www.newsmth.net/bbsanc.php?path=%2Fgroups%2Fsci.faq%2FGeography%2F11%2FGeneral%2FM.1186373660.W0 | title = 万里长城 | accessdate = 2010-10-24 | lang = zh}}
* {{cite book | publisher = The New York Times | year = 2011 | title = The New York Times Guide to Essential Knowledge: A Desk Reference for the Curious Mind | isbn = 978-0-312-64302-7 | lang = en}}
* {{cite journal | last = Waldron | first = Arthur | year = 1983 | title = The Problem of The Great Wall of China | journal = Harvard Journal of Asiatic Studies | volume = 43 | issue = 2 | pages = 643 – 663 | publisher = Harvard-Yenching Institute | jstor = 2719110 | lang = en}}