Битка при Мидуей: Разлика между версии

| конфликт = [[Тихоокеански театър на военните<br/> действия във [[Втората световна война]]

| период = [[4 юни|4]]—[[7 юни]]&nbsp;[[1942]]&nbsp; г.

'''Битката при атола Мидуей''' се състои на [[4 юни]] [[1942]] година и е една от най-значителните морски битки на [[Втора световна война|Втората световна война]]. [[Военноморски сили на САЩ|Флотът на САЩ]] побеждава обединения флот на [[Япония]], който атакува атола [[Мидуей (атол)|Мидуей]]. Битката бележи повратен момент във войната в [[Тихи океан|Тихия океан]]. Военноморските сили на [[Япония]] губят четири тежки [[самолетоносач]]а, 250 [[самолет]]а и най-добрите си пилоти, с което загубва възможностите си да действа извън зоната на прикритие на бреговата авиация.

Макар и да няма единно мнение за причините, накарали японците да атакуват атола Мидуей, се приема че от страна на японския флот целта на операцията е била унищожаването на американските самолетоносачи и окончателното разгромяване на тихоокеанския флот на САЩ. За изпълнение на операцията са сформирани няколко военноморски съединения с общо около 200 кораба под главнокомандването на адмирал [[Исоруко Ямамото]]. Те включват 11 [[Линеен кораб|линейни кораба]], 8 самолетоносача, 22 крайцера[[крайцер]]а, 65 миноносеца[[миноносец]]а, 21 [[Подводница|подводници]] и 15 транпортнитранспортни кораби с 5000 десантчици. По план десантът[[десант]]ът на Мидуей трябва да бъде извършен рано сутринта на 7 юни. Американците разполагат в района на Мидуей с 3 самолетоносача, 13 крайцера, 28 разрушителя[[разрушител]]я и 19 подводници под командването на адмирал [[Честър Нимиц]].

Разшифроването на японските радиосъобщения от американците се оказва решаващо за изхода на сражението. Това дава възможност на американското командване да знае предварително придвижването на японските кораби и тяхната крайна цел. Освен това американците разполагат и с [[радиолокатор|радиолокационни системи]], каквито японците нямат на корабите си. Подценяването на противника и неоправданата твърда убеденост на японците, че той ще бъде изненадан, са главна причина за поражението им.

На разсъмване на [[4 юни]] японските палубни самолети бомбардират базата на Мидуей и нанасят сериозни поражения на бреговите укрепления и на летището. Когато японските самолети се връщат на корабите си за да се превъоръжат с [[Бомба|бомби]] (за наземни цели) за повторна атака, са открити американските самолетоносачи. Командващият основното японско [[авионосно съединение]] адмирал [[Чуичи Нагумо]] взема решение да нанесе удар по американските кораби. Това налага самолетите да се превъоръжат с [[Торпедо|торпеда]].

Американците нападат японците с [[Торпедоносец|торпедоносците]] „Девъстейтър“ (''Douglas TBD Devastator'') от самолетоносачите „Ентърпрайз“„[[Ентърпрайз (CV-6)|Ентърпрайз]]“ и „Хорнет“„[[Хорнет (CV-8)|Хорнет]]“. Японците свалят 35 от 41 торпедоносци и нито едно торпедо не попада в целта. Атаката им обаче заангажира вниманието на японските изтребители и те не забелязват групата от 37 [[пикиращи бомбардировачи]] „Донтлес“ (''Douglas SBD Dauntless''), които атакуват японските кораби от височина около шест хиляди метра без да срещнат сериозна съпротива. В резултат на атаката са засегнати тежко самолетоносачите ''„[[Акаги]]“'', ''„[[Кага]]“'' и ''„Сорю“''„[[Сорю]]“, на палубите на които са струпани много бомби и торпеда, с които се превъоръжават самолетите. Те се запалват и в резултат на силните експлозии ''„Кага“'' и ''„Сорю“'' потъват още същата вечер.

Самолетите от оцелелия японски самолетоносач ''„[[Хирю]]“'' двукратно атакуват американския самолетоносач ''„Йорктаун“''„[[Йорктаун (CV-5)|Йорктаун]]“, който е улучен фатално, но остава на вода. В същото време втора вълна от американски самолети атакува ''„Хирю“'', който също се подпалва и по-късно потъва. БезнадежноБезнадеждно повреденият ''„Акаги“'' е потопен с торпеда от японците сутринта на 5 юни, за да не попадне в плен на американците.

На [[5 юни|5]] и [[6 юни]] американската подводница „Тембор“„[[Тембор (подводница)|Тембор]]“ и американски самолети атакуват последователно японските тежки крайцери „Микума“„[[Микума (тежък крайцер, 1934)|Микума]]“ и „Могами“„[[Могами (тежък крайцер, 1934)|Могами]]“, които се сблъскват. „Микума“ е потопен, а „Могами“ получава тежки повреди, но успява да се добере до пристанище.

На [[6 юни]] японската подводница [[J-168 (подводница)|J-168]] забелязва горящия „Йорктаун“, около който патрулират няколко [[Ескадрен миноносец|ескадрени миноносци]]. Тя изстрелва четири торпеда. Две от тях се забиват в самолетоносача и той се преобръща. Третото торпедо разсича разрушителя „Хамън“„[[Хамън (разрушител)|Хамън]]“ на две и той също потъва. Това са единствените американски кораби, потопени в сражението.

Загубите на японците възлизат на 4 тежки самолетоносача, 1 [[тежък крайцер]], 250 самолета и около 2500 души, сред които и най-опитните пилоти на японската палубна авиация. Американците губят 1 тежък самолетоносач, 1 разрушител, 150 самолета, 307 човека. Япония губи завинаги инициативата в Тихия океан и е принудена да премине към отбрана.

* Семерджиев, С.: Самолети печелят морска битка. Мидуей, 4- – 6 юни 1942 г. Ретросалон, № 46/2004, с.32- – 39.

* [http://battleofmidway.info/ Битката при Мидуей] - – Информация и снимки от Битката при Мидуей