Разлика между версии на „Битка при Мидуей“

м
форматиране, вътр. препратки
([Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ])
м (форматиране, вътр. препратки)
{{Военен конфликт
| име = Битка при атола Мидуей
| конфликт = [[Тихоокеански театър на военните<br/> действия във [[Втората световна война]]
| картинка = Картинка:SBD-3 Dauntless bombers of VS-8 over the burning Japanese cruiser Mikuma on 6 June 1942.jpg
| описание = Американски бомбардировачи „Донтлес“<br/>приближават към горящия японски<br/>крайцер „Микума“ за трети път
| период = [[4 юни|4]]—[[7 юни]]&nbsp;[[1942]]&nbsp; г.
| място = край [[Мидуей (острови)|островите Мидуей]]
| причина =
{{Тихоокеански театър на военните действия във Втората световна война}}
 
'''Битката при атола Мидуей''' се състои на [[4 юни]] [[1942]] година и е една от най-значителните морски битки на [[Втора световна война|Втората световна война]]. [[Военноморски сили на САЩ|Флотът на САЩ]] побеждава обединения флот на [[Япония]], който атакува атола [[Мидуей (атол)|Мидуей]]. Битката бележи повратен момент във войната в [[Тихи океан|Тихия океан]]. Военноморските сили на [[Япония]] губят четири тежки [[самолетоносач]]а, 250 [[самолет]]а и най-добрите си пилоти, с което загубва възможностите си да действа извън зоната на прикритие на бреговата авиация.
 
== Преди битката ==
Макар и да няма единно мнение за причините, накарали японците да атакуват атола Мидуей, се приема че от страна на японския флот целта на операцията е била унищожаването на американските самолетоносачи и окончателното разгромяване на тихоокеанския флот на САЩ. За изпълнение на операцията са сформирани няколко военноморски съединения с общо около 200 кораба под главнокомандването на адмирал [[Исоруко Ямамото]]. Те включват 11 [[Линеен кораб|линейни кораба]], 8 самолетоносача, 22 крайцера[[крайцер]]а, 65 миноносеца[[миноносец]]а, 21 [[Подводница|подводници]] и 15 транпортнитранспортни кораби с 5000 десантчици. По план десантът[[десант]]ът на Мидуей трябва да бъде извършен рано сутринта на 7 юни. Американците разполагат в района на Мидуей с 3 самолетоносача, 13 крайцера, 28 разрушителя[[разрушител]]я и 19 подводници под командването на адмирал [[Честър Нимиц]].
 
Разшифроването на японските радиосъобщения от американците се оказва решаващо за изхода на сражението. Това дава възможност на американското командване да знае предварително придвижването на японските кораби и тяхната крайна цел. Освен това американците разполагат и с [[радиолокатор|радиолокационни системи]], каквито японците нямат на корабите си. Подценяването на противника и неоправданата твърда убеденост на японците, че той ще бъде изненадан, са главна причина за поражението им.
 
== Ход на сражението ==
На разсъмване на [[4 юни]] японските палубни самолети бомбардират базата на Мидуей и нанасят сериозни поражения на бреговите укрепления и на летището. Когато японските самолети се връщат на корабите си за да се превъоръжат с [[Бомба|бомби]] (за наземни цели) за повторна атака, са открити американските самолетоносачи. Командващият основното японско [[авионосно съединение]] адмирал [[Чуичи Нагумо]] взема решение да нанесе удар по американските кораби. Това налага самолетите да се превъоръжат с [[Торпедо|торпеда]].
 
Американците нападат японците с [[Торпедоносец|торпедоносците]] „Девъстейтър“ (''Douglas TBD Devastator'') от самолетоносачите „Ентърпрайз“„[[Ентърпрайз (CV-6)|Ентърпрайз]]“ и „Хорнет“„[[Хорнет (CV-8)|Хорнет]]“. Японците свалят 35 от 41 торпедоносци и нито едно торпедо не попада в целта. Атаката им обаче заангажира вниманието на японските изтребители и те не забелязват групата от 37 [[пикиращи бомбардировачи]] „Донтлес“ (''Douglas SBD Dauntless''), които атакуват японските кораби от височина около шест хиляди метра без да срещнат сериозна съпротива. В резултат на атаката са засегнати тежко самолетоносачите ''„[[Акаги]]“'', ''„[[Кага]]“'' и ''„Сорю“''„[[Сорю]]“, на палубите на които са струпани много бомби и торпеда, с които се превъоръжават самолетите. Те се запалват и в резултат на силните експлозии ''„Кага“'' и ''„Сорю“'' потъват още същата вечер.
 
Самолетите от оцелелия японски самолетоносач ''„[[Хирю]]“'' двукратно атакуват американския самолетоносач ''„Йорктаун“''„[[Йорктаун (CV-5)|Йорктаун]]“, който е улучен фатално, но остава на вода. В същото време втора вълна от американски самолети атакува ''„Хирю“'', който също се подпалва и по-късно потъва. БезнадежноБезнадеждно повреденият ''„Акаги“'' е потопен с торпеда от японците сутринта на 5 юни, за да не попадне в плен на американците.
 
На [[5 юни|5]] и [[6 юни]] американската подводница „Тембор“„[[Тембор (подводница)|Тембор]]“ и американски самолети атакуват последователно японските тежки крайцери „Микума“„[[Микума (тежък крайцер, 1934)|Микума]]“ и „Могами“„[[Могами (тежък крайцер, 1934)|Могами]]“, които се сблъскват. „Микума“ е потопен, а „Могами“ получава тежки повреди, но успява да се добере до пристанище.
 
На [[6 юни]] японската подводница [[J-168 (подводница)|J-168]] забелязва горящия „Йорктаун“, около който патрулират няколко [[Ескадрен миноносец|ескадрени миноносци]]. Тя изстрелва четири торпеда. Две от тях се забиват в самолетоносача и той се преобръща. Третото торпедо разсича разрушителя „Хамън“„[[Хамън (разрушител)|Хамън]]“ на две и той също потъва. Това са единствените американски кораби, потопени в сражението.
 
Загубвайки 4 тежки самолетоносача, главнокомандващият японския флот адми­рал Ямамото се отказва от борбата, макар че под негово командване остават повече от 100 бойни кораба и е могъл да формира едно ново авионосно съединение със значителна ударна сила.
По време на сражението край Мидуей японските и американските линейни кораби и крайцери не дават нито един изстрел от тежката си артилерия, тъй като са на разстояние няколкостотин километра един от друг. Борбата се води само от самолетите.
 
Загубите на японците възлизат на 4 тежки самолетоносача, 1 [[тежък крайцер]], 250 самолета и около 2500 души, сред които и най-опитните пилоти на японската палубна авиация. Американците губят 1 тежък самолетоносач, 1 разрушител, 150 самолета, 307 човека. Япония губи завинаги инициативата в Тихия океан и е принудена да премине към отбрана.
 
Битката при Мидуей показва, че самолетоносачът става основен боен кораб и самолетите му решават изхода на сраженията.
 
== Източници ==
* Семерджиев, С.: Самолети печелят морска битка. Мидуей, 4- – 6 юни 1942 г. Ретросалон, № 46/2004, с.32- – 39.
<div class="references-small"><references /></div>
 
 
== Външни препратки ==
* [http://battleofmidway.info/ Битката при Мидуей] - – Информация и снимки от Битката при Мидуей
 
{{Втора световна война}}