Елена Николай: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м дребни |
||
Ред 18:
== Биография ==
Елена Николай е родена като '''Стоянка Савова Николова''' на 24 януари 1905 година в село [[Церово (област Пазарджик)|Церово]], Панагюрско. През 1908 година баща ѝ умира, майка ѝ заминава да учи за медицинска сестра в [[Съединени американски щати|Съединените щати]], а тя и брат ѝ Никола са отгледани от баба си и дядо си в [[Панагюрище]].<ref name="абаджиев"/> Завършва [[Американски колеж в София|Американския колеж]] в [[Самоков]].<ref name="абаджиев"/> По това време бъдещата Елена Николай решава категорично, че трябва да учи пеене и така попада на големия педагог и певец [[Иван Вулпе]], който я подготвя за кандидатстване в Консерваторията. На първия конкурс – пеене, тя се представя блестящо, но на втория – солфеж и пиано, се проваля. Оценена е с двойка като безнадеждно немузикална.
Елена Николай заминава за [[Съединени американски щати|Щатите]], където работи, учи философия и италиански в гр. Оберлин, щата [[Охайо]]. Постепенно узрява за идеята да напусне университета и да продължи музикалното си образование в [[Генуа]]. През 1929 година постъпва в [[Миланска консерватория|Миланската консерватория „Джузепе Верди“]], където учи пеене при Винченцо Пинторино.<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 45 – 55 | isbn = 9789543214334}}</ref> По време на обучението си тя страда от сериозни материални трудности, професор Пинторино я взема да живее в дома му, а през 1937 година тя се жени за неговия внук Андрея Маджо.<ref name="абаджиев"/> Постепенно Стоянка става една от първите студентки и завършва академията с отличие.
Ред 24:
През 1934 година започва да използва [[псевдоним]]а Елена Николай и малко по-късно дебютира с ролята на Азучена в „[[Трубадур (опера)|Трубадур]]“ на [[Джузепе Верди]] в оперния театър на [[Сало]]. Само за няколко сезона става една от най-търсените мецосопранови певици, в продължение на две десетилетия от 1938 година е първо мецосопрано на миланската опера „[[Ла Скала]]“. През 1943 година, след началото на бомбардировките на Милано, се връща в София, но след края на войната отново работи в „Ла Скала“.<ref name="абаджиев"/>
През 1963 г. по свое желание напуска „Ла Скала“ и се премества в [[Рим]],<ref name="абаджиев"/> но за сметка на това продължава кариерата си в киното. В периода 1963 – 1968 г. се снима в седем филма <ref>[http://www.imdb.com/name/nm0630202/ Сайт за кино IMDb]</ref>, като първият филм, в който участва, е
И до днес Елена Николай е ценена като една от най-значимите [[опера|оперни]] [[певец|певици]] на ХХ век.
Ред 31:
== Репертоар ==
През сезона [[1934]]/[[1935]] г., дебютира като Азучена в ''„Трубадур“'' на [[Джузепе Верди]] в малкото италианско градче [[Сало]]. Един шанс ѝ дава заболяването на най-известното мецосопрано по онова време [[Педерцини]] – и Елена Николай вместо Сляпата, пее Лаура в ''„Джоконда“'' от [[Амилкаре Понкиели]] в спектакъл, където блестят [[Бениамино Джили]] и [[Джина Чиня]]. Това става в [[Кремона]] – града на знаменитите майстори на цигулки [[
Важен за кариерата ѝ спектакъл е ''„Кавалерът на розата“'', дирижиран в „Сан Карло“ в [[Неапол]] от автора [[Рихард Щраус]]. На репетиции прочутият композитор има някои забележки към певицата, но после е безкрайно доволен. След премиерата Елена Николай 22 сезона е желан гост в града под Везувий. Идва ред и на „[[Ла Скала]]“.
| |||