Уикипедия

Колски полуостров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
|Площ = ~100 000
|Площ на заливите =
|Най-висока точка = Часначор 1191 м
|Население =
|Година =
Ред 21:
|Коментар към снимката =
}}
'''КолскиятКо&#768;лският полуостров''' ({{lang-ru|Кольский полуостров}}) е [[полуостров]] в най-северната част на [[Европейска Русия]], част от [[Мурманска област]]. ГраничиНа ссевер и североизток се мие от водите на [[Баренцово море]], а на северюгоизток и сюг – от водите на [[Бяло море]] на(Русия)|Бяло юг и изтокморе]]. ЗападнатаЗа западна граница на Колскияполуострова полуостровсе минаваприема померидионалната протежениепадина, напростираща меридианасе от [[Колски залив|Колския залив]], презпо езеротодолината [[Имандра]],на река [[Кола, (река)|Колаезерото [[Имандра]] и река [[Нива (река)|Нива]] до [[КандалакшскиКандалакшки залив|КандалакшскияКандалакшкия залив]].<ref name="КП">{{икона|ru}} [http://ke.culture.gov-murman.ru/slovnik/?ELEMENT_ID=95964 „Кольская энциклопедия“ – Кольский полуостров] (на руски ез.)</ref>В тези си граници има площ около 100&nbsp;000 km<sup>2</sup>.
 
ПолуостровътСеверният покрива територия от около 100&nbsp;000 km<sup>2</sup>. Севернияму бряг е стръмен и висок, а южният е– низинен и плосък. В западната частму начаст полуостроваса имаразположени дведва планински веригимасива – [[Хибински масив|Хибинския масивХибини]] и [[Ловозерски тундри|Ловозерските]] тундри(връх '''Часначор 1191 m'''), а в централните части, по оста му се простира вододелното възвишение [[Кейви]]. (397 m)<ref name="КП"></ref>
 
Колският полуостров представлява североизточна покрайнина на [[Балтийски щит|Балтийския щит]] и е изграден основно от докамбрийски и долнопалеозойски кристалинни скали. В структурно отношение се дели на 4 части: '''Мурмански блок''' (по крайбрежието на [[Баренцово море]]), изграден от архайски и долнопротерозойски скали; '''Беломорски блок''' (югозападните и южни части на полуострова), изграден от архайски беломорски скали; '''Гранулитов пояс''' (на северозапад); '''Карелитска геосинклинална нагъната зона''' (в централните части) сформирана през долния и средния протерозой.
 
На полуострова се разработват големи находища на [[апатит]]ови руди ([[Хибини]]), глинести шисти ([[Кейви]]), [[никел]] (Печенга, Мончетундра), [[желязна руда]] ([[Оленегорск]]), [[слюда]], керамични суровини (Ена, Риколатва, Стрелна и др.), титано-магнетит, флогопит, вермикулит (Ковдор). Открити са също залежи на редки и цветни метали и редки елементи.
 
Климатът на полуострова, независимо от северното му положение е относително мек вследствие на смегчавощото влияние на топлото морско атлантическо течение [[Гълфстрийм]]. Средна януарска температура от –8°С по северното крайбрежие до –13°С в централните части, а средна юлска – съответно от 8°С до 14°С. Има множество бурни и бързи реки, притежаващи големи хидроенергийни запаси. Най.значимите от тях са: Поной, Варзуга и Умба (басейна на [[Бяло море (Русия)|Бяло море]]), Териберка, Вороня и Йоканга (басейна на Беренцово море). От хилядите езера се открояват [[Имандра]], [[Умбозеро]], [[Ловозеро]] и др. На север растителността е тундрова, а на юг – лесотундра и иглолистни гори (бор и смърч).
 
== Източници ==
<references />
{{гео-мъниче}}
 
[[Категория:Полуострови в Русия]]
[[Категория:Баренцово море]]
[[Категория:География на Мурманска област]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Колски_полуостров“.