Високи Дечани: Разлика между версии

Манастирът се намира над [[село]] [[Дечани (село)|Дечани]], на около 17 км. южно от [[Печ (Косово)|Печ]]. Той е планински и е разположен в полите на масива [[Проклетия]], западно от [[Метохия (област)|Метохия]] – близо до границата между [[Косово]], [[Албания]] и [[Черна гора]].

Манастирът е най-голямата сграда в средновековна Сърбия, и е построен в годините [[1328]] – [[1335]] от францисканския монах [[Фра Вито]] от [[Котор]], като последен дом за крал Стефан Урош. Църквата представлява петкорабна базилика. Високите колони и готическите прозорци говорят за силно западно влияние. На главния вход на църквата, и на колоните, се намират произведения на каменоделското изкуство, като седящата фигура на Христос Пантократор, глави на лъвове и скулптури на лъвове. [[Стенопис]]ите изографисани в периода 1335 – [[1350]], са сред най-впечатляващите примери за т.нар. „[[палеологов ренесанс|палеоложко възраждане]]“ в [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]] на православните страни, намиращи се традиционно във византийска сфера на влияние. Тук са портретите с владетелите от родословието на [[Неманичи]]те. Следствие от канонизирането на крал Стефан Урош III Дечански за [[светец]] по времето на [[Стефан Лазаревич]] (в началото на [[15 век]]), и от написаното негово [[житие]] на българския писател [[Григорий Цамблак]] ([[1402]]-[[1409]] [[игумен]] на манастира), мястото бързо продобива голяма слава, и е предпочитана цел за поклонение по време на [[Сръбските земи под османско владичество|османското владичество]].