Райнер Мария Рилке: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 8:
| работил = [[поет]]
| националност = {{Австрия}}
| период = 1894- – 1925
| жанрове = [[стихотворение]], [[сонет]], [[роман]]
| теми =
Ред 36:
== Творби ==
[[File:Das Stundenbuch (Rilke) 007.jpg|мини|160px|вляво|Страница от „Часослов“]]
В своята младост Рилке всяка Коледа завършва по една стихосбирка – така публикува книгите ''„Живот и песни“'' (1894), ''„Жертва на ларите“'' (1895), ''„Увенчан от сънища“'' (1896) и ''„Пред Рождество“'' (1897), които в 1903 г. обединява в сборника ''„Първи стихотворения“''. В началото на новото столетие Рилке издава стихосбирката ''„Книга на образите“'' в четири части (1902- – 1906). В [[Париж]] той става секретар на скулптора [[Огюст Роден]], който му оказва силно влияние със строгостта на формата, конкретността и експресивността на пластиките си. Във френската столица Рилке създава стихосбирката си ''„Часослов“'' (1905), посветена на писателката [[Лу Андреас-Саломе]], близка негова приятелка до края на живота му. Публикува и сборника ''„Нови стихотворения“'' (1907), както и книгата ''„Реквием“'' (1909). След тежка душевна криза, от която се избавя едва с написването на романа ''„Записките на Малте Лауридс Бриге“'' (1910), Рилке заминава за [[Северна Африка]], а после за две години се установява като гост на княгиня Мари фон Турн унд Таксис в старинния замък „Дуино“ на [[Адриатика|Адриатическото крайбрежие]] – там започва да пише прочутите си ''„Дуински елегии“'' (1912- – 1922) и замисля цикъла ''„Сонети към Орфей“'' (1923), негова поетическа изповед.
 
== Рилке в България ==
Ред 44:
 
[[Николай Лилиев]] публикува през [[1924]] г. в сп. „Златорог“ пет творби на Рилке – ''„Жертва“'', ''„Ангели“'', ''„Абисаг“'', ''„Есенен ден“'' и ''„Поетът“''. Към тях написва и кратък очерк за творчеството на австрийския поет, където казва: „Малте Лауридс Бриге представлява почти прозрачна биография на едно вътрешно ''Аз''... Книгата е биография на поет, който „разтваря същността на своето ''Аз'' в същността на нещата“, на които се отдава беззаветно... Да преобразява, а не да измисля материята – е същността на поезията.“
 
 
По случай смъртта на Рилке през 1926 г. в сп. „Хиперион“ е публикувана статия от [[Николай Дончев]].
Line 71 ⟶ 70:
** „Das Buch von der Armut und vom Tode“ (1903)
[[File:Grave of Rainer Maria Rilke at the churchyard in Raron - Swizerland.jpg|мини|260px|вдясно|Гробът на Рилке в Рарон, Швейцария]]
* „Das Buch der Bilder“ (4 Teile, 1902- – 1906)
* „Neue Gedichte“ (1907)
* „Der neuen Gedichte anderer Teil“ (1908)
* „Requiem“ (1908)
* „Das Marien-Leben“ (1912)
* „Duineser Elegien“ (1912- – 1922)
* „Die Sonette an Orpheus“ (1923)