Елинистическа епоха: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Неправилни параметри на файлове
Ред 50:
Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието.
 
В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път се явява една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради – театри, съдилища, [[гимназион|гимназии]], концертни зали, [[палестраПалестра (Древна Гърция)|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие – боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива.
 
Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека – това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] – като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата – [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи – „Умиращият гал“ и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него”. Известни статуи на родоската школа са – „Лаокоон“ и „Фарнески бик“.