Карпошово въстание: Разлика между версии

През 1683 година е създадена [[Свещена лига (1684)|Свещена Лига]] на Австрия, Полша, Венеция и по-късно Русия, за да устои на Османската империя.<ref name=":0">{{Cite book|title=A History of the Macedonian People|last=Katardzhiev|first=Ivan|publisher=Macedonian Review|year=1979|location=Skopje|pages=96|translator=Graham W. Reid}}</ref> Последната е победена в [[Битка при Виена|битката за Виена]] през 1683 г. и е принудена да се измъкне бързо от Централна Европа. Около 10 000 демобилизирани османски войници плячкосват Балканите, а [[Висока порта|Високата порта]] е принудена да увеличи данъчната тежест. Поражението и хаотична ситуация в [[Османска империя|Османската империя]] е създала широки социални смущения в централната част на Балканите, особено в регионите [[Скопие]] и [[Град Ниш|Ниш]], където се създават предпоставки за бунт.<ref>[https://books.google.com/books?id=EVoBAAAAMAAJ Mihailo Apostolski, Istorija na makedonskiot narod, Institut za nacionalna istorija, Skopje, Macedonia, 1969 p. 279]</ref> Показателен в това отношение е султански ферман от лятото на 1686 г. до висшите служители от левия ръкав на [[Румелия (област)|Румелия]], в който се говори за зачестилите действия на хайдутите по пътищата. Сред многобройните османотурски документи от това лято особено впечатление прави едно нареждане до [[кадия|кадиите]] на [[Костур (град)|Костур]] и [[Хрупище]], в което се казва, че са се събрали 4 до 5 байрака по 100 до 200 хайдути, които се движат открито, нападат села и градове, грабят, вземат хора в робство и че вече е станало трудно да се събират държавните данъци. През февруари 1687 г. австрийският император Леополд I изпраща [[манифест]] до цариградския патриарх Калиник VII с молба да подбуди християнските народи на Балканите да се надигнат против турците и да застанат на страната на Австрия: {{цитат|''всички народи, които живеят в [[Албания]], [[Сърбия]], [[Мизия]], [[България]], [[Силистрия]], [[Илирия]], [[Македония (област)|Македония]], [[Рашка|Расция]], да подкрепят австрийците против Турция и с оръжие да се дигнат''|}}. През 1688 г. австрийските власти решават да пренесат военните действия на територията на Балканския полуостров и на 6 август австрийската войска преминава [[Сава (река)|Сава]]. На 8 септември [[Белград]] е в австрийски ръце, последван от [[Бръчко]], [[Шабац]], [[Баня Лука]] и [[Смедерево]]. Тежките поражения на османските войски вдъхват на местните християни вярата, че часът за освобождение е настанал. В продължение само на няколко години в българските земи избухват редица въстания, а широк размах получава и хайдушкото движение. На 25 октомври през следващата 1689 година [[Свещена Римска империя|австрийският]] клон на Свещената Лига под ръководството на генерал [[Йохан Норберт Пиколомини|Пиколомини]], достигна равнините на Скопие и е посрещнат с възторг от местните жители. В същия ден, Пиколомини започва отстъпление и на 26 октомври [[Опожаряване на Скопие|подпалва града]]. В писмо до своя главнокомандващ, Пиколомини пише:{{цитат|''Градът Скопие е голям кажи-речи колкото [[Прага]]. Той е без зидове и ровове. Намерих го изоставен и лишен от всички скъпоценности, но богато снабден със стоки.''|}}Скопие гори цели два дни, разрушен е в огъня, като някои смятат, че Пикколомини прави това поради невъзможността на своите войски да окупират и управляват град толкова далеч от своя щаб. В това време, като други източници твърдят, че той извършва това с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни заболявания.<ref>{{Цитат уеб|title=Денот што го турна Скопје во двовековен мрак - Нова Македонија|url=http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=10249102423&id=14&setIzdanie=21819|archiveurl=https://web.archive.org/web/20141219224633/http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=10249102423&id=14&setIzdanie=21819|archivedate=19 December 2014|accessdate=2015-12-27}}</ref>

[[Файл:Leopold I-pismo.jpg|ляво|мини|Защитен манифест за балканските народи на [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]]]