Рувензори: Разлика между версии

[[Флора]]та и [[фауна]]та на тази планинска верига са изключително разнообразни. В ниските части до 2500 метра височина се простират дъждовни [[екваториални гори]], които нагоре преминават постепенно в [[бамбук]]ови гори, а между 3200 и 4500 метра се простират гори от [[пирен]]и, достигащи до 15 метра. В тази висока зона се срещат някои видове [[лобелия]], като отделни видове надвишават 12 метра. В сравнение обикновените градински [[лобелия|лобели]]илобелии са не повече от 50 см. Причина за гигантските им размери е огромното количество валежи в Рувензори и специфичната почва. Други растения като [[кръстец]]ът също стигат гигантски размери. Друга причина за този гигантизъм е липсата на други дървесни видове на височина над 3400 метра и липсата на конкуренция също помага на те зи растения да станат подобни великани.

Животинският свят също е изключително богат. В Рувензори се срещат [[слонове]], множество [[примати|маймуни]], сред които и застрашените [[Планинска горила|планински горили]], [[колобусТънкотели маймуни|колобусите]]ите, а също и множество [[Папагалоподобни|папагали]], [[Нектарница|птици-нектарници]], [[гигантска горска свиня|гигантската горска свиня]] – най-едрото диво прасе в света, [[хамелеон]]и, [[антилопа|антилопи]], сред които и рядката [[ситатунга]], [[леопард]]и, [[дамандамани]]и и др. Голяма част от местните животински и растителни видове са [[ендемит]]и. В района са създадени много национални паркове, с цел да се защити уникалното [[биоразнообразие]], като националните паркове [["Рувензори (парк)|Рувензори]]" и [["Вирунга (парк)|Вирунга]]". Част от веригата е включена в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].

Първият изследовател, достигнал планините Рувензори е [[Хенри Мортън Стенли]] през 1888 г. По време на пътешествието си край езерото [[АлбъртАлберт (езеро)|Алберт]] той забелязва очертанията на планината на хоризонта. В своя дневник пише: „облак със странна форма и изключително красив сребърен цвят прие очертанията на огромна планина, покрита със сняг. Сетих се, че това трябва да е Рувензори“. Стенли бил чувал за Рувензори отпреди това, тъй като за тях легенди се носят още от около 160 г., когато гръцкият математик и географ [[Птолемей]] ги описва като '''„Лунните планини'''“, мястото, откъдето извира река [[Нил]]. Всъщност древните гърци никога не са виждали Рувензори. Информацията, която са имали най-вероятно е получена от етиопски пътешественици, които достигнали района и данните от техните описания достигнали до египтяните и оттам до гърците.

На езика на племето банту '''''Рувензори''''' означава ''дъждотворец'' и именно Стенли кръщава така блестящите от сняг планини, разположени на 48 км северно от екватора и на 96 км по границата на Уганда и Заир.В ценъра на скалистия масив се извисяват до небето половин дузина планини, а по тях са разпръснати ледници, които пълзят надолу към долините. Маргарет, един от върховете на планината Стенли, е висок 5110 м