Уикипедия

Астрид Линдгрен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 4:
| снимка = Lindgren 1960.jpg
| описание =
| псевдоним =
| място на раждане = [[Вимербю]], [[Швеция]]
| място на смърт = [[Стокхолм]], [[Швеция]]
| работил = [[писател]]
| националност = {{Швеция}}
| период = 1945-2001
| жанрове = роман
| теми =
Line 22 ⟶ 21:
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
| вложки =
}}
 
'''Астрид Анна Емилия Линдгрен''' ({{lang-sv|{{Audio|Sv-Astrid Lindgren.ogg|Astrid Anna Emilia Lindgren}}}}, моминско презиме '''Ериксон''', ''Ericsson'') е [[Швеция|шведска]] [[детска литература|детска писателка]]. Творбите ѝѝ са преведени на близо 70 езика (от [[арабски език|арабски]] до [[зулу]]) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝѝ героиня, ''„[[Пипи Дългото чорапче]]“'', е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.)
[[Картинка:Astrid Lindgren 1924.jpg|300px200px|миниthumb|ляво|Снимка на Астрид Линдгрен от 1924 г.]]
Астрид е родена в [[град]] [[Вимербю]] на [[14 ноември]] [[1907]] г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в [[Смоланд]], Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите ѝѝ са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството ѝѝ: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина и Ингрид.
 
Астрид Линдгрен е известна и с подкрепата за правата на детето и животните, както и със съпротивата срещу телесните наказания за деца.
 
След смъртта ѝѝ на [[28 януари]] [[2002]] г. шведското правителство учредява [[Възпоменателна награда Астрид Линдгрен|Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“]] за детска и [[младежка литература]]. Наградата, която се присъжда, е 5 милиона шведски [[Шведска крона|крони]].
 
Астрид Анна Емилия Линдгрен е шведска детска писателка. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика (от арабски до зулу) и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня „Пипи Дългото чорапче“ е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.). Впоследствие се издават и романите за Пипи – „Пипи се качва на борда“, „Пипи в южните морета“, и „Пипи след коледното тържество“.
Line 41 ⟶ 37:
== Избрана библиография ==
<small>Уточнение: повечето от книгите на български с повтарящи се в творчеството на Линдгрен герои (например Пипи, Карлсон, Емил) са компилация от по две и повече от оригиналните издания.</small>
* Britt-mari lättar sitt hjärta,)
* Mästardetektiven Blomqvist, (1945)
* Alla vi barn i Bullerbyn, (1946)
* Pippi Långstrump går ombord, (1947)
* Känner du Pippi Långstrump, (1947)
* Pippi Långstrump i Söderhavet, (1948)
* Nils Karlsson-pyssling, (1949)
* 25 bilturer i Sverige, (1949)
* Mera om oss barn i Bullerbyn, (1949)
* Kati i Amerika, (1950 ) – ''[[Кати в Америка]]''
* Kajsa kavat, (1950)
* Kajsa kavat hjälper mormor, (1950)
* Jag vill också gå i skolan, (1951)
* Mästerdetektiven Blomqvist lever farligt, (1951)
* Boken om Pippi Långstrump, (1952)
* Bara roligt i Bullerby, (1952)
* Kati på Kaptensgatan, (1952)
* Kalle Blomqvist och Rasmus, (1953)
* Kati i Paris, (1953 ) – ''[[Кати в Париж]]''
* Jag vill också ha ett syskon, (1954)
* Lillebror och Karlsson på taket, (1955 ) – ''[[Карлсон, който живее на покрива]]''
* Mio, min Mio, (1955 ) – ''[[Мили мой Мио]]''
* Rasmus på luffen, (1956 ) – ''[[Расмус и скитникът]]''
* Nils Karlsson-pyssling flyttar in, (1956)
* Korea, ofredens land, (1956)
* Barnen på Bråkmakargatan, (1958 ) – ''[[Децата от улица „Тряскаджийска“]]''
* Rasmus, Pontus och Toker, (1957 ) – Малките детективи и гълтачът на мечове
* Sia bor på Kilimanjaro, (1958)
* Pjäser för barn och ungdom, (1959)
* Sunnanäng, (1959)
* Mina svenska kusiner, (1959)
* Lilibet, cirkusbarn)
* Madicken, (1960)
* Jul is stallet, (1961)
* Bullerby boken, (1961)
* Lotta på Bråkmakargatan, (1961)
* Karlsson på taket flyger igen, (1962)
* Marko bor i Jugoslavien, (1962)
* Emil i Lönneberga, (1963 ) – ''[[Емил от Льонеберя]]''
* Jul i Bullerbyn, (1963)
* Jackie bor i holland, (1963)
* Vi på Saltkråkan, (1964)
* Vår i Bullerbyn, (1965)
* Randi bor i Lofoten, (1965)
* Jag vill inte gå och lägga mig, (1965)
* Barnens dag i Bullerby, (1966)
* Nya nyss av Emil i Lönneberga, (1966)
* Skrållan och sjörövarna, (1967)
* Karlsson på taket smyger igen, (1968)
* Matti bor i Finland, (1968)
* Pippi flyttar in, (1969)
* Pippi ordnar alt, (1969)
* Pippi håller kalas, (1970)
* Än lever Emil i Lönneberga, (1970)
* Visst kan Lotta cykla, (1971)
* På rymmen medf Pippi Långstrump, (1971)
* Mina påhitt, (1971)
* Den där Emil, (1972)
* Alla käräste syster, (1973)
* Samuel August från Sevedstorp och Hanna i Hult, (1973)
* Bröderna lejonhjärta, (1973 ) – ''[[Братята с лъвски сърца]]''
* När Emil skalla dra ut linas tand, (1976)
* Visst kan Lotta nästan allting, (1977)
* Madicken och Junibackens Pims, (1977)
* Boken om Pippi Långstrump, (1978)
* Pippi Långstrump har julgransplundring, (1979)
* Sagorna: en samlingsvolym, (1980)
* Ronja rövardotter, (1981 ) – ''[[Роня, дъщерята на разбойника]]''
* En bunt visor, (1981)
* Smålandsk tjurfäktare, och andra berättelser, (1982)
* Allas vår Madicken, (1983)
* Titta, Madicken, det snöar, (1983)
* När lilla Ida skulle göra hyss, (1984)
* Spelar min lind, sjunger min näktergal, (1984)
* Emils hyss nr 325, (1985)
* Allt om Karlsson på taket, (1985)
* Draken med de röda ögonen, (1985)
* Skinn Skerping, hemskast av all spöken i Småland, (1986)
* Inget knussel, sa Emil i Lönneberga, (1986)
* Jag vill inte gå och lägga mig, (1987)
* Mitt Småland, (1987)
* Assar Bubla, (1987)
* När bäckhultarn for till stan, (1989)
* Visst är Lotta en gland unge, (1990)
* Min ko vill ha roligt, (1990)
* När Adam engelbrekt blev tvärarg, (1991)
* När Lisabet pillade in en ärta i näsan, (1991)
* Jullov är ett bra påhitt, sa Madicken, (1993)
* Lottas komihågbok, (1993)
* I skymningslandet, (1994)
* Emil med paltsmeten, (1995)
* Emil och soppskålen, (1997)
* Pippi Långstrump i humlegården, (2000)
* Jul i stallet, (2001)
 
== Източници ==
<references/>
<small>* „Astrid Lindgren“, Eva-Maria Mercalf, ''The Swedish Institute'', 2000 – 2002</small>
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Астрид_Линдгрен“.