Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

+ударение
(+ударение)
| площ = 86,862
}}
'''БялаБя̀ла''' е [[град]] по поречието на [[река]] [[Янтра]] в [[област Русе]], Централна Северна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[Бяла (община в област Русе)|община Бяла]].
 
Населението на града е 8661 жители по настоящ адрес (15.03.2017) <ref name="ЕСГРАОН">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03.2017.</ref><ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол Население по градове и пол в България], НСИ.</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/php/bulgaria-ruse.php Население – градове в България], WorldCityPopulation.</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България], pop-stat.mashke.org.</ref>, което го прави второто по големина населено място в областта.
При археологически разкопки около Бяла са открити части от зидове, глинени съдове и монети от римско време.
 
Изследванията показват, че около бреговете на река Янтра през IV  – V век е съществувала римската крепост „Градището“ за охрана на пътя. В покрайнините на града са намерени и тракийски надгробни могили.<ref name="БЯЛА – градът, работещ с швейцарска точност">[http://vestnikstroitel.bg/municipality/53197_byala-gradt-rabotesch-s-shvejcarska-tochnost/ БЯЛА – градът, работещ с швейцарска точност]</ref>
 
Преди Средновековието югоизточно от града на около 7 km в Беленската гора е имало селище Пуста Бяла, наречено така по-късно след като опустява заради чумна епидемия. Оцелелите хора се заселват в същото направление на 1  – 2 km от сегашния град, където основават селището Нова Бяла (Ени Беле).<ref name="Споделена памет">[http://vltclassroom.weebly.com/class-management/3 Споделена памет  – миналото на моя роден град], My virtual classroom, 21.10.2015. Посетена на 24.05.2017 г.</ref>
Според един от изводите на сегашното си място Бяла съществува поне от края на [[15 век|XV век]] и населението му е над 100 души, без [[войнигани]]те. Съществува легенда, че на човек от Нова Бяла се изгубила свинята с прасенцата. Той тръгнал да я търси и я открива близо до брега на река Янтра. Мястото му харесва и се преселва там. След това споделя с други хора от Нова Бяла, които го последват и така постепенно селището се премества на днешното си място.
 
Селището се споменава за пръв път в [[Турция|турски]] регистър на ленните владения в [[Никопол]]ския [[санджак]] през [[1544]]  – [[1545]] г. Записано е, че селото се владее от началника на [[мулетар]]ите Хазър Балъ заедно с [[черибашия]]та на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла  – 17 [[християни|християнски]] и 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от [[Българските земи под османско владичество|турската власт]] 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били „укрити“ и ги присъединява към [[рая]]та на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. От първата половина на XVI век тук живеят и мюсюлмани. Общият брой на населението е 250  – 300 души, от които повечето са българи. <ref name="Споделена памет"></ref>
 
В друг турски регистър от 22 август [[1618]] година, наречен „Кратък регистър на [[джизие]]то от неверниците във [[вилает]]а Търново", е записано, че Бяла е само 5 къщи. Не е известно защо българското население е намаляло толкова бързо. След [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]] през [[1688]] година в северната и северозападна част на Бяла се заселват за постоянно [[турци]]. Близо до мегдана и беленската рекичка, в долния район на днешната гимназия, до [[20 век|XX век]] те са имали [[джамия]], превърната впоследствие в турско училище. <ref name="Споделена памет"></ref>
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село [[Горна Студена]], Великотърновско, а на 13.08.1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.
 
Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник [[Русе]]  – [[Шумен]]  – [[Варна]]  – [[Силистра]] към Плевен и София. От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления за 18 [[батальон]]а. Силни укрепления са направени на десния бряг около селото, а на левия е избрана [[ариергард]]на позиция. Всеки ден по 300  – 350 мъже са помагали при изкопаването на [[траншея|траншеи]], гнезда за [[оръдия]]та и всичко необходимо за укрепване позициите по височините около селото. Дислоцирани са 45 батареи, 210 оръдия, около 100 [[артилерия|артилерийски]] прикрития и 30 км път, който свързва двете отделни позиции. Построяват два дървени моста на река Янтра. В селото са складирани много храни и медикаменти.
 
В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница – в къщата на Мехмед бей след оттеглянето на Главната квартира и в 30 палатки с покрив от кожа (юрти), 16 големи и 10 малки палатки недалеч от Ханищата в близост до левия бряг на река Янтра; 56-а болница  – в големия сайвант на Иван Узунтонев, вдясно от дерето под хълма Бабина патка. На 22 август 1877 г. в нея са настанени 800 ранени от битката при [[Горно Абланово|Абланово]]. При болницата има 10 сестри, 5 студенти от медицинската академия и целия останал състав на полевата болница. Тук се лекува от раните си руският писател-демократ [[Всеволод Гаршин]], който тогава е 22-годишен студент, записан в армията като доброволец. Ранен е при село [[Светлен (област Търговище)|Светлен]] (Аязлар) на 23.08.1877 година.
[[Image:Vrevskaya-u.jpg|мини|250px|ляво|Баронеса [[Юлия Вревская|Юлия Петровна Вревская]]]]
По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература. <ref name="Бяла"></ref>
През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски [[хирург]] академик [[Николай Пирогов]]. Той ги оценява много високо и смята, че „двете болници изпълняват дейността на четири такива“.
 
Като милосърдна сестра в 48-а болница работи и баронеса [[Юлия Вревская]]. Настанява се в къщата на Иван Хаджиев в центъра на Бяла. Всяка сутрин изминава по 3 km до 48-а болница, където 5 сестри се грижат за 400 души тежко ранени. През декември 1877 г. тя наема каруца и отива по собствено желание в [[Обретеник]] на първа бойна линия. В края на месеца се връща в Бяла. При обслужването на заболелите от тифус тя се заразява и след тежки страдания умира на [[5 февруари]] [[1878]] г. Погребана е в двора на болницата (сегашния музей). Френският писател [[Виктор Юго]] я нарича ”Розата на Русия, откъсната на българска земя”. Гробът на Вревская винаги е покрит с цветя. <ref name="Бяла">[http://mladite.com/index.php?level=6&sub=181 Христо Христов: „Бяла  – кратка история“]</ref>
 
=== Бяла след Освобождението ===
По предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на [[7 септември]] [[1891]] година [[Народното събрание]] обявява Бяла за [[град]].
За икономиката на града след [[Освобождение на България|Освобождението]] важна роля играят Беленските ханища. Това е квартал, намиращ се западно от [[Беленският мост|Беленския мост]], в който са построени 9 хана и една [[гостилница]]. С изграждането на железопътната линия Русе  – Търново значението им постепенно намалява.
 
Местният [[пазар]] в началото се е правел в неделя, след това в [[четвъртък]], което е запазено и досега.
 
=== Бяла при демокрацията ===
През XXI век е благоустроен и разширен централният площад на града. Построено е ново кръгово кръстовище на изхода от града до Беленския мост, което е открито на 30.11.2010 г.  – 4 години след най-голямата катастрофа на това място през декември 2006 г., когато загиват 16 души. През 2014  – 2015 г. по проекти е подменена водопроводната инсталация, канализацията и са асфалтирани повечето улици, както и пътя Бяла  – Копривец.<ref>[http://btvnovinite.bg/article/788068088-Otkriha_novoto_kragovo_krastovishte_kray_Byala.html Откриха новото кръгово кръстовище край Бяла], btv новините, 30.11.2010, 20:49 ч.; обновена на 24.11.2014, 13:42 ч.</ref>
 
== Религии ==
Анонимен потребител