Висарион Никейски: Разлика между версии

'''Висарион Никейски''' или '''Василий Бесарион''' ({{Lang-el|Βασίλειος Βησσαρίων}}, {{lang-la|Basilius Bessarion}}, * [[2 януари]] [[1403]] в [[Трабзон|Трапезунд]]; † [[18 ноември]] [[1472]] в [[Равена]]) е [[Византия|византийски]] [[теолог]], [[хуманист]], [[кардинал]] и [[Латински патриархат на Константинопол|титулярен латински патриарх]] на [[Константинопол]]. Той е единЕдин от прочутите гръцки учени, които през [[15 век]] играят важна роля във възраждане интереса към [[Платон]] и другите древногръцки автори.

Той произлиза от семейство на занаятчия, който го поверява на ''Dositheos'', митрополита на Трапезунд, който го завежда в Константинопол, където следва от 1416 г. при [[Йоан Кортасмен|Игнаций Кортасмен]] (епископ на [[Силистра]]) и [[Георгий Хрисоцок]]. През 1423 г. той става монах и избира името Висарион в чест на египетския анахорет Бесарион Велики. През 1426 г. той става дякон, а през 1431 г. е ръкоположен за свещеник.

След това за пет години Висарион отива на [[Пелопонес]] в [[Мистра]]. Там той следва в Академията на философа [[Плитон|Георгий Гемист Плитон]], който преподава философията на Платон. Бесарион учи там къмизучава древната [[философия]] и [[математика]], [[астрономия]], [[история]], [[реторика]] и [[поезия]]. Той обаче не се отказва, както учителя си, от [[християнство]]то.

През 1436 г. византийският [[император]] [[Йоан VIII Палеолог]] го прави игумен на манастира „Свети Василий“ в Константинопол, а през 1437 г. е направенръкоположен за [[Никейска епархия|архиепископ Никея]].

През 1439 г. заедно с руския епископ [[Исидор Киевски]], той придружава император Йоан VIII в Италия за [[Фераро-флорентински събор|Фераро-флорентинския събор]], който завършва с обиденениетообединението на двете църкви [[Католическа църква|католическата]] и [[Православна църква|православната]], които са разделени от [[Източно-западна схизма|Източно-западната схизма]] от 1054 г. Папа [[Евгений IV]] издигаръкополага Висарион и Изидор на 18 декемви 1439 г. наза [[кардинал]]. От 1440 до 1449 г. Висарион е кардиналски свещеник на църквата ''Santi XII Apostoli'' в [[Рим]],. През 1449 г. той става кардинал-епископ на [[Тускулум]] ([[Фраскати]]). От 1450 до 1455 г. той е легат в [[Болоня]].

През 1461 г. той отива с [[Йохан Региомонтан|Региомонтан]] в Рим. През 1463 г. той става (латински) [[Титулярен епископ|титулярен патриарх]] на [[Константинопол]]. Когато през април същата година турската войска завладява венецианската крепост [[Аргос]] в Гърция, Висарион пътува за [[Венеция]], за да накара Републиката да „защити вярата“ и да започне война против турците.

Той помага на науката, културата, основава гръцко училище в [[Месина]]. На [[31 май]] [[1468]] г. той подарява частната си библиотека (746 тома) на [[Република Венеция]] за обществено ползване от хората, ''ad communem hominum utilitatem''. Така започвае положено през 1537 г. строежътначалото на [[Библиотека Марчана|библиотеката Марчана]] напри катедралата [[Сан Марко (Венеция)|Сан Марко]] във [[Венеция]].