Разлика между версии на „Тайга“

5 байта изтрити ,  преди 2 години
м
дребни
м (дребни)
== Географско разположение ==
[[File:Werchojansk-Gebirge.jpg|мини|Сибирска тайга]]
Разположена е в северната умерена влажна географска зона, между [[широколистна гора|широколистните]], смесените гори и [[степ]]ите на юг, и [[тундра]]та на север. Образува почти непрекъснат пояс. Южната му граница е разположена между 50 и 70° с. ш., а северната в по-голямата си част приближава 70° с. ш., като само на някои места не достига [[полярнаСеверен окръжностполярен кръг|Северната полярна окръжност]]. Средната ширина на бореалния пояс е 1000 – 1200 km. <ref name=”150”>Груев, Кузманов (1999), стр. 150</ref> Тайгата е най-голямата по площ, заемаща приблизително 10 % от сушата<ref name="BG encyclopedia">''Българска енциклопедия А—Я''. 2002. БАН, Труд, Сирма, София</ref> (около 2,3 млн. кв. km) и най-древна съвременна природна зона.
 
В Европа заема почти целия [[Скандинавски полуостров]] и [[Финландия]]. На територията на [[Русия]] южната граница на тайгата започва наот ширината на [[Санкт Петербург]], продължава до горното течение на река [[Волга]], Северна [[Москва]], [[Урал (планина)|Урал]], по 54° с. ш. до [[Новосибирск]], а оттам до [[Хабаровск]] и [[Находка]] в Далечния изток. Целият западен и източен Сибир, планинските масиви на Урал, [[Алтай]], [[Саяни]]те и територията около езерото [[Байкал]] са покрити с иглилистнииглолистни гори. Ширината и&#768; в европейската част на Русия е 800, а Западен и Източен Сибир – 2150 km, което е съизмерно с територията на Европа. Сибирската тайга, която лежи на юг от [[тундра]]та, е най-голямата иглолистна гора в света<ref>Jayne Parsons, London: Dorling Kindersley, 1997</ref>
 
В [[Северна Америка]] тайгата се простира северно от Великите американски[[Големите езера]], практически по границата на [[САЩ]] и [[Канада]].
 
В южното полукълбо не са развити гори от типа на тайгата, но съществуват малки иглолистни и смесени формации основно от представители на семейство [[Кипарисови]] и [[Върбови]]<ref name=„152“>Груев, Кузманов (1999), стр. 152</ref>.
[[Климат]]ът е умерено хладен. Характеризира се с дълъг зимен период и късо сравнително топло лято. През пролетта по-голямата част от тайгата се наводнява от топящите се ледове на течащите реки, докато [[устие|устията]] им остават покрити. През лятото част от почвата се заблатява, а през зимата се заледява.
 
Годишната температурна амплитуда е в диапазона от – 40–40° С до 20° С. Средната лятна температура е 10° С. Средното количество валежи е от 300 до 900 mm годишно. В някои райони може да надвиши 2000 mm.<ref name="nasa" />
 
За бореалната зона е характерна богата мрежа от влажни зони – блата, мочурища, многобройни езера и големи речни системи. През тайгата протичат едни от най-големите реки – [[Об]], [[Енисей]], [[Лена]], [[Юкон]], [[Маккензи]].
== Растителност ==
[[File:Picea mariana taiga.jpg|мини|Гора от [[черен смърч]]]]
В суровите климатични условия съществуват само добре приспособени към тях растителни видове. Иглолистните видове са студоустойчиви и вегетират за кратък период през годината, използвайки водата от размразената почва през лятото. Продължителността на [[вегетация|вегетативния]] период е около 130 дни.<ref>http://www.ucmp.berkeley.edu/exhibits/biomes/forests.php#boreal</ref> През зимата, когато почвата е замръзнала, дърветата също не страдат от недостиг на вода поради слабата транспирация. Успяват да задоволят нуждата си от минерални вещества въпреки бедните почви, благодарение на [[симбиоза]]та между корените им и почвени гъби, разлагащи органични вещества ([[микориза]]).
 
Има видове като бор, ела, смърч и други.
 
== Животински свят ==
Фауната на тайгата е основно горска, като в най-южните участъци се срещат някои степни видове, а съответно в най-северните, видове характерни за тундрата, мигриращи през зимата. Фауната произхожда основно от видове, възникнали преди оформянето на съвременната тайга. Повечето от животните се срещат и в умерените широколистни гори – [[катерица]], [[кафява мечка]], [[рис]], [[американски бурундук|американски]] и [[сибирски бурундук]] и други. Типичните за бореалните гори видове пък имат близкородствени такива извън тях.<ref name="Gruev153">Груев, Кузманов (1999), стр. 153</ref>
 
=== Безгръбначни ===
Безгръбначната фауна е представена най-вече с относително богатство на [[бръмбари]] и [[двукрили]] насекоми, [[колемболи]] и [[кръгли червеи]].
 
Въпреки неблагоприятните условия, почвата е населена с голямо количество микроскопични [[кръгли червеи]] [[нематоди]]. На 1 кв. mм. кръглите червеи могат да наброяват до 10 млн. Характерен е [[земни червеи|земният червей]] ''Eisenia nordenskyoldi''. При насекомите са типични многобройни бръмбари-листояди и видове от семейство [[Корояди]], [[Сечковци]] и [[Златки]], чиито ларви се хранят с кората и дървесината на дърветата. Ларвите на представителите на сем. [[Elateridae]] и други насекоми се хранят с корените на дърветата. Много разпространени са кръвосмучещите [[двукрили]]: [[комари]], [[зли мухи]], [[ободи]] (сем. Tabanidae), [[хелеиди]] (сем. Heleidae), [[папатациеви мушици]] (сем. Psychodidae), [[хапещи мухи]] (сем. Stomoxydidae). Размножават се до огромен брой и дори принуждават тревопасните бозайници, мигранти от тундрата през зимата, да ускорят връщането си на север през пролетта.<ref name="Gruev154">Груев, Кузманов (1999), стр. 154</ref>
 
=== Гръбначни ===