Владимир Караманов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Jhdserjj (беседа | приноси)
форматиране: 18x тире-числа, 3x тире, 6lokavica, 7 интервала, год.→г. (ползвайки Advisor)
Ред 18:
| повлиял = }}
}}
'''Владимир Алексов Караманов''' е [[България|български]] [[учител]], [[историк]], [[етнограф]] и [[общественик]], един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион. Племенник на [[Григор Караманов]], баща на [[Веса Паспалеева]].
 
== Биография ==
[[Файл:Yunak Congress in Varna 1902 with Vladimir Karamanov.jpg|ляво|мини|250п|Владимир Караманов (трети седнал на първия ред) като председател на юнашко дружество „[[Осоговски юнак]]“ на конгрес Юнашката организация във Варна]]
Роден еe на [[9 септември]] [[1875]] г. в [[Кюстендил]]. Завършва [[Кюстендилско педагогическо училище|Кюстендилското педагогическо училище]] (1891 – -92), история във [[СУ|Висшето училище]] (1896) и Правния факултет в [[Лозана]], [[Швейцария]] (1913).
 
Учител в основното училище (1892 – -93) и в класното училище (1898 – -99) в [[Дупница]], в класното училище в [[Добрич]] (1896 – -98), в Държавното педагогическо и в петокласното девическо училище в Кюстендил (1899 – -03).
 
Секретар на Кюстендилското окръжно управление (1904 – -1907). Окръжен управител на [[Плевен]] (1907 – -08), на [[Струмица]] и [[Кукуш]] през [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (1912 – -1913) и в Кюстендил (август 1913 – - март 1916). Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] (1916 – -1918); етапен комендант на Кадин мост, [[Гюешево]], [[Кочани]].
 
Държавен адвокат в Кюстендил (1919 – -1931). Председател на дружество „[[Осоговски юнак]]“ (1902 – -1903), секретар (1906 – -1907) и председател (1928 – -29) на [[Читалище Братство (Кюстендил)|читалище „Братство“]] в Кюстендил. Деен член на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] (стамболовисти), дългогодишен председател на окръжното и бюро в Кюстендил и член на Висшия партиен съвет. От 1915 председател на градското бюро на партията от крилото на д-р [[Никола Генадиев]]. Редактира вестниците [[Югозападна поща (вестник)|„Югозападна поща“]] (1909) и [[„Жар”]] (1919). През 1938 – -1944 г. е общински съветник в Кюстендил.
 
Носител на руския орден "Свети Станислав“, II ст. (1908).
Ред 35:
 
== Библиография ==
* ''„Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – -1913“'' (1929);
* ''„Дойран и околията му и българското управление в тях през войните 1912 – -13“'' (1931);
* ''„Последните дни на Кукуш“'' (1933);
* ''„Кюстендилските евреи. Кратко минало и някои по-подробни сведения за тях.“''(1937);
* ''„Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912 – -1913 г год.“'', Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
* ''„Ильо войвода“'' (1968).
 
== Литература ==
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.284;
* Проданов, Николай, „Владимир Караманов – - първият български историк на полицията“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010, с.301 – -308.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.archives.government.bg/tda/docs/ubvestvlkaramanov125gj_kustendil.jpg 125 години Владимир Караманов, юбилеен вестник, 9 септември 2000 г., ДА – - Кюстендил]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119281082|LCCN=n94119924|VIAF=32803166|ISNI=0000 0000 3549 4902}}