Дъжд: Разлика между версии

Най-често срещаната причина за дъждове е образуването на масиви от пара при привижванетопридвижването на [[атмосферен фронт|атмосферните фронтове]]. При наличието на достатъчно влага и издигащи се въздушни течения валежът пада от конвективни облаци, като [[купесто-дъждовни облаци|купесто-дъждовните]], икоито можемогат да формираформират тясна [[дъждовна ивица]]. В планинските области са възможни силни валежи при издигане на въздушни маси по наветрения склон до височина, предизвикваща кондензация във влажния въздух. При тези условия по подветрените склонове климатът често е [[Пустинен климат|пустинен]], заради спускащия се сух въздух. Движението на [[мусон]]ните зони на ниско налягане или [[вътрешнотропична зона на конвергенция|вътрешнотропичната зона на конвергенция]] са причина за [[Дъждовен сезон|дъждовните сезони]] при [[саванен климат|саванния климат]].

Дъждът като правило се образува в смесените облаци - – предимно слоисто-дъждовните и високо-слоистите, които при температури под 0 °C съдържат преохладени [[капка|капки]] и [[лед]]ени [[кристал]]и. Когато се получи пренасищане по отношение на кристалите, се стига до тяхното увеличение при едновременното изпарение на капките. Ставайки по-големи и по-тежки, кристалите падат от облака, завличайки със себе си и преохладените капки. Когато навлязат в долната част на облака или под него, където температурата е 0 °C или над нея, те се топят, превръщайки се в дъждовни капки. По-малка роля в образуването на дъжда има сливането на отделните капки помежду им.

Дъждът съществува като явление само при определени условия. Те се състоят в това, че ниските слоеве на атмосферата могат да поддържат дадено вещество в две, дори три [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] едновременно. На Земята това вещество е водата. На [[Титан (спътник)|Титан]] (спътникът на [[Сатурн (планета)|Сатурн]]) това вещество е [[метан]]ът, който е в [[течност|течно]] и [[газ]]ово състояние, което води до метанови дъждове.<ref name="titan">[http://www.computerra.ru/science/399125/ Дожди на Титане, компьютерра.ру]</ref>. На [[Венера (планета)|Венера]] например има сярнокиселинни дъждове, тъй като облаците там са предимно от сярна киселина. В миналото на Марс също е имало водни дъждове.<ref name="mars">[http://www.{{hrf|membrana.ru/particle/12738 На Марсе шли дожди, Мембрана.ру]</ref> |2008}}

При изгаряне на [[въглища]] или [[течни горива]] (например [[нефт]]), които съдържат химичния елемент [[сяра]], освен [[въглероден диоксид]], при този процес се получава и [[серен диоксид]]. Той бива изхвърлен в [[атмосфера]]та, след което се разтваря във водните капчици, намиращи се в облаците или [[мъгла]]та, като при това се образува [[сярна киселина]].

:SO₃ + H₂O → H₂SO₄

Така се получават киселинните дъждове, които са изключително вредни както за живата, така и за неживата природа, те увреждат [[растения]]та, обезлистяват горите, разтварят и корозират скулптури, железни конструкции и постройки, направени от [[варовик]], [[мрамор]] и други материали. те замърсяват водните басейни, което може да доведе до измиране на [[риби]]те и други водни [[животни]].<ref>Likens, G. E. and F. H. Bormann. 1974. Acid rain: a serious regional environmental problem. Science 184(4142):1176–1179.</ref><ref>{{cite webhrf|url=http://www.hubbardbrook.org/pubs/pub_search.php Likens|title=Search the HBES Publications 1974|doi=10.1029/2005JG0001571176 – 1179}}{{hrf|publisher=Hubbardbrook.org |date= |accessdate=2010-11-182009}}</ref>

Количеството дъжд се определя по височината на водния стълб, който би се образувал върху хоризонтална повърхност, без попиване, оттичане или [[изпарение]]. Измерва се в mm височина, което съответства на широко възприетата мярка dm³/m².

Той се състои от:

* Два еднакви [[цилиндър]]а с височина 40 cm и диаметър 25,2 cm (площ 1/20 m²);

* [[цинк]]ов похлупак за цилиндрите;

* цинкова [[фуния]] (събирателна) със същия отвор като цилиндрите;

* цинкова [[чаша]] за стичане на водата от цилиндрите;

* дървен стълб за окачване на дъждомера, който се набива така, че височината му над [[почва]]та да е 90 cm;

За [[планина|планински]] условия, където количеството на дъжда може да е по-голямо, се използва вариант на обикновения дъждомер с по-дълбок цилиндър и с ветрозащитен обърнат конус. За планински върхове, където отчитането на валежа става веднъж на [[седмица]], на две седмици или на [[месец]], се използват дъждомери с вместимост 100 и повече [[литър|литра]], наречени ''тотализатори''.

Дъждовните гори са вид [[гора]] с голямо количество на [[валеж]]ите, предимно дъждове (над 1750- – 2000 mm годишно). Те се делят на две групи - – [[Екваториални гори|екваториални (тропически)]] и [[Умерена дъждовна гора|умерени дъждовни гори]]. Макар че заемат сравнително малка част от площта на [[Земя]]та, дъждовните гори имат огромно значение за [[биоразнообразие]]то, като от тях произхождат между 40 и 75% от известните видове организми.<ref name=Variables>{{cite web hrf| url = http://www.rainforests.net/variables.htm | title = Rainforests.net – Variables and Math | accessdate= 2009-01-04}}</ref> Понякога те са наричани „белите дробове“ на планетата, защото са отговорни за 28% от оборота на [[кислород]]а.

|+ Най-дъждовните места в света<ref>{{cite web|title=Global Measured Extremes of Temperature and Precipitation#Highest Average Annual Precipitation Extremes|url=http://www.ncdc.noaa.gov/oa/climate/globalextremes.html#highprehrf|publisher=[[National Climatic Data Center]]|date=August 9, 2004}}</ref>

| &nbsp;[[Океания]]&nbsp; ||&nbsp;460.0 in/11,684 mm &nbsp; || &nbsp;[[Кауаи]], [[Хаваи]] ||&nbsp;5,148 ft/1,569 m || &nbsp;30&nbsp;

| &nbsp;[[Африка]]&nbsp; ||&nbsp;405.0 in/10,287 mm &nbsp; || &nbsp;[[Денунча]], [[Камерун]]&nbsp; ||&nbsp;30 ft/9.1 m &nbsp; || &nbsp;32&nbsp;

|-

|-

* [http://slovari.yandex.ru/~%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8книги/%D0%91%D0%A1%D0%ADБСЭ/%D0%94%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8CДождь/ Определение на дъжд], Голяма Съветска енциклопедия

== ИзточнициБележки ==