Парменион: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| категория = военен
| име = Парменион
| име-оригинал = Παρμενίων
| портрет = Споменик - Парменион.JPG
| портрет-описание = Статуя на Парменион в Скопие
| описание = македонски генералпълководец
| роден-място = [[Древна Македония|Македония]]
| починал-място = [[мидийци|Мидия]]
}}
Line 10 ⟶ 12:
'''Парменион''' ({{lang-el|Παρμενίων}}) е македонски пълководец на служба при [[Филип II Македонски]] и [[Александър Велики]].
 
Парменион е роден в [[Древна Македония|Македония]] около 400 пр.н.е., но освен името на сина му [[Филота|Филот]] не е известно нищо за рода и родното му място. През юли 356 пр.н.е. като главнокомандващ на македонската войска разгромява в голяма битка [[илирийци]]те.<ref>[[Плутарх]], ''Александър'', 3.</ref> През 346 пр.н.е. ръководи обсадата на град Халос в [[Тесалия]], след което е изпратен като македонски посланик в [[Атина]] заедно с [[Антипатър]] и [[Еврилох]], за да сключи мирен договор.<ref>[[Демостен]], ''За лъжливото пратеничество'', 69; 163.</ref> През 342 пр.н.е. води военни действия на остров [[Евбея]] и помага на промакедонската партия да вземе властта в [[Еретрия]]. Военната слава на Парменион и мъдрите му съвети го превръщат в дясна ръка на [[Филип II Македонски|цар Филип]], който казвал: „Блазе им на атиняните&nbsp;— всяка година успяват да намерят и изберат десетима [[стратег|стратези]]. А пък аз през всички тези години съм намерил само един&nbsp;— Парменион“.
 
През 336 пр.н.е. Парменион и [[Атал (генералдиадох)|Атал]] застават начело на подготвяния поход към Азия и са изпратени да освободят гръцките градове в [[Мала Азия]].<ref>[[Диодор Сицилийски]], XVI, 91.</ref> Походът обаче е осуетен в самото си начало поради убийството на Филип. Парменион веднага застава на страната на [[Александър Велики|Александър]] и скоро се завръща в Македония, докато Атал като отколешен негов враг крои планове за съюз с Атина срещу Александър и е убит.<ref>[[Диодор Сицилийски]], XVII, 5.</ref> През 334 пр.н.е. Парменион се отправя заедно с Александър в похода му към Азия като главнокомандващ на основната част от пехотата, състояща се от 12 000 македонци, 7000 съюзници и 5000 наемници (останалата част от пехотата е формирана от 7000 [[одриси]], [[трибали]] и [[илирийци]] и 1000 стрелци [[агриани]]), а синът на Парменион [[Филота|Филот]] е поставен начело на 1800-те македонски конници.<ref>[[Диодор Сицилийски]], XVII, 17.</ref> В похода участват и другите двама синове на Парменион&nbsp;— Хектор, който загива във водите на [[Нил]] през 331 пр.н.е., и Никанор, починал от болест по време на кампанията в [[Хиркания]]. В битките при [[Граник]], [[Исос]] и [[Гавгамела]] Парменион командва левия фланг на войските&nbsp;— десният е ръководен от самия Александър&nbsp;— и има основен принос за победите на македонците. На Парменион като най-доверен човек на Александър е поверена и пленената [[Персийска империя|персийска]] съкровищница.
 
През 330 пр.н.е. обаче в [[Дрангиана]] е разкрит заговор за убийството на Александър, в който се предполага, че е замесен и синът на Парменион Филот. По време на съпроводените с мъчения разпити Филот споменава и името на баща си, който по това време е с войските си в [[мидийци|Мидия]] и охранява персийската съкровищница, съдържаща 180 000 таланта. Филот е екзекутиран в Дрангиана, а Александър изпраща хора, които да убият Парменион преди да е узнал за смъртта на сина си. 70-годишният военачалник е убит с коварство, а главата му е изпратена на Александър. Жестокото убийство на Парменион, чието участие в заговора остава недоказано и комуто не е дадена възможност да се защити, поражда недоволство сред македонските войски и Александър е принуден да вземе специални мерки, за да не избухне бунт.<ref>[[Диодор]], XVII, 80; [[Плутарх]], Александър, 48-49; [[Квинт Курций Руф]], VII, 2.</ref>
 
Според думите на [[Квинт Курций Руф]]:
Според думите на [[Квинт Курций Руф]] ''„Парменион постигнал много успехи без помощта на царя (Александър), докато царят без негова помощ не бил извършил нищо особено значимо. На 70-годишна възраст той изпълнявал с младежки плам задълженията си на военачалник, а често дори тези на редови войник. Бърз в решенията и стремителен в действията, той бил обичан от военачалниците и още по-любим на обикновените войници“''.<ref>VII, 2.</ref>
 
Според думите на [[Квинт Курций Руф]] ''„Парменион{{цитат|Парменион постигнал много успехи без помощта на царя (Александър), докато царят без негова помощ не бил извършил нищо особено значимо. На 70-годишна възраст той изпълнявал с младежки плам задълженията си на военачалник, а често дори тези на редови войник. Бърз в решенията и стремителен в действията, той бил обичан от военачалниците и още по-любим на обикновените войници“''войници.<ref>VII, 2.</ref>}}
==Източници==
 
<div class="references-small"><references /></div>
== Бележки ==
<references />
 
{{Портал|Македония}}