Ударен музикален инструмент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
dopylnenie
Ред 67:
За хората в [[първобитно-общинен строй|първобитно-общинния строй]] [[музика]]та, [[танц]]а или [[театър]]а не са съществували като самостоятелни понятия. Материалите, които са използвали за инструменти, са били от растения или животни, първите [[барабани]] не са имали резонатор от [[дървесина|дърво]], а са били изкопавани дупки в земята с различен диаметър, върху които са били опъвани кожи закрепени непосредствено за пръстта, [[кост]]и с различна дължина, които са нанизвали подобно пластините на днешните [[ксилофон]]и. Заедно с това са се използвали [[челюсти (музикален инструмент)|челюсти]] на различни животни, за да издават тракащ звук.
 
Развитието на музикалните инструменти е тясно свързано със историята на музиката и това във каква посока върви.От първите пра-инструментите до днещен ден те претърпяват многократни промени за да достигнат сегашния си вид.Ударните инструменти остават за дълго в групата на фолклорните инструменти.
 
Отделянето на църковната музика от типчно фолклорната музика довежда до нов тласък в самото развитие на музиката,но дори и в деншно време при някои от племената във Африка няма рязка граница между военна/маршова/музика,църковна и фолклорна музика.
Случаиност или не ,момента в които църковната музика /или по точно католическата/ в западна Европа за почва да става светска и композитори като Бах които до тогава пишат произведения със религиозен характер получават по голяма свобода e е основополагащ.
 
Макар със pигиозна насоченост много от произведенията започват да се използват не само тясно свързани със функционирането на църквата,това е наи-общо казано e момента в които класическата музика се отделя като самостоятелен жанр.Първите композитори са били тясно свързани със някои меценат цар,крал,граф,барон и др. a класическата музика е била привилегия само на вишето общество тромпети и барабани са били използвани за армията на краля ,тимпаните стават част от дворцовата музика и са се тълкували като благороднически инструмент.
За простолюдието основното забавление остава фолклорната музика,класическата музика е отъждествявана като дворцова .
 
Композитори като Й.Хайдн наричан "баща на симфонията " дават начало на оркестровата музика дотогава дворцовата класическа музика се е проявявала като произведения за соло инструмент,малки и средно големи камерни ансамбли.
 
По времето на Хайдн основните ударни инструменти които се използвали били Тимпаните.
 
Първите симфонични оркестри били малки по брой на изпълнителите основната част била щрайха/струнната секция на орк./няколко медни и дървени духови инструменти и два тимпана като представители на пекусионната секция.
Тимпаните се настроивали на тониката и доминантата на съотетното произведение което се свири.Промяната на тона която се нарича престройване била много бавна,тежка и трудна.
Първия композитор ползвал 3 тимпана както и настройване на интервал октава в свои произведения бил Бетовен.
Cъздаването на класически произведения със милитаристичен характер довежда до използването на ударни инструменти характерни дотогава само за военната музика.
 
Ново вливане на ударни инструменти идва по време на срещата между ориента и западно европейската музика.В класическата музика се появява мода при която елементите на ориенталската музика стават популярни,дори Моцарт пише произведение което нарича Турски Марш.
 
Много от типично арабските ударни иструменти идват със завоеванията на турските войски в Европа.
Тези инструменти били използвани в симфоничния оркестър.Имено класическата музика и в часност симфоничните оркестри изграват наи-голяма роля в развитието усавършенстването на ударните инструменти.
 
Само за пример тимпаните претърпяват хиляди промени в техническото си устройство от настройване със въжета или корди,през винтовото настройване,настоиването със лост,с въртене на целия корпус на инструмента и се стигне до педалното настройване което позволява прктически свиренето на всякакви тонове много бързо без да е нужна предварителна подготовка,промяната от стандартните 2 до 6 тимпана а в накои случаи до много повече в произведенията на композиторите и от друга страна ударни инструменти като наякои барабани в азия и африка които през същя период неповлияни от класическата музика продължват да се използват като фолклорни инструменти и не претърпяват никакви промени.
 
Друг период от музика се оказва важен за ударните, отварянето на класическата музика към света създаването на национални школи например руска,чешkа и тн.
Повечето композитори включват народни инструменти характерни за страната в която живеят с цел да направят музикални произведения да имат типично национален характер да бъдат свързвани имено със страната в която са създадени.
Това довежда до включването на нови ударни инструменти към състава на симфоничния оркестър.
В началото на 20 век композиторите се обръщат повече към тембъра и сонорните ефекти това и е причината за големия инстерес към ударните инструменти.
 
Ксилофони,Маримби,Балафони,Климби и др доскоро само край колибите из африканските села и джунглите се появяват в симфоничния орестър редом със цигулки,тромпети,фаготи и арфи.
 
Тракалката в ръката на индианския шаман изразяваща някакъв ритъм често на случаен принцип преминава в ръката на професионалния перкусионист в симфоничния оркестър които чете от своя щим специално написан за целта музикален ритъм от композитора и следи жеста на деригента за да възпоизведе максимално точно изискваната от него интерпретация като има зад гърба си обучение във музикално училище и консерватория.
== Употреба ==