Рене Декарт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
линк
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor)
Ред 79:
Тъй като е [[католицизъм|католик]], а в Швеция официална религия е [[лутеранство]]то, той е погребан в гробище за некръстени деца. По-късно останките му са преместени в Париж и погребани в абатството [[Сен Жермен де Пре (абатство)|Сен Жермен де Пре]]. Въпреки че по време на [[Френска революция|Френската революция]] има планове останките му да бъдат пренесени в [[Пантеон (Париж)|Пантеона]], те така и не са осъществени.
 
Във Франция съчиненията на Декарт се печатат и тиражират без прекъсване от 17 в. до днес. В задоволителен вид пълното им издание е осъществено за първи път от Шарл Адм и Пол Танери<ref>[http://fr.wikisource.org/wiki/Œuvres_de_Descartes/Édition_Adam_et_Tannery ''Oeuvres de Descartes''], éditées par Charles Adam et Paul Tannery, Paris: Léopold Cerf, 1897 – 1913, 13 volumes; edition revue, Paris: Vrin-CNRS, 1964 – 1974, 11 vol.</ref>. Преводи са достъпни на всички европейски езици и много други<ref>за преводи на български език вж. по-долу, а тук навсякъде цитирането е по страниците на описаното издание (''Избр. ффски. произв.'')</ref>.
 
== Философия ==
Ред 101:
 
По този начин в „Разсъждение за метода“ Декарт изгражда цялостна система на познание, отхвърляйки усещането като ненадеждно и признавайки само [[дедукция|дедуктивния]] метод. В същото време в третото и петото от своите „Размишления за първата философия“ Декарт свързва гносеологичните си възгледи със своята религиозна философия. Тъй като Бог е добронамерен, човек може да има известно доверие в реалността, която му представят усещанията, тъй като Бог му е дал работещ ум и сетива, не за да го подвежда. От тази предпоставка Декарт в крайна сметка стига до възможността за придобиване на познание за света въз основа както на дедукцията, така и на усещанията. Така от гледна точка на [[епистемология]]та приносът на Декарт са идеи като строгото разбиране на [[Фундационализъм|фундационализма]] и възможността [[разум]]ът да е единственият надежден метод за придобиване на познание, но в същото време той осъзнава, че опитът е необходим за проверката и валидирането на теориите:
:''Що се отнася до опитите, аз дори забелязах, че те стават толкова по-необходими, колкото повече напредваме в познанието''<ref>''Разсъждение'', част 6, с.292</ref>.
 
Рене Декарт е автор и на едно възражение срещу [[Философски скептицизъм|скептицизма към съществуването на външния свят]]. Неговият аргумент е, че сетивните усещания достигат до него неволно. Те са външни за сетивата му и според него това доказва съществуването на нещо извън неговия ум, т.е. на външен свят. Той развива тезата си, смятайки че нещата във външния свят са материални, тъй като Бог не би го подвеждал с предаваните идеи и с това, че му е дал „склонност“ да вярва, че тези идеи са причинени от материални неща.
Ред 120:
Метафизиката на Декарт е дуалистична. Дуализмът на субстанцията позволява по този начин на Декарт да създаде материалистичната физика (учение за протяжната субстанция) и идеалистическата психология (учение за мислещата субстанция). Бог се явява своеобразно свързващо звено между тях, като внася движението в природата и обезпечава всички нейни закони. Именно той се оказва един от създателите на класическата механика за първи път отъждествява природата с протяжността. Чрез него е създадена представата за природата като за гигантска механическа система, приведена в движение от първия двигател (Бог).
 
Субстанцията е централно понятие в рационалистическата метафизика на Декарт. Той я определя като вещ, която не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата себе си, следователно субстанция се явява само Бог. Той различава два рода субстанции: духовна и материална. Духовната е неделима, а материята- – делима до безкрайност. Основен атрибут на духовната субстанция е мисленето, а на материалната-протяжността. Освен атрибути, Декарт различава и модуси на субстанциите. Модуси на мисленето са въображение, чувства и желания. Модуси на протяжността са фигура, положение и движение.
 
=== Религиозна философия ===