Антон Иванов: Разлика между версии

| име=Антон Иванов

| роден-място=[[Копривщица]], [[България]]

== Биография ==

През 1902 г. постъпва в машинното училище във [[Варна]], където се включва в нелегалния марксистки кръжок „Искра“. Член на [[БРСДП (т.с.)]] от 1904 г. Служи във [[флот]]а до 1907 г., когато се премества в [[София]] и се включва в дейността на [[Общия работнически синдикален съюз]]. Същата година е избран за секретар на Металоработническия съюз, какъвто остава до 1919 г. По-късно става и член на централното ръководство на Общия работнически съвет на [[ОРСС]]. Участва в организирането на редица стачки в София. През 1910 г. става член на ръководството на софийската организация на БРСДП (т.с.).

По време на [[Балканските войни]] и [[Първата световна война]] води антивоенна агитация сред войниците на фронта. Участва във [[Войнишкото въстание]] през септември 1918 г.

От 1918 до 1923 г. е секретар на Софийската организация на партията. Народен представител от [[БКП (т.с.)]] (1919- – 1923)<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 242</ref>. През тези години Марко Марчевски често го вижда с бъдещият полицай, комуниста Гешев в сладкарницата "Цар„Цар Освободител"Освободител“ и в кръчмата "Копривщица"„Копривщица“. Член на ЦК на БКП (1922- – 1942). През 1923 г. участва активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] срещу режима на [[Александър Цанков]]. Арестуван е от властите на 21 септември, два дни преди официалното начало на въстанието. Осъден е за дейността си в БКП по [[Закона за защита на държавата]].

През есента на 1925 г. излиза от затвора и емигрира в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], където работи в Задграничното бюро на БКП. През 1928- – 1930 г. е член на Изпълнителния комитет на [[Профинтерна]]. Взема участие в организирането на българските [[интернационални бригади]] за [[гражданската война в Испания]] (1936- – 1939).

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на [[Втората световна война]]. В началото на [[Втората световна война]] се завръща нелегално в България. Включва се в организирането на въоръжена съпротива срещу [[Нацистка Германия|германските войски в България]] и правителството на [[Богдан Филов]]. Участва в Централната военна комисия на БРП (к). Арестуван през април 1942 г. при предателство в ЦК на [[БРП (к)]].

На 23 юли 1942 г. е осъден от военнополеви съд на смърт в [[Процес срещу ЦК на БРП|процеса срещу Централната военна комисия]]. Същия ден е разстрелян заедно с [[Антон Попов (журналист)|Антон Попов]], [[Атанас Романов]], [[Петър Богданов]], [[Никола Вапцаров]] и [[Георги Минчев (комунист)|Георги Минчев]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.225</ref>

"Априлски„Априлски дни 1925"1925“ спомени от Марко Марчевски