Снежина (село): Разлика между версии

От север на юг по меридиана селото е широко около 3 км, а от запад на изток – дълго около 4 км. Село Снежина се намира в Североизточна България и в източната част на Дунавска равнина. На изток от селото се намират Провадийско плато и Провадийска река. На запад сравнително близо до селото се намира Шуменското плато. Снежина е на един час път с кола до Черно море. Село Снежина се намира до един от полюсите на земеделското стопанство в България – Добруджа. В най-голяма степен изразител на икономгеографскотоикономогеографското положение на селото е търговскогеографското положение. То е благоприятно, защото селото е център за складиране на продукцията, произвеждана от двама арендатори, които обработват земи и в околните на Снежина села. Снежина се намира в природногеографска област Дунавска равнина. В административно-териториално отношение се намира в област Варна, община Провадия. Площта на селото е 13.883km2. Надморската височина варира от 100 до 199 метра.

През 1935 г. се ремонтира стара сграда, която е служила за кметство, и се пригодява за читалище. След това започват и първите театрални представления. Първи кмет след освобождението станал Коджа Андрей. Известно е че през Балканската и Първата световна война селото праща воини на фронта. През 1911 г. се създава организация на БЗНС, а през 1920 г. е основана Кредитна кооперациямкооперация, наречена „Напредък“. През 30-те години на XX век Снежина се счита за „Кючук Париж“ на околията с многото си майстори занаятчии:бъчвари, зидари, шивачи, кожухари, коларо-железари и дърводелци.

През август 1950 г. се основава ТКЗС в село Снежина, а през 1958 г. селото е електрифицирано. Построява се кравеферма, зеленчукова и овощна градина. Така се засилват земеделствотоземеделието и животновъдството, създават се работни места за населението и се спомага за замогването на жителите на село Снежина. През 1959 – 1961 г. се построява язовир „Снежина“, който напоява 11х11 хил. дка земя. През 1964 г. е открита новата сграда на читалището в село Снежина с името „Извор. Новата сграда създава много добри условия за културно-просветна дейност. Процъфтява художествената самодейност. Този период е най-силен в развитието на селището в икономическо и културно отношение.

През този период село Снежина бележи значителен спад в развитието си. Лагерът е напълно разрушен, както и кравефермата, овощната и зеленчуковата градини. С течение на годините се засилва безработицата и все повече се разрушава изградената инфраструктура. Българското население напуска селото, а ромскотоциганското население се увеличава все повече. Този период е крачка назад в развитието на селото.