Мария Стюарт (роман): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →top: -, replaced: {flag| → {флагче с име| редактирано с AWB |
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг |
||
Ред 24:
В известния си летопис ''„Светът от вчера“'' Стефан Цвайг разказва как през есента на [[1933]] година, бягайки от [[нацист]]ките изстъпления в [[Залцбург]], се натъкнал в [[Лондон]] на един ръкописен доклад за [[екзекуция]]та на [[Мария Стюарт]]. В този стар документ особено го поразил един пасаж, който година по-късно той ще включи в биографичната си книга за [[Шотландия|шотландската кралица]]. Откъсът гласи:
''„В мига, когато палачите вдигат окървавения труп, за да го пренесат в съседната стая, където трябва да бъде балсамиран, под дрехите се размърдва нещо. Незабелязано от никого малкото любимо кученце на кралицата се е промъкнало подире ѝ и сякаш в страх за участта ѝ се е притиснало до тялото ѝ. Сега то изскача, залято и мокро от изтеклата кръв. То лае и хапе, джафка и скимти и не иска да напусне трупа. Палачите се мъчат да го отстранят насила. Но то не се оставя да бъде хванато, нито подмамено, а се хвърля яростно срещу непознатите големи черни зверове, които са го наранили тъй палещо с кръвта на неговата любима господарка. По-жарко от всички и по-добре от нейния син и от хиляди други, които са и се клели във вярност, се е борило това малко животно за своята господарка.“''
[[Картинка:Mary I Queen of Scots.jpg|thumb|200px|Кралица Мария Стюарт]]
Ред 31:
Докато писателят чете в [[Британски музей|Британския музей]] тези редове, в [[Германия]] се води зловещият [[Лайпцигски процес]] за подпалването на [[Райхстаг]]а, който трябва да оправдае похода на [[националсоциализъм|националсоциализма]] срещу света. Размишлявайки за съдбата на Мария Стюарт, завършила живота си в изгнание, тръпнейки и за участта на прелъстения и измамен от [[Хитлер]] немски народ, Стефан Цвайг се запитва: ''„Какво е станало? Коя е психологическата причина за това безпомощно отдаване на насилието, престъплението и порока, довело накрая до нравствено и физическо самоубийство?“'' Образът на нещастната жена го завладява със своята трагичност и величие. Нейната история му напомня мрачна и кървава шотландска [[балада]], която пророчески озарява настъпващата сега в [[Европа]] епоха на политическо и военно безумие. И без сам да знае как, Цвайг започва книга за Мария Стюарт, превърнала се в най-дълбоката му и най-разтърсваща биографична хроника сред романите за [[Фуше]], [[Мария Антоанета]] и [[Еразъм Ротердамски]].
;''Историята''
Но каква е историческата канава, върху която Стефан Цвайг извезва като старинен гоблен своя роман?
Ред 43:
Историците рисуват Мария Стюарт като жена с прелъстителна красота, изпълнена със страст, смелост и гордост, но лишена от разсъдливост и политическа проницателност. Нейната съдба крие особено тайнствено очарование и е подбуждала въображението на учени и поети столетия наред. Тя е била изобразявана и като убийца, и като мъченица, като безумна интригантка, и като светица. По правило протестантските автори трупат цялата вина върху Мария, а католическите – върху Елизабет.
;''Страстта''
Стефан Цвайг обаче пристъпва към тази лична и в същото време национална трагедия с безкористния интерес на художника. За разлика от повечето биографи той схваща характера на шотландската кралица като противоречив единствено в неговото външно развитие; психологически обаче, от самото начало до гибелния ѝ край, той е праволинеен и ясен. Мария Стюарт според Стефан Цвайг – нека не забравяме съвременната политическа аналогия – спада към онзи твърде рядък и възбуждащ тип жени, чиято действителна възможност за себеизживяване е ограничена и чийто емоционален живот достига бърз и мощен разцвет в тясното и нажежено пространство на една единствена страст. Затова в романа първите двадесет и три години от живота на кралицата и последните десетилетия на нейното затворничество заемат по-малко място от двете кратки години на нейната трагична любов към лорд Ботуел. А той е изобразен като човек на шпагата и юмрука, който иска всичко и малко дава. В безумната си страст към него Мария потъпква своето гордо защитавано човешко и кралско достойнство; тя става сляпо оръдие на чуждата воля, заслепена от бруталността на този мускулест мъж, който е желал жената не повече от час, а след това се е стремил единствено към короната ѝ.
Ред 49:
Австрийският писател показва Мария Стюарт като самка, увлечена от първична и непреодолима природна сила, извършваща всичко поради своите опиянени сетива – без и дори противно на [[воля]]та си. Със затворени очи и с глухи уши върви тя като [[сомнамбул|лунатичка]], теглена от магнетична сила, по своя път към злокоба и престъпление. И тя ще се сепне чак тогава, когато угасне вътрешният пламък на нейната кръв, но вече изгоряла и разрушена. Стефан Цвайг майсторски рисува съдбоносния прелом в душата на властната жена, зараждането на тази гибелна похот, в която се крие нещо страхотно, понеже кралицата знае от първия миг, че нейният любовен избор е престъпен и напълно безизходен.
;''Европа и похитителите''
[[Файл:Stefan Zweig 1900 cropped.jpg|thumb|200px|Стефан Цвайг]]
| |||