Уикипедия

Найден Вълчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 5:
| място на раждане = [[Малка Брестница]], [[Плевенска област]]
| място на смърт =
| работил = редактор
| националност = {{България}}
| период =
Ред 18:
| брак =
| подпис =
| сайт =
}}
 
Line 24 ⟶ 23:
 
== Биография ==
След основно образование в родното си село завършва гимназия в [[Плевен]] и Юридически факултет в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] ([[1951]]). През [[1954]]—–[[1955]] е редактор в сп. ''„Български воин“'' и в. ''„Народна армия“'', [[1956]]—–[[1983]] —– в сп. ''„Септември“'', [[1983]]—–[[1988]] —– в сп. ''„Съвременник“''; главен редактор [[1988]]—–[[1989]] на сп. ''„Дарители“''. Дипломат [[1996]]—–[[1997]]. Председател на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в [[България]] [[1989]]—–[[1991]].
 
== Творчество ==
Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''„На южната граница“'' [[(1953]]) е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гарнизон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: ''„Малка повест“'' [[(1954]]), ''„Пъстра палитра“'' [[(1960]]), ''„Северна светлина“'' [[(1965]]), ''„Лунапарк“'' [[(1970]]), ''„Синьо цвете, влак, жена“'' [[(1975]]), ''„Златен август“'' [[(1977]]), ''„Написано на кленов лист“'' [[(1984]]), ''„Гигантски слалом“'' [[(1986]]), ''„Младата луна и старата луна“'' [[(2001]]), ''„Рай за грешни“'' [[(2003]]) и др.
 
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''„Българска земя“'' [[(1963]]), ''„Звъни, звънче“'' [[(1968]]), ''„Фото Есперанто“'' [[(1983]]), ''„Жълъдче със шапка“'' [[(2004]]).
 
В пет книги ''„Попътни срещи“, издадени между 2007 и 2016,'' Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за [[Елисавета Багряна]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Панчо Владигеров]], [[Ангел Каралийчев]], [[Христо Радевски]], [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Николай Лилиев]], [[Георги Райчев]], [[Елиас Канети]], [[Григорий Цамблак]], [[Орлин Василев]], [[Ламар]], [[Александър Пушкин]], [[Адам Мицкевич]], [[Михаил Юриевич Лермонтов]], [[Константин Симонов]], [[Александър Твардовски]], [[Марк Шагал]], [[Низами]], [[Васил Биков]], [[Сергей Есенин]], [[Михаил Светлов]], за батковците [[Валери Петров]], [[Леда Милева]], [[Веселин Ханчев]], за връстниците [[Иван Радоев]], [[Станка Пенчева]], [[Ивайло Петров]], [[Вили Цанков]], [[Лиана Даскалова]], [[Андрей Германов]], [[Първан Стефанов]], [[Димитър Вълчев]], [[Петър Караангов]].
 
Превел е много стихове на славянски поети —– [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[Александър Твардовски]] („Василий Тьоркин“), [[Константин Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[Евгений Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт Рождественски]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[Прикавказие]]то, както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].
 
По негови строфи звучат популярни песни като ''„Борба за мир“'', ''„Голяма песен“'', ''„Младежки марш“'',''„Тиха вечер“'', ''„Тиха вечер“'', ''„Аз те чаках“'', ''„Ние сме на всеки километър“'', ''„Кажи коя е тъмната жена“'', ''„Синя вечер“'', ''„Някога, но не сега“'', създадени от композиторите [[Светослав Обретенов]], [[Любомир Пипков]], [[Филип Кутев]], [[Константин Илиев (диригент)|Константин Илиев]], [[Тодор Попов]], [[Йосиф Цанков]], [[Петър Ступел]], [[Атанас Бояджиев (композитор)|Атанас Бояджиев]], [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]], [[Тончо Русев]], [[Митко Щерев]].
Line 42 ⟶ 41:
 
== Награди ==
Носител е на орден „Св„[[Св. св. Кирил и Методий“Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ - първа степен, на наградата „Димчо Дебелянов“, на наградата на [[Съюза на българските писатели]], на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]], на [[Златния Орфей]], на високи руски и белоруски отличия.
 
== Библиография ==
; Поезия
* „На южната граница”граница“ (1953)
* „Малка повест”повест“ (1956)
* „Пъстра палитра”палитра“ (1960)
* „Химни и повести”повести“ (1964)
* „Северна светлина”светлина“ (1965)
* „Луна-парк”парк“ (1970)
* „Синьо цвете, влак, жена”жена“ (1975)
* „Зърна за посев”посев“ (1976)
* „Златен август”август“ (1977)
* „Две снежинки”снежинки“ (1980)
* „Написано на кленов лист”лист“ (1984)
* „Гигантски слалом”слалом“ (1986)
* Избрани произведения в 2 тома (1987)
* „Младата луна и старата луна”луна“ (2001)
* „Рай за грешни”грешни“ (2003)
* „През три води преплавено”преплавено“ (2004)
 
; Пътеписи
* „Белоруска бреза”бреза“ (1978)
 
; За деца
* „Българска земя”земя“ (1963)
* „Люлякова вечер”вечер“ (1968)
* „Звъни звънче”звънче“ (1968)
* „Фото „Есперанто”„Есперанто“ (1983)
* „Жълъдче с шапка”шапка“ (2004)
 
== Източници ==
Line 83 ⟶ 82:
* [https://literaturensviat.com/?p=54294 Найден Вълчев в Литературен свят]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n82043598|VIAF=75192317|ISNI=0000 0001 2212 6729|SUDOC=148928013}}
 
{{СОРТКАТ:Вълчев, Найден}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български пътеписци]]
[[Категория:Български детски писатели]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Преводачи от руски език]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Найден_Вълчев“.