Синдром на Аспергер: Разлика между версии

'''Синдромът на Аспергер''' е [[психично разстройство]] от [[Аутистичен спектър|аутистичния спектър]], характеризиращо се със значителни трудности в социалното взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси. То се отличава от други разстройства от аутистичния спектър по относителното запазване на езиковото и познавателно развитие. Макар и да не са задължителни за диагнозата, често се наблюдават също слаба двигателна координация и нетипична употреба на езика. За хората, имащи синдром на Аспергер, често е типичен силен, почти маниакален интерес към дадена област,<ref name=McPartland>{{cite journal |author= McPartland J, Klin A |title= Asperger's syndrome |journal= Adolesc Med Clin |volume=17 |issue=3 |pages=771 – 88 |year=2006 |pmid=17030291 |doi= 10.1016/j.admecli.2006.06.010}}</ref><ref name=Baskin>{{cite journal |author= Baskin JH, Sperber M, Price BH |title= Asperger syndrome revisited |journal= Rev Neurol Dis |volume=3 |issue=1 |pages=1 – 7 |year=2006 |pmid=16596080}}</ref>докато при необичайни за тях дейности може да имат трудности. Често поради усамотение такива хора може да преживеят депресивни състояния, които може да окажат влияние на имунната система. Състоянието аспергер е познато още като синдром на малкия професор, защото въпреки негативите тези хора са по-интелигентни от останалите в дадена област. Те трудно създават и поддържат приятелства, защото най-често са вманиачени в своите интереси, говорят само за тях. Възможно е поведението им да бъде неловко и социално неприемливо. Друга характерна особеност е, че хората с Аспергер трудно фокусират вниманието си.

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския доктор [[Ханс Аспергер]], който първи описва заболяването през [[1944]] година. Терминът синдром на Аспергер обаче се въвежда в медицината едва през [[1981]] година, тъй като работата на откривателя му е останала неизвестна за много дълъг период от време.