Филип II (Испания): Разлика между версии

Филип се ражда и отраства в [[Кастилия]]. Баща му Карл, императорът на [[Свещената Римска империя|Свещена Римска империя]] и наследник на хабсбургските земи, а от 1516 г. също крал на [[Испания]] и управлява, цял живот неуморимо пътешества по [[Европа]] и [[Северна Африка]]. Заради политически съображения Филип е отглеждан в Испания. Въстанието на „комунерос“, което на Карл се налага да подавипотуши в началото на своето управление, ясно показало на краля, че в неговата държава испанските интереси изискват особено внимание. Затова, с цел подобряване на добросъседските отношения и възможно наследство, през 1526 г. той взема за съпруга [[Изабела Португалска]] и оставя родения в следващата година престолонаследник да бъде възпитава в Испания. Така Филип, първият и единствен законен наследник на испанския крал и германски император [[Карл V]], преживява детството и младостта си, по същество, в два града, [[Толедо]] и [[Валядолид]].

Когато умира майкатамайка му, Филип е почти на дванадесет години. В безметежната обстановка на детските симу години у него се развива дълбока любов към природата. Впоследствие, през целия му живот, излетите сред природата, риболова и лова стават за него желана и най-добра почивка след тежките държавни дела. Филип от детството си се отличава с дълбока религиозност. Той обича също музиката и придава голямо значение на това да приобщи към нея и своите деца. Чрез писмата на Филип, когато е вече на петдесет години и му се налага да прекара в [[Лисабон]] две години без своите малки деца, се разкрива образа му на любящ баща: той преживявасе тревожи за здравето на малчуганите, интересува се от първия зъб на сина си и се безпокои от това,грижи той да получи книжка с картинки за оцветяване.

През 1535 г. за седемгодишния Филип е създаден собствен двор, състоящ се примерно от около 50 деца на испански аристократични фамилии. С този двор за Филип започва широката програма за образование и възпитание му. Императорът лично избира учителите и възпитателите, които се избират по критериите, описани от [[Еразъм Ротердамски]] през 1516 г. в трактата „Възпитание на християнските принцове“. Главни учители на Филип стават Хуан Мартинес Силесео и Хуан Кристобал де ЕстреляЕстрея, и двамата, учени с име. За възпитател на принца е поставен Хуан де Сунига, доверен съветник на императора.

Под ръководството на наставниците у Филип за цял живот се развива любов към четенето. Към момента на смъртта му неговата лична библиотека наброява 14 000 тома. Сред книгите, които чете Филип II, редом с многочислените класически автори, са [[Еразъм Ротердамски]], [[Албрехт Дюрер]], [[Николай Коперник]], [[Пико делла Мирандола]] и много други е бил, даже [[Коран]]а. Но в това негово разностранно образование има основен пропуск – съвременните чужди езици, което отчитайкикоетопредвид размерите на испанската държава, впоследствие се явява съществен недостатък. Немски език, Филип въобще не владеел, пона италиански и френски можел да прочете нещо, но главното е, че съвършеноникак не говори по нидерландски. Веднъж даже това довежда до неудобна ситуация: Презпрез 1555 година Филип получава управлението на Нидерландия от абдикиралия си баща и след първите думи се налага да прекъсне своята франкоезичнафренскоезична реч, която се наложило да дочете кардинал Антоан Перено де Гранвела.

Годините на първото регентство на Филип (1543 – 1548) стават за него първа и най-важна практика в испанската политика. Поддържан от опитната върхушка на Съветите, а така постоянно съгласувайки всички въпроси с баща си, Филип изпълнява двойна функция. От една страна, той действа като отговорен регент на Испанскотоиспанското кралство. Затова, съблюдавасъблюдавайки испанските интереси, Филип през 1543 година се жени за дъщерята на португалския крал, Мария, която, впрочем, умира след две години след раждането на сина им, [[Дон Карлос Испански|Дон Карлос]]. От друга страна, Филип е длъжен внимателно да следи за действията на баща си в Германия, за да има възможност да мобилизира за скъпо струващата имперска политика ресурсите на Испания, особено парични средства. Когато през 1547 година на Карл накрая отдавауспява да надделее над протестантите в империята, той стига на върха на своето могъщество.

Това, а такакакто и обстоятелството, че синът на неговия брат [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]], когото готвели за император, симпатизира на протестантството, подбужда императора към това, той да се реши да подготвя Филип за императорския престол. На Филип било наредено да се премести в Германия и Нидерландия. Едва през 1559 година на Филип е съдено да се върне в Испания, но годините 1548 – 1559 години стават за него прекрасна школа за европейската политика.

Така, през есента на 1548 година с повече от двехилядна свита Филип напуска Испания и се отправя в Италия, където прави посещения на [[Генуа]], [[Милано]], [[Мантуа]] и [[Тренто]]; след това преправяйкипрехвърляйки се през [[Алпи]]те, той посещава [[Мюнхен]], [[Шпайер]] и [[Хайделберг]], след това през [[Люксембург]] достига [[Брюксел]], където се среща с баща си. Пътешествието се съпровожда с безкрайни празненства и пирове, в които Филип, достигнал двадесет и една година, взема дейно участие. Тогава, присъствайки почти година (от юли 1550 до май 1551) в [[Аугсбург]]кия райхстаг, той се запознава със своя чичо, крал [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]], с неговия син и наследник [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]], а такаи с най-важните [[Курфюрст|князе на империята]]. В предходната година, Филип обикаля Нидерландия за опознаване на страната, която се научава да цени. Впечатленията, натрупани в Нидерландите, повлияват впоследствие за архитектурата на издиганите от него сгради и паркове в Испания, в планировкатачието на коитопланиране той приемавзема дейно участие. Влюбва се в [[Ранна нидерландска живопис|нидерландската живопис]]; скоро в неговата колекция ималосе събранисъбират 40 картини само на [[Йеронимус Бош]]. В тези години Филип е пленен от Нидерландия, която впрочем му е съдено да бъде „най-болното място“ на неговото управление.

През 1551 година Филип за три година се връща в Испания и се опитва ото там да действатдейства пределно самостоятелно, за да се застъпи за баща си против въстанието на германските князе, - впрочем, неуспешно. Карл V и съответно, Филип, губят властта в империята. [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и неговия син [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] успяват да наложат своите интереси против испанската линия на Хабсбургите. Карл в края на краищата отстъпва на брат си австрийската титла и императорството в Германия, но обезпечава на своя син Филип италианските и нидерландските владения. Последните той се надява стратегически да защити по пътя на женитбата на Филип през 1554 година със значително по-голямата на възраствъзрастната кралица [[Мария I Тюдор]]. За тази цел на Филип е предадено Неаполитанското кралство, и той се премества в [[Лондон]].

След година Карл,чието здравето на коготоздраве се влошава, му предава Нидерландия, накрая, през януари 1556 година – Испанскотоиспанското кралство. Още две години бащата наставлява сина си в писма, докато през септември 1558 година Карл V не умира в избрания от самия него приют в манастир в Сан-Херонимо де Юсте, близо до [[Хараис де ла Вера]] в [[Естремадура]]. След два месеца умира съпругата на Филип, Мария Тюдор. това му позволява през 1559 година да се върне в Испания. Тридесет и две годишният Филип, благодарение на несгодите в личния муси живот и петнадесетгодишниятпетнадесетгодишния муси политически опит в Испания и Европа, става зрял мъж и, кактокато нито единникой друг от европейските управници от своето време, е подготвен да приема върху себе сипоеме отговорността за съдбата на тази световна държава.

За да се разбере Филип като управник е важно, че той съвършено сериозно смята себе си за отговорен пред Бога за спасениеспасението на душите на своите поданици. Филип вижда себе си като крал на Испанскотоиспанското кралство, глава на Хабсбургската династия, а такакакто и властващ ввладетел Нидерландия и император на Свещената Римска империя. Главната му цел е съхранение и разширение на владенията на [[Хабсбурги]]те, защитата им от турците, сдържане на [[Реформация|Реформаци]]ята и борба с нейните привърженици по пътя на реформите на католическата църква в Европа.

Имайки принципно същите цели, които има неговиянеговият баща, Филип изменя и модернизира инструментите и методите на осъществяването на своята политика. Противно на Карл V, той управлява своята държава, изцяло от своята постоянна резиденция; за времето на своето управление той само две години провеждаживее в Португалия, след като му се отдавауспява през 1580 година да встъпи назаеме португалския трон. За разлика от баща си, той не участва във военни походи, предоставяйки това на своите военачалници. През 1561 година Филип избира за своя резиденция [[Мадрид]], в близост отдо която по негово разпореждане в периода от 1563 до 1586 година е построен [[Ескориал]] – символичен център на неговата власт, съчетаващ в себе си кралска резиденция, манастир и династична гробница. С пренасянето на двора и централните органи на властвластта в Мадрид, Филип осъществява за Испания това, което във Франция и Англия вече е било завършено. От този момент Мадрид се превръща в испанска столица.

Най-важни централни органи на власт са съветитеСъветите, които в Кастилия се трансформират от времената на Католическите крале в кралски съвет в края на XV век и се усъвършенстват от Карл V. Част от Съветите имат доста тежки функции, като: ДържавенДържавният съвет е най-важнияважният орган за решения напо външнополитическите работи на цялата държава; ФинансовФинансовият съвет, е отговорен за решенията по финансовите въросивъпроси; окончателно оформил се оформя едва при Филип Военен съвет. Над регионалнаНадрегионална компетентност има, преди всичко, създаденият още през 1483 година Съвет на Инквизицията, който става най-важнияважният централен орган в монархията на Филип.

*''1-ви брак'': с [[Мария Мануела Португалска]]. Първородният син Карлос е с психическо разстройство. След няколко големи скандала (като този да наръгапрободе публично херцог Алба) тойбаща ему затворенго затваря в отдалечен замък от баща си. Там през [[1568]] г. Карлос умира от изтощение поради отказ да приема храна.

*''2-ри брак'':На 25 юли 1554 с [[Мария I Тюдор]] (Кървавата Мери), кралица на Англия; обявен е за крал на Англия (единственият принц-консорт в историята на Англия, който получава тази титла). Брачните клаузи обаче са много строги и гарантират пълна независимост на двете страни. През 1558 г. кралица Мери умира, без да остави наследник, и Филип престава да бъде крал на Англия. Нямат деца.

# ''[[Изабела-Клара Испанска|Изабела Клара Евгения]]'' (1566 – 1633) – съпруг – [[Албрехт VII Австрийски]], щатхалтер на ИспанскитеИспанска НидерландиНидерландия.

# ''[[Каталина-Микаела Испанска]]'' (1567 – 1597). - съпруг – [[Карл Емануил I (Савоя)|Карл Емануил I]], херцог СавойскийСавойски.

*''4-ти брак'': с [[Анна Хабсбург-Австрийска|Ана Австрийска]]. От нея Филип има 4 синасинове, трима от които обаче умират преди него. Филип II е наследен от сина си [[Филип III (Испания)|Филип III]] (1598 – 1621).