Карл Вайерщрас: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Крелс Джърнъл |
||
Ред 25:
Вайерщрас е първото дете на Вилхелм Вайерщрас (Wilhelm Weierstrass) и Теодора фон дер Форст (Theodora von der Forst). Католическото семейство има общо четири деца: две момчета – Карл и Петер, и две момичета – Клара и Елизе, всички които остават неженени. Майката умира в годината, когато се ражда най-малката им дъщеря, Елизе – [[1826]]. Бащата се жени повторно през [[1827]] г.
Вилхелм сменя няколко професии, една от които е данъчен инспектор. Това налага семейството често да се мести из различни региони на Прусия. На 14 години Карл постъпва в католическата гимназия в Падеборн, град, в който баща му е служител в главната данъчна канцелария. Въпреки че му се налага да работи, за да помага на семейството си, той успява да изпревари значително съучениците си в математическото си развитие. Редовно чете математическото списание
Вайерщрас се записва в академията в [[Мюнстер]] през [[1839]] г. По това време там преподава известният математик [[Кристоф Гудерман]], което е и една от причините Вайерщрас да настоява да учи в нея. По време на престоя си в [[Бон (Германия)|Бон]] Карл се запознава с преписки от лекциите на Гудерман по елиптични функции и сега получава възможност да ги чуе на живо. Гудерман оказва огромна подкрепа на младия математик в научните му търсения.
Ред 31:
След полагане на необходимите изпити Вайерщрас става учител в гимназията в [[Мюнстер]] през [[1841]] – [[1842]], след това в прогимназия в Дойч Кроне, и през [[1848]] се мести в [[Браунсберг]]. Вайерщрас преподава не само математика, но и физика, биология, география, немски, дори и физическо възпитание.
От [[1850]] до към [[1862]] г. Вайерщрас страда от постоянен световъртеж, придружен със силно гадене – болести, дължащи се на несполучливото му студентство и неудовлетворителната учителска работа. Работите му по абелови и елиптични функции, публикувани в местни училищни издания, остават незабелязани от математическата общественост. През [[1854]] г. обаче той успява да публикува труда си „Върху теорията на абеловите функции“ в
Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място, и той без колебания го приема през октомври [[1856]] г. Тук Вайерщрас чете лекции по Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции (Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от [[1841]] г., но останали непубликувани. В лекциите си по ''Въведение в анализа'' за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от [[1863]] г. доказва, че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През [[1872]] г., осланяйки се на математическата строгост, съумява да построи функция, която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една ([[функция на Вайерщрас]]).
| |||