Карл Вайерщрас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Крелс Джърнъл
Ред 25:
Вайерщрас е първото дете на Вилхелм Вайерщрас (Wilhelm Weierstrass) и Теодора фон дер Форст (Theodora von der Forst). Католическото семейство има общо четири деца: две момчета – Карл и Петер, и две момичета – Клара и Елизе, всички които остават неженени. Майката умира в годината, когато се ражда най-малката им дъщеря, Елизе – [[1826]]. Бащата се жени повторно през [[1827]] г.
 
Вилхелм сменя няколко професии, една от които е данъчен инспектор. Това налага семейството често да се мести из различни региони на Прусия. На 14 години Карл постъпва в католическата гимназия в Падеборн, град, в който баща му е служител в главната данъчна канцелария. Въпреки че му се налага да работи, за да помага на семейството си, той успява да изпревари значително съучениците си в математическото си развитие. Редовно чете математическото списание „Crelles„Крелс Journal“Джърнъл“, и дори дава уроци по математика на по-малкия си брат. Баща му обаче не оценява дарбата на Карл и веднага след завършването на гимназията го праща да учи право и икономически науки в [[Бонски университет|Бонския университет]] с цел – бъдеща кариера в държавната администрация. В резултат на това младият Вайерщрас изпитва дълбоки душевни терзания и не може да се отдаде нито на математиката, нито на предначертания от баща му курс. Така той прекарва по-голямата част от студентките си години из залите за фехтовка и кръчмите. Самостоятелно изучава „Небесна механика“ на [[Лаплас]] и някои съчинения на [[Мориц фон Якоби]] по елиптични функции. В крайна сметка решава твърдо да стане математик, и без да се яви на изпитите по икономика и право, напуска университета на четвъртата година. Това му решение го противопоставя силно на баща му и мечтите за престижната държавна служба. Този спор води до приемането на Карл в теологичната академия в [[Мюнстер]], където да може да придобие поне учителска квалификация, за да преподава в гимназия.
 
Вайерщрас се записва в академията в [[Мюнстер]] през [[1839]] г. По това време там преподава известният математик [[Кристоф Гудерман]], което е и една от причините Вайерщрас да настоява да учи в нея. По време на престоя си в [[Бон (Германия)|Бон]] Карл се запознава с преписки от лекциите на Гудерман по елиптични функции и сега получава възможност да ги чуе на живо. Гудерман оказва огромна подкрепа на младия математик в научните му търсения.
Ред 31:
След полагане на необходимите изпити Вайерщрас става учител в гимназията в [[Мюнстер]] през [[1841]] – [[1842]], след това в прогимназия в Дойч Кроне, и през [[1848]] се мести в [[Браунсберг]]. Вайерщрас преподава не само математика, но и физика, биология, география, немски, дори и физическо възпитание.
 
От [[1850]] до към [[1862]] г. Вайерщрас страда от постоянен световъртеж, придружен със силно гадене – болести, дължащи се на несполучливото му студентство и неудовлетворителната учителска работа. Работите му по абелови и елиптични функции, публикувани в местни училищни издания, остават незабелязани от математическата общественост. През [[1854]] г. обаче той успява да публикува труда си „Върху теорията на абеловите функции“ в „Crelles„Крелс Journal“Джърнъл“, което го издига на върха почти моментално. В този си труд Вайерщрас не дава пълната теория за обръщането на хиперелиптичните интеграли, а само някои негови методи за развитие на абелови функции в сходящи редове. Цялата теория той публикува в статията си „Теория на абеловите функции“ в „Crelles„Крелс Journal“Джърнъл“ през [[1856]] г.
 
Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място, и той без колебания го приема през октомври [[1856]] г. Тук Вайерщрас чете лекции по Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции (Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от [[1841]] г., но останали непубликувани. В лекциите си по ''Въведение в анализа'' за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от [[1863]] г. доказва, че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През [[1872]] г., осланяйки се на математическата строгост, съумява да построи функция, която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една ([[функция на Вайерщрас]]).