Одриси: Разлика между версии

Дори след окончателното падане на елинистическите градове под напора на засилващата се римска експанзия и през I в. пр. Хр. траките създават неприятности на римляните. От решаващо значение се оказва времето на [[Трета Митридатова война|Третата Митридатова война]] (74 – 65 г. Пр. Хр.). Въпреки постигането на победи, римляните успяват да сломят съпротивата само на отделни тракийски племена и държавни образувания, но не и да наложат трайно надмощието си над траките. Решаващ за траките се оказва периодът между 44 – 42 г. Пр. Хр., когато отслабена, гетската държава е разделена на пет части. Одриското царство обаче води своя политика, като след [[битка при Пидна|битката при Пидна]] през 168 г. пр. Хр. се превръща в римски съюзник и воюва на страната на римляните не само срещу външни врагове но и срещу други тракийски племена противници на Рим. От времето на [[Юлий Цезар]] нататък одриските царе постоянно се намесват военно във гражданската война в Рим. Доказателство за това е участието на сина на Одриския цар Котис III [[Садала III|Садала]], който командвал 500 конници на страната [[Помпей]] в [[битка при Фарсала|битката при Фарсала]], а така също участието на братята царе Раскупор и Раскос на страната съответно на [[Марк Юний Брут|Брут]] и [[Гай Касий Лонгин|Касий]] и на [[Октавиан Август]] и [[Марк Антоний]] в [[битка при Филипи|битката при Филипи]] през 42 г. Хр. След тази битка Одриското царство все повече сродява своята династия с династията на сродното тракийско племе [[Сапеи]], също римски съюзници. След [[битка при Акциум|битката при Акциум]] през 31 г.пр.Хр., когато царя регент на Одриското царство от сапейския царски род [[Реметалк I]] участва със свои военни сили на страната на [[Марк Антоний]], победителят в битката Октавиан Август пощадява Реметалк и му признава царската титла за което казва: „Обичам предателството не похвалвам предателите“. Приятелството между Одриското царство и Рим се засилва още повече в тези години и Реметалк макар и регент и вуйчо на малолетния Одриски цар [[Раскупорис II]]I сече монети със своя образ и образа на [[Октавиан Август]]. Самочувствието на одриския владетел нараства още повече, че Раскупорис III навършва пълнолетие и управлява със своя вуйчо [[Реметалк I]]. В това време амбициите на одриските владетели са насочени към подчинението на Бесите което светилище Раскупорис иска да присвои за одриското царство. Това води до въстанието на жреца на Бесите на бог [[Дионис]] в 12 г. пр. Хр. против одриската власт. Срещу него е изпратена одриска войска, командвана от Раскупорис III и Реметалк I. Но по време на битката Раскупорис загива, а вуйчото Реметалк не удържа напора на въстанницитевъстаниците, които разбиват одриската войска и части от нея се разбягват, други дори преминават на страната на Вологес и въстанницитевъстаниците гонят Реметалк чак до Тракийския Херсонес, където той се скрива от гонещите го в един от дворците си. Това застрашава позициите на Рим и римския управител на провинция Македония [[Луций Калпурний Пизон Понтифекс]] с римски военни части от [[Памфилия]] нахлува в земите на [[Беси]]те и смазва въстанието на Вологес като помага на Реметалк отново да установи властта си над беските земи. След като Реметалк I умира през 14 г. след Христа, наследници на престола са сина му [[Котис III (сапеи)|Котис III]] и брат му [[Раскупорис I]], които плучават равни дялове от царството управлявано от Котис на юг от Стара планина и на север от нея от Раскупорис. През 19 г. Раскупорис убива Котис, а неговия син [[Реметалк III]] заел престола в 37 г. е убит в 44 г.