Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

редакция без резюме
м
Етикети: Визуален редактор добавен етикет nowiki в статията
 
Свещеници, които са служили в църквата "Света Троица" : Отец Константин(който е идвал на бял кон от село [[Зидарово]]), отец Елефтерий, двама отци с името Петър, отец Стелиян Кунев.
 
'''Училището в село Присад'''
 
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище(1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов - по прякор "Каунчето". Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
 
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях, са закупени четиринадесет книги - предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище "Възраждане" се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
 
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
 
Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) - като анализира езика и носията им - присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]<nowiki/>те.
 
През периода 1910 - 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
 
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 - 80 г. По-късно работи д-р Михаил Христов.
 
На 19 Ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото "допитване до народа", инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] "за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години".
 
През 1948 година Ахлатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] - [[Зидарово]], което минава близо до селото.
 
През 1949-1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970г, поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират от тук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]].
 
През 1949 г. В С. Присад прозвънява първият [[телефон]].
 
През 1951 г. е изготвен първият [[кадастрален план]].
 
През 1956 г. е наложено Кооперирането. Не е имало нито голям ентусиазъм, нито някаква ясно очертана съпротива. Земята се окрупнява, синорите се разорават, започва употребата на изкуствени торове. Първият председател на [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|ТКЗС]] е Ахмед Чолаков от съседното село [[Димчево]]. В Присад е изградена [[МТС]]. Нейни ръководители през различните години са основателят й Михо Янчев, Стоян Петков - Загареца и Костадин Калфов. Механик е Димитър Кичуков. Дългогодишни бригадири в полевъдството са Иван Атанасов и Янчо Мавров. На територията на присадското землище са изградени [[свинекомплекс]] и [[овцеферма]]. Ръководител на животновъдството е Ирина Вълчева. Ветеринарното обслужване е поверено на днешният кметски намесник Пенка Стоянова. Много удачно се оказва саденето на [[ябълкови градини]] и [[Лозе|лозя]]. Присадската земя се оказва много пдходяща за сорта "[[Каберне Совиньон|Каберне]]" и "[[Розе от южния бря]]<nowiki/>г". В тази област работят Иван Атанасов, Янчо Батилов, Елена Фъртунова и Янчо Мавров.
 
През 1956 г. е изградено ново кметство. Тогава кмет е Георги Финдулов.
 
През 1959 г. Присад е електрифицирано. Кмет е Батил Тернев.
 
През 1962 - 1963 г. е построена търговската сграда. Председател на потребителната кооперация тогава е Любен Пенев.
 
През 1967 г. са баластирани и чакълирани с всички улици, оформен е и площадът. Тогава започва и първият кметски мандат на Крусталена Терзиева. Тя управлява Присад около три десетилетия и много моменти от развитието му се свързват с нейното име.
 
През 1967 г. селото е водоснабдено с питейна вода от собствен водоизточник. Съдействие оказва Станчо Янев.
 
През 1983 г. са асфалтирани всички улици със специално отпуснати средства от [[Министерството на финансите]]. Необходимата сума е набавана с решаващата помощ на Иван Василев(Гърков).
 
През 1984 г. от язовир "Мандра" Присад е водоснабденои с промишлена вода за поливане.
 
През 1985 - 1986 г. е построена изцяло сградата на сегашното кметство.
 
През 1988 е изработен нов регулационен план.
 
През 1989 г. селото е телефонизирано.
 
През 1992 - 1999 е възстановена собствеността върху земята и е изготвен план за земеразделяне. Тогава кмет е Стефан Попов.
 
През 1999 - 2004 е изградена детска площадка, а кметски наместник е Елена Русева.
 
През 2004 - 2007 кметски наместник е Гради Карамихалев.
 
Днес Присад има уютен пенсионерски клуб "Златна Есен". Негов кръстник е кмата на Созопол Панайот Рейзи. Неговият мандат започва през 2007г.
 
Кметски наместник на селото в момента е госпожа Пенка Стоянова.
На 19 Ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото "допитване до народа", инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] "за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години".
 
През 1304 г. между Присад и [[Димчево]] (Лъката-старото корито на [[Факийска река]]-Скафида) се провежда битката между войските на цар [[Тодор Светослав|Теодор Светослав]] и византийския император [[Михаил IX Палеолог]], след която [[България]] си връща Южното Черноморие.
50

редакции