Маракеш: Разлика между версии

| изглед-описание = Баб Агнау —– главната порта на Медината

| регион = [[Маракеш -– Тенсифт - Ел-АузСафи]]

Маракеш лежи в подножието на величествените планини [[Атласки планини|Атлас]], това е последният голям град на цивилизацията<ref>[[Варзазат]] е следващият голям град на югоизток от Маракеш, но той е отвъд Атласките планини</ref> югозападно от планината преди пустинята [[Сахара]], простираща се отвъд южните ѝ склонове. По официални данни населението наброява 1 милион жители, реално градът е поне двойно по-голям. Основната част от населението са [[бербери]], има също така и немалък брой заселници от европейски произход и европейци, главно французи. Маракеш е четвъртият по големина град в Мароко след [[Казабланка]], [[Рабат]] и [[Фес]]. Градът е разделен на стар град - – [[Медина]], обитаван от началото на 11 век и модерна част —– Вил Нувел (Ville Nouvelle) с два района —– Gueliz и Hivernage – започнал да се формира като френски колониален модерен град след началото на 20-ти век. Днес, за разлика от Медина, тази бързо развиваща се част е отлично благоустроена. В нея се издигат многобройни луксозни жилищни и бизнес сгради, хотели, банки, театър, стадион и т.н., много от които, както и в повечето останали марокански градове, претворяват в съвременни архитектурни форми местната традиция и колорит. Тук на 15 април 1994 г. е подписан ''„Договорът от Маракеш“'' с който е създадена [[Световна търговска организация|Световната търговска организация (World Trade Organization, WTO)]].

Медина е „старият град“ (на арабски „мадина/медина“ значи просто „град“). Простира се на площ от 600 хектара. Това е историческият център на града и на традиционната търговия и занаяти, тя е най-голямата ''медина'' в Мароко. Тук са разположени ориенталски пазари - – ''сукове'', жилищни квартали с криволичещи сокаци, забележителната голяма джамия '''[[Кутубия]]''' (в нея немюсюлмани не се допускат) и други ислямски храмове, ''медресета'' и ''Кралския дворец'' (който е действаща резиденция на краля, не е отварен за посетители и дори снимането на стражата е забранено). Стените, обграждащи сърцето на ''перлата на юга'', са с височина от 8 до 10 метра, обща обиколка над 19 км и имат 19 порти. Най-забележителна е ''Негърската врата'' - – Баб Агнау (Bab Agnaou) от времето на [[Алмохади]]те - – 12 век, водеща от юг към владетелската „касба“ - – южните квартали на медината и „касъра“ - – двореца. В Маракеш е живял и на 10.12.1198 г. е починал прочутият философ, лекар и юрист [[Авероес]] (Ибн Рушд, изключително високо ценен и в християнска Европа и от мюсюлманите. Видният средновековен математик и астроном Ибн ал-Банна ал-Маракеши (Ибн ал-Банна ал-Гарнати - – „син на архитекта от [[Гранада]]“) е роден, живял и погребан в града, на него е кръстен кратера „Ал Маракеши“ в Морето на изобилието на [[Луна]]та. От 1578 градоначалник (каид) на Маракеш е роденият в [[Алмерия]] Джудар паша —– завоювал [[Сонгай (кралство)|империята Сонгай]] (дн. [[Мали]]), и марокански губернатор на [[Тимбокту]], [[Джена]] и [[Гао]], той умира в града в 1605 г. В сървеменния Маракеш са родени също папският външен минисър архиепископ Доминик Мамберти, прославения френски футболист [[Жюст Фонтен]], видният борец за мир [[Мордехай Вануну]] и др.

Понастоящем атмосферата тук е прекалено автентична —– сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние, но може би заради туристическия бизнес цената на квадратен метър преди кризата достига невиждани върхове, което предизвиква сериозни промени сред населението на тази централна част на града, немалко от което се изселва извън стените в много по-добре устроените и отлично поддържани модерни квартали с нови и луксозни сгради, озеленяване и красиви булеварди. Въпреки това над 40 000 занаятчии все още работят тук, разпределени в различни чаршии, формиращи облика на медината.

Други местни забележителности са ''Медресето Бен Юсеф'' (Ben Youssef Madrasa), ''Гробницата на [[Саадити]]те'' (Saadian Tombs), издигната от Ахмад ал-Мансур (1578- – 1603), и малкото останало от неговия ''Дворец Ел-Бади''. За забележителности се считат също ''Градините Менара'', простиращи се на 1 кв. км., създадени към [[1130]] г. по време на на управлението на Алмохад (Абдул Мумин) - – първия от династията на Алмохадитите, и ''Градините на Агдал'', лежащи на юг от Кралския дворец, създадени през [[1156]] г. от алмохадската династия. Наименованието „Агдал“ означава градина и произлиза от берберски. Настоящата форма, както и стените, които ги обграждат, датират от XIX в.