Америкън Моторс: Разлика между версии

АМС е основана на [[14 януари]] [[1954]] г. вследствие на сливането на корпорация „Nash„Неш-Kelvinator Corporation“Келвинатор“ и компанията „Hudson Motor„Хъдсън CarМотор Company“Кар“. Оценено на 198 милиона [[щатски долар|долара]] (към [[2006]] г. сумата се равнява на 1,44 милиарда долара), това е най-голямото сливане на корпорации в [[Съединените американски щати]] за времето си.

В началото на [[1950-те]] год. „[[General Motors]]“ е водещият автомобилен производител в САЩ. „[[FordФорд MotorМотър CompanyКъмпани|FordФорд]]“ обаче се опитва да се върне на тази позиция и залива пазара с множество модели на дъмпингови цени.<ref>[http://www.hemmings.com/hcc/stories/2005/11/01/hmn_feature7.html Ford`s Stylerama]</ref><ref>Mays, J. (1998) „When AMC's George Romney reined in the dinosaurs“, Old Cars, 15 октомври, стр. 6</ref> GeneralДженеръл MotorsМотърс прави същото, в борбата се включва и Chrysler. [[Джордж Мейсън (бизнесмен)|Джордж Мейсън]], [[главен изпълнителен директор]] на „Nash-Kelvinatorкорпорация Corporation“„Неш-Келвинатор“, е на мнение, че оцеляването на останалите независими автопроизводители може да се постигне само със съкращаване на разходите им чрез тяхното сливане. Той инициира сливането на NashНеш-KelvinatorКелвинатор и HudsonХъдсън през 1954 г. и става главен изпълнителен директор на новосформираната компания, но по-малко от година след това умира от [[панкреатит]] и [[пневмония]] и бива наследен на поста от своя заместник [[Джордж У. Ромни]], който веднага след това отрича слуховете за сливане на АМС с вече обединените независими производители [[StudebakerСтудебейкър]] и [[PackardПакард]].

В първите години след сливането автомобилите NashНеш и Хъдсън продължават да се продават отделно. Те си приличат на външен вид, но използват различни двигатели, предно окачване и др. В периода [[1957]] – [[1969]] г. пък автомобилите сеса [[бранд]]иратпод катомарката Rambler„Рамблър“. Стратегията на Ромни срещу GeneralДженеръл MotorsМотърс, FordФорд и ChryslerКрайслер е определена като „битка с динозаврите“ – докато т.нар. „Голяма тройка“ пуска на пазара все по-големи автомобили, АМС се концентрира върху по-компактни модели. Формулата на успеха се крие в използването на общи части от NashНеш и HudsonХъдсън и в отказа на корпорацията да участва в дизайнерската надпревара между представителите на Голямата тройка. Това спомага моделите RamblerРамблър да се превърнат в синоним на качествени и икономични коли. Може да прилича на първоаприлска шега, но на [[1 април]] [[1959]] г. са обявени планове за производството на електрически автомобил със самозареждаща се батерия.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_rearview_mirror_13/index.html "Rearview Mirror", Ward's AutoWorld, 1 април 2000]</ref>

В началото на [[60-те]] години АМС пуска на пазара широка гама автомобили, за да може да остане конкурентоспособен. Продажбите са добри, като през [[1961]] г. фирмата се нарежда на трето място по продажби в САЩ. Печалбите се увеличават ежегодно и АМС успява да изчисти всичките си задължения. През [[1962]] г. Ромни подава оставка, за да се кандидатира за [[губернатор]] на щата [[Мичиган]]. Той е наследен на поста от [[Рой Ейбъртни]], който дотогава е отговорен за продажбите на компанията. Той променя стратегията на АМС, защото смята, че не е нужно да се губят клиенти, които искат да заменят компактните си автомобили с по-големи и по-скъпи коли. Първите модели, повлияни от тази стратегия, се появяват през [[1965]] г. – [[RamblerРамблър AmbassadorАмбасадор|AmbassadorАмбасадор]] става по-дълъг, на пазара е пуснат и модел тип [[фастбек]] – [[RamblerРамблър Марлин|Марлин]]. Друга новост, въведена от Ейбъртни е, че година по-късно тези два модела вече не се брандират като RamblerРамблър, а като AmericanАмерикън MotorsМоторс. Също така компанията загърбва тактиката си да не променя дизайна на автомобилите си всяка година, както правят представителите на Голямата тройка. През [[1966]] г. променените модели получават одобрението на критиката, но стратегическите идеи на Ейбъртни не се оказват особено успешни, защото объркват голяма част от клиентите на марката. Наблюдават се спад в продажбите, а също така и проблеми с качеството на автомобилите.

През [[1975]] г. на пазара се появява „първата в света широка малка кола“ – [[АМС Пейсър|Pacer]], малък автомобил, предвиден да предлага комфорта на голям луксозен такъв. Планирано е Пейсър да използва [[винкелов двигател]] от GeneralДженеръл MotorsМотърс, но [[Нефтена криза 1973|нефтената криза от 1973 г.]], предизвикана от нефтеното ембарго на арабските производители на [[нефт]], принуждава GM да се откаже от производството му и затова на АМС се налага да използва собствените си шестцилиндрови 3.8- и 4.2-литрови агрегати. Големият разход на гориво и допълнителното оскъпяване на Пейсър заради малкото споделяни с други модели части води до стремглав спад в продажбите две години след пускането му на пазара. Големите разходи за разработка и производство на Пейсър и Матадор лишават АМС от пари, които биха били инвестирани в подобряването на далеч по-полярните модели Хорнет и Гремлин. Така в края на 70-те АМС се изправя срещу разрастващата се енергийна криза с вече остаряла и неконкурентноспособна моделна гама. През [[1978]] г. моделът Хорнет е заменен от [[АМС Конкорд|Конкорд]], а година по-късно [[АМС Спирит|Спирит]] заменя Гремлин.