Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1130:
=== Линкорите на САЩ ===
[[Файл:USS North Carolina (BB-55) underway at sea on 3 June 1946 (NH 97267).jpg|thumb|250px|Линкора „Норт Каролина“]]
Към конструирането на своите първи поствашингтонски линкори американският флот пристъпва през 1928 г. Проектирането се води с големи трудности, свързани както с невъзможността са се съчетае мощното въоръжение, адекватно брониране и висока скорост в пределите на договорната водоизместимост от 35 000 тона, така и със специфичните американски проблеми – наличието на голям брой линкори със скорост 21 възела и изискванията за преминаването през [[Панамски канал|Панамския канал]], който не може да пропуска кораби по-широки от 32,8 м.
Първоначално флота клони към линкор, който е добре въоръжен и защитен, но със скорост 22 – 23 възела. Проектите за линкори със скорост 30 възела се признават за прекалено слабо бронирани. Обаче командването на Тихоокеанския флот на САЩ настоява за създаването на бързоходни линкори, способни да взаимодействат със самолетоносачите и да се борят с японските линейни крайцери от типа „Конго“. В резултат, е създаден проекта за кораб с умерена защита, „междинна“ скорост 27,5 възела и въоръжение от 12 356-мм оръдия в четириоръдейни кули. Вече след началото на построяването им 356-мм оръдия са заменени с 406-мм в триоръдейни кули. Двата линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Норт Каролина“|Норт Каролина]]“ са заложени в периода 1938 – 1939 г.
[[Файл:USS South Dakota USNHC - 80-G-466247.jpg|thumb|left|250px|Линкора „Саут Дакота“]]
Ввиду недостатков проекта „Норт Кэролайн“ американский флот пожелал получить в дальнейшем усовершенствованный проект<ref>{{cite|автор = Чаусов В.Н.|заглавие = Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“|место = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година = 2010|страници = 7|isbn = 978-5-699-43815-0}}</ref>. Он был подготовлен к концу [[1938 год]]а<ref>{{cite|автор = Чаусов В.Н.|заглавие = Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“|страници = 14}}</ref>. На линкорах типа «[[Линейные корабли типа «Саут Дакота»|Саут Дакота]]» удалось заметно сократить длину корпуса, а значит и длину бронированной цитадели, что позволило улучшить защиту<ref>{{cite|автор = Чаусов В.Н.|заглавие = Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“|страници = 33}}</ref>. Повышение мощности машин сохранило прежнюю скорость, несмотря на более короткий корпус<ref>{{cite|автор = Чаусов В.Н.|заглавие = Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“|страници = 38}}</ref>. Ценой этих достижений стали посредственная мореходность, теснота корабля, на котором пришлось ухудшить условия обитаемости экипажа<ref>{{cite|автор = Чаусов В.Н.|заглавие = Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“|страници = 29 – 30}}</ref>, а также ослабление противоторпедной защиты<ref>{{cite|автор = Чаусов В.Н.|заглавие = Истребители линкоров. Американские суперлинкоры типа „Саут Дакота“|страници = 36}}</ref>. Вооружение линкоров в принципе осталось тем же, что и на типе „Норт Кэролайн“. Четыре линкора типа „Саут Дакота“ были заложены в [[1939 год|1939]] – [[1940 год]]ах.
| |||