Плотин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Външни препратки: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
Редакция без резюме
Ред 24:
Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и [[душа]]. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменализъм|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване [[етика]]та на индивидуалното човешко същество в полза на една [[мистика|мистична]] и [[езотерика|езотерична]] доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.
 
Приближен е на [[римски император|римския император]] [[Галиен]], който споделял неговите идеи. Когато Плотин помолва да получи от императора един изоставен град в [[Италия]], който да управлява според своите представи за обществотоидеалното общество, прилагайки на практика платоновите идеи, му е отказано<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията - Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.46-47</ref>.
 
В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „Енеади“, всяка от които съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и издаден по-късно от ученика му Порфирий<ref>Галя Маджарова, „Кабала. Традицията - Атлантида, Тракия, Европа“, СД Алвиола, 2015 г., стр.47</ref>.
 
Умира през 207 г. в региона [[Кампания]], [[Римска империя]].
== Външни препратки ==
* {{икона|ru}} [http://samlib.ru/editors/s/salihow_m_z/de_fati.shtml Руски и древногръцки тексти трактату Плотина „О Провидене“.]
== Източници ==
 
<references />
{{Метафизика}}
{{Философи неоплатоници}}