Америкън Моторс: Разлика между версии

АМСAMC е основана на [[14 януари]] [[1954]] г. вследствие на сливането на корпорация „Неш-Келвинатор“ и компанията „Хъдсън Мотор Кар“. Оценено на 198 милиона [[щатски долар|долара]] (към [[2006]] г. сумата се равнява на 1,44 милиарда долара), това е най-голямото сливане на корпорации в [[Съединените американски щати]] за времето си.

На [[2 март]] [[1987]] г. АМСAMC е закупена от „[[Chrysler]]“, а марката АМСAMC престава да се използва.

В началото на [[1950-те]] год. „[[General Motors]]“ е водещият автомобилен производител в САЩ. „[[Форд Мотър Къмпани|Форд]]“ обаче се опитва да се върне на тази позиция и залива пазара с множество модели на дъмпингови цени.<ref>[http://www.hemmings.com/hcc/stories/2005/11/01/hmn_feature7.html Ford`s Stylerama]</ref><ref>Mays, J. (1998) „When AMC's George Romney reined in the dinosaurs“, Old Cars, 15 октомври, стр. 6</ref> Дженеръл Мотърс прави същото, в борбата се включва и Chrysler. [[Джордж Мейсън (бизнесмен)|Джордж Мейсън]], [[главен изпълнителен директор]] на корпорация „Неш-Келвинатор“, е на мнение, че оцеляването на останалите независими автопроизводители може да се постигне само със съкращаване на разходите им чрез тяхното сливане. Той инициира сливането на Неш-Келвинатор и Хъдсън през 1954 г. и става главен изпълнителен директор на новосформираната компания, но по-малко от година след това умира от [[панкреатит]] и [[пневмония]] и бива наследен на поста от своя заместник [[Джордж У. Ромни]], който веднага след това отрича слуховете за сливане на АМСAMC с вече обединените независими производители [[Студебейкър]] и [[Пакард]].

В първите години след сливането автомобилите Неш и Хъдсън продължават да се продават отделно. Те си приличат на външен вид, но използват различни двигатели, предно окачване и др. В периода [[1957]] – [[1969]] г. пък автомобилите са под марката „Рамблър“. Стратегията на Ромни срещу Дженеръл Мотърс, Форд и Крайслер е определена като „битка с динозаврите“ – докато т.нар. „Голяма тройка“ пуска на пазара все по-големи автомобили, АМСAMC се концентрира върху по-компактни модели. Формулата на успеха се крие в използването на общи части от Неш и Хъдсън и в отказа на корпорацията да участва в дизайнерската надпревара между представителите на Голямата тройка. Това спомага моделите Рамблър да се превърнат в синоним на качествени и икономични коли. Може да прилича на първоаприлска шега, но на [[1 април]] [[1959]] г. са обявени планове за производството на електрически автомобил със самозареждаща се батерия.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_rearview_mirror_13/index.html "Rearview Mirror", Ward's AutoWorld, 1 април 2000]</ref>

В началото на [[60-те]] години АМСAMC пуска на пазара широка гама автомобили, за да може да остане конкурентоспособен. Продажбите са добри, като през [[1961]] г. фирмата се нарежда на трето място по продажби в САЩ. Печалбите се увеличават ежегодно и АМСAMC успява да изчисти всичките си задължения. През [[1962]] г. Ромни подава оставка, за да се кандидатира за [[губернатор]] на щата [[Мичиган]]. Той е наследен на поста от [[Рой Ейбъртни]], който дотогава е отговорен за продажбите на компанията. Той променя стратегията на АМСAMC, защото смята, че не е нужно да се губят клиенти, които искат да заменят компактните си автомобили с по-големи и по-скъпи коли. Първите модели, повлияни от тази стратегия се появяват през [[1965]] г. – [[Рамблър Амбасадор|Амбасадор]] става по-дълъг, на пазара е пуснат и модел тип [[фастбек]] – [[Рамблър Марлин|Марлин]]. Друга новост, въведена от Ейбъртни е, че година по-късно тези два модела вече не се брандират като Рамблър, а като Америкън Моторс. Също така компанията загърбва тактиката си да не променя дизайна на автомобилите си всяка година, както правят представителите на Голямата тройка. През [[1966]] г. променените модели получават одобрението на критиката, но стратегическите идеи на Ейбъртни не се оказват особено успешни, защото объркват голяма част от клиентите на марката. Наблюдават се спад в продажбите, а също така и проблеми с качеството на автомобилите.

Негативното развитие на АМСAMC води до отстраняването на Ейбъртни след само пет години начело на компанията. Негов заместник става [[Рой Д. Чаплин младши]], син на основателя на Хъдсън Моторс. Той веднага обявява промени в опит да върне АМСAMC там, където е била в началото на десетилетието. Като начало смята да се фокусира върху най-непопулярния модел по това време – [[Рамблър Америкън|Америкън]], като целта е продажбите да се удвоят до 140.000 и отново да се заемат поне 10% от пазарния дял на компактни автомобили – ниша, допреди доминирана от АМСAMC. Чаплин мл. намалява цената на автомобила до 1.839 долара – около 300 долара по-малко от най-близкия си конкурент [[Плимут Вълаянт]], но само 200 повече от вносната [[Фолксваген Костенурка]]. Освен това той намаля разходите като се отказва от ежегодните „козметични“ промени, които по времето на Ейбъртни струват на компанията цели 60 милиона долара. Сред иновативните идеи на Чаплин мл. е включването на [[климатик]] в стандартното оборудване на модела Амбасадор от 1968 г., изпреварвайки по този показател дори луксозните модели на [[Линкълн (автомобил)|Линкълн]], [[Кадилак]] и [[Импириъл]]. На пазара са пуснати и „мускулестите“ модели [[АМСAMC Джавелин|Джавелин]] и [[АМСAMC AMX|AMX]].

[[Файл:1969 AMC AMX red with white stripes.jpg|thumb|230px|АМСAMC АМХ (1969)]]

За да осигури още пари, през [[1968]] г. Чаплин дж. продава поделението, произвеждащо хладилници [[Келвинатор Аплайънс]] на [[Уайт Консолидейтид Индустрис]], която от своя страна в края на [[80-те]] години става част от [[Швеция|шведската]] [[Електролукс]]. През [[1969]] г. окончателно е преустановена употребата на името Рамблър в САЩ и [[Канада]], но до [[1983]] г. то продължава да се използва на някои задокеански пазари, както и в [[Мексико]]. От [[1970]] г. нататък на американския и канадския пазар се предлагат само модели с наименованието АМСAMC. Същата година АМСAMC изкупува корпорацията „[[Кайзер-Джип]]“ и добавя към автомобилната си гама и моделите на легендарната компания [[Jeep]]. В добавка АМСAMC получава и лукративните договори на Кайзер-Джип с правителството за производство на военни и пощенски джипове. Малко по-късно дъщерната компания е прекръстена на [[АМ Дженерал]]

[[Файл:1974 Gremlin.jpg|left|thumb|230px|АМСAMC Gremlin (1974)]]

АМСAMC е сред пионерите на споделянето на една платформа от няколко различни модела. Пуснатите на пазара в началото на 1970 г. [[АМСAMC Хорнет|Хорнет]] и [[АМСAMC Гремлин|Гремлин]] използват една платформа. Хорнет е представител на компактния клас, а Гремлин е първият малък автомобил, произведен в САЩ.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,876653,00.html "Autos: Shifting Down for the '70s", сп. Тайм, 23 февруари 1970]</ref> Моделът [[Неш Метрополитън]], ([[1953]] – 1961) също влиза в тази категория, но той се произвежда във [[Великобритания]] и се внася в САЩ и Канада. Гремлин и Хорнет се оказват успешни модели – първият с 760.000 продадени бройки, а Хорнет със своите 860.000 продажби се превръща в най-продаваният модел на АМСAMC след [[Рамблър Класик]]. През [[1971]] г. е представен новият флагман на компанията [[АМСAMC Матадор|Матадор]], който се предлага във версиите [[седан]], [[комби]] и [[купе]] и замества спреният от производство Амбасадор. През [[1974]] г. дъщерната компания на АМСAMC, [[АМ Дженеръл]], която прави продуктите от гамата на Jeep, започва да сглобява пътнически автобуси в сътрудничество с канадската [[Флайър Индустрис]].

[[Файл:1975 AMC Pacer base model frontrightside.jpg|thumb|230px|АМСAMC Pacer (1975)]]

През [[1975]] г. на пазара се появява „първата в света широка малка кола“ – [[АМСAMC Пейсър|Pacer]], малък автомобил, предвиден да предлага комфорта на голям луксозен такъв. Планирано е Пейсър да използва [[винкелов двигател]] от Дженеръл Мотърс, но [[Нефтена криза 1973|нефтената криза от 1973 г.]], предизвикана от нефтеното ембарго на арабските производители на [[нефт]], принуждава GM да се откаже от производството му и затова на АМСAMC се налага да използва собствените си шестцилиндрови 3.8- и 4.2-литрови агрегати. Големият разход на гориво и допълнителното оскъпяване на Пейсър заради малкото споделяни с други модели части води до стремглав спад в продажбите две години след пускането му на пазара. Големите разходи за разработка и производство на Пейсър и Матадор лишават АМСAMC от пари, които биха били инвестирани в подобряването на далеч по-полярните модели Хорнет и Гремлин. Така в края на 70-те АМСAMC се изправя срещу разрастващата се енергийна криза с вече остаряла и неконкурентноспособна моделна гама. През [[1978]] г. моделът Хорнет е заменен от [[АМСAMC Конкорд|Конкорд]], а година по-късно [[АМСAMC Спирит|Спирит]] заменя Гремлин.

[[Файл:1978 AMC Matador leftside.jpg|left|thumb|230px|АМСAMC Matador седан (1978)]]

Финансовите затруднения на АМСAMC започват от средата на 70-те години. Автомобилите на фирмата не се продават добре, което води до десетки милиони загуби, допълнителни разходи се появяват вследствие на нужда от поправка на дефектната система за контрол на вредните газове на около 310.000 модела АМСAMC и Jeep от 1975 и [[1976]] г., но АМСAMC успява да се задържи над пъвърхността благодарение на отпуснатитебанкови кредити и много добрите продажби на Jeep.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,914814-2,00.html "American Motors Hangs In There", сп. Тайм, 14 февруари 1977]</ref><ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,919677,00.html "AMC’s Almost Total Recall", сп. Тайм, 22 май, 1978]</ref><ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,916539,00.html "Money Machine", сп. Тайм, 18 декември 1978]</ref> През [[1979]] г., когато дялът на АМСAMC на американския пазар на автомобили е едва 1.83%, компанията подписва договор с [[Рено]], в рамките на който АМСAMC получава 150 милиона долара [[пари|кеш]], 50 милиона кредит, както и правото да произвежда модела [[Рено 5]] през [[1982]] г., а в замяна Рено взима 22,5% от акциите на АМСAMC.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,947525,00.html "French Accent", сп. Тайм, 22 октомври 1979]</ref> Това не е първият път, когато двете фирми работят заедно, защото през 60-те години Рено сглобява във [[Франция]] модела Рамблър. Въпреки, че първоначално АМСAMC отново отбелязва рекордни печалби и добри продажби, проблемите за компанията се задълбочават след като започва спад в продажбите на Jeep, а на пазара на малки автомобили успешно се намесват японските производители, които разполагат с ефективни заводи в САЩ. От своя страна пък заводът на АМСAMC в [[Кеноуша]], щата [[Уисконсин]], е стар (по това време той е най-старият работещ без прекъсване автомобилен завод в света) и непродуктивен – частите и полуготовите каросерии трябва да се превозват из града до различните отделения.

[[Файл:1982 AMC Eagle.jpg|thumb|230px|АМСAMC Eagle (1982)]]

През [[1980]] г. банките отказват да отпуснат още кредит на АМСAMC, а пазарният и&#768; дял е паднал до нищожните 1,7%. Фирмата обаче се нуждае от средства за новите си модели и се обръща към Рено за заем в размер на 90 милиона долара.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,924408-8,00.html "Detroit’s Uphill Battle", сп. Тайм, 8 септември 1980]</ref> Дори се стига дотам, в края на годината АМСAMC да предупреди акционерите си, че компанията може да банкрутира, ако те не одобрят план, според който Рено да закупи 59% от акциите и&#768;.<ref>[http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,922223-2,00.html "Detroit’s Road Is Still Rocky", сп. Тайм, 15 декември 1980]</ref> През [[1982]] г. има нови размествания на върха на управленческата структура на АМСAMC – новият главен изпълнителен директор е [[У. Пол Типет младши]], който досега е бил президент на фирмата, а неговото място е заето от един от директорите в Рено [[Хосе Дедьорвердер]]. Именно Дедьорвердер, инженер и директор на международния отдел на Рено с 23 години стаж във фирмата, модернизира ръководството и завода

на АМСAMC, а също така допринася за позитивни промени в контрола на качеството и разходите.<ref>Thomas Derdak, Editor (1988). International Directory of Company History, Volume 1. St. James Press. ISBN 0-912289-10-4., стр. 136.</ref> През [[1983]] г., след неколкократно увеличение на дяла си в АМСAMC, Рено вече държи 49% от акциите. Смяната на собствеността и ръководството води до производството на нова гама автомобили – модерно изглеждащи коли с предно задвижване, изработени по дизайн на Рено.

Първият съвместен продукт на АМСAMC-Рено е [[Рено Алайънс]] от 1983 г. – това всъщност е компактния модел [[Рено 9]], но с променен дизайн за американския пазар. Моделът се произвежда в завода в Кеноуша, но се продава под името Рено, като визуалната връзка с АМСAMC се ограничава до лепенки на задното стъкло. Автомобилът се предлага във вариантите седан с две и четири врати, кабриолет с две врати, хечбек, който се нарича [[Рено Енкор]] и по-мощни версии на двувратите седан и кабриолет, носещи името [[Рено GTA]]. Алайънс печели няколко награди, сред които „Автомобил на годината“ на списание [[Motor Trend]] за 1983 г.<ref>[http://www.northtexascorvair.org/MotorTrend.htm Past Motor Trend „Car Of The Year“ Winners]</ref> Няколко години по-късно моделът обаче става обект на критика относно двигателя, съединителя, автоматичната и механичната скоростна кутия, окачването и др. Продажбите, започнали добре, намаляват и през [[1987]] г. Алайънс е спрян от производство.

От 1983 г. единственият модел, който се брандира като АМСAMC е [[АМСAMC Ийгъл|Ийгъл]], автомобил с постоянно задвижване на четирите колела и повдигнато окачване. Всички останали продукти на АМСAMC се продават под марките Рено и Jeep.

[[1985]] г. се оказва повратна за АМСAMC. Цената на бензина пада и хората отново започват масово да купуват по-мощни и по-големи автомобили, а АМСAMC не е подготвена за подобно развитие. Работниците в завода са недоволни, защото не са получили обещаното увеличение на заплатите, дори се появяват слухове, че саботират автомобилите на поточните линии. За да набави средства, новото ръководство в лицето на главния изпълнителен директор [[Пиер Семерена]] продава дъщерната фирма [[Wheel Horse]], която произвежда градински трактори и косачки, и подписва споразумение за производството на Jeep в [[Китай]]. Нови проблеми обаче се задават от страна на [[Пентагон]]а. Министерството на отбраната не е доволно от факта, че АМ Дженерал, един от основните му военни доставчици (главно на високопроходими машини [[HMMWV]]), се управлява от фирма, собственост на френската държава. В резултат на това печелившата дъщерна компания е продадена на [[LTV Corporation]]. Jeep обаче остава собственост на АМСAMC-Рено. Друг удар по АМСAMC е пенсионирането на [[Ричард Тийг]], член на дизайнерския екип от 1959 г. и вицепрезидент на компанията от [[1964]] г., чиито дело са дизайните на много модели АМСAMC и Jeep като например Гремлин, Пейсър, Матадор, Рамблър Америкън, Джавелин, AMX, Хорнет и [[Джип Чероки (XJ)|Чероки (XJ)]].

От своя страна Рено също започва да изпитва финансови затруднения. Инвестициите в АМСAMC принуждават компанията да пести пари във Франция, в резултат на което са затворени няколко местни завода и уволнение на персонал. Рено е изправен пред три възможности относно АМСAMC – да обяви банкрут, като по този начин ще загуби инвестициите си; да вложи още пари, но за френското ръководство АМСAMC е като каца без дъно; да предложи АМСAMC за продан, като така ще може да възвърне част от вложените си пари. Президентът [[Жорж Бес]] обаче продължава да смята, че французите имат бъдеще на северноамериканския пазар, особено след като е завършен най-модерният завод в тази част на света в [[Брамптън]], [[Онтарио]], [[Канада]], представени са също така нови 4.0- и 2.5-литрови двигатели, а и моделите на Jeep продължават да се продават добре. За Бес АМСAMC е на път да се превърне в печеливша компания. На [[17 ноември]] [[1986]] г. обаче Жорж Бес е убит от последователи на екстремистката групировка [[Аксион директ]], чиято идеология е описвана като [[Комунизъм|комунистическа]], [[Анархизъм|анархистка]] или [[Маоизъм|маоистка]].<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/164838/Direct-Action Direct Action, Retrieved March 15, 2009, from Encyclopædia Britannica Online]</ref> Като причина за това убийство се изтъква уволнението на 25.000 души от Рено и на 34.000 от PUK-Péchiney, производител на алуминий.<ref>[http://web.archive.org/20060508105024/www.geocities.com/abc_gent/ABC-GENT_files/Adbiopriseng.html Short Collective Biography Action Directe prisoners]</ref> Новият шеф на Рено е подложен на натиск да подобри отношенията на фирмата с хората, работещи за нея, както и да преустанови инвестициите в АМСAMC. На 2 март 1987 г. Крайслер изкупува дяла на Рено в АМСAMC, както и останалите акции, за 1.1 милиарда долара. Преговорите са улеснени от факта, че вече съществува договор между АМСAMC и Крайслер, по силата на който в завода на АМСAMC в Кеноуша се сглобяват модели на Крайслер, защото капацитите на фабриките на Крайслер не са достатъчни да смогнат на голямото търсене на тези модели.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_lee_iacocca_knew/index.html Lee Iacocca as I knew him; he was certainly the right man at the right time...]</ref> Всъщност [[Лий Якока]], главен изпълнителен директор на Крайслер, се интересува главно от печелившата марка Jeep, и особено от намиращия се по това време още във фада разработка модел [[Джип Гранд Чероки|Гранд Чероки]]. Освен Jeep обаче Якока се сдобива и с току-що модернизирани заводи, развита дилърска мрежа и многожество талантливи служители на АМСAMC.<ref>[http://wardsautoworld.com/ar/auto_daimlerchrysler_ifs/index.html DaimlerChrysler: The 'What Ifs?']</ref> През 1987 г. е създадено поделението [[Jeep-Eagle]], което освен моделите на Jeep, в първите години на съществуването си продава под марката Ийгъл и разработените от АМСAMC-Рено [[Ийгъл Медальон|Медальон]] и [[Ийгъл Премиър|Премиър]].

Хората, заемали поста главен изпълнителен директор на АМСAMC, през годините:

[[Файл:AMC Hornets in Kenosha Wisconsin.JPG|thumb|230px|АМСAMC Hornets седан (1971) и комби (1972)]]

[[Файл:1974 AMC Javelin AMX black front.JPG|thumb|230px|АМСAMC Javelin (1974)]]

[[Файл:AMC AMX3 Front.jpg|thumb|230px|АМСAMC АМХ/3 (1970)]]

* [[Рамблър Амеръкън|Рамблър Америкън/АМСAMC Рамблър]] (1958 – 1974)

* [[Рамблър Марлин|Рамблър Марлин/АМСAMC Марлин]] (1965 – 1967)

* [[Рамблър Ребел/АМСAMC Ребел]] (1967 – 1970)

* [[АМСAMC АМХ]] (1968 – 1970)

* [[АМСAMC Джавелин]] (1968 – 1974)

* [[АМСAMC Гремлин]] (1970 – 1978)

* [[АМСAMC Хорнет]] (1970 – 1977)

* [[АМСAMC Матадор]] (1971 – 1978)

* [[АМСAMC Пейсър]] (1975 – 1980)

* [[АМСAMC Конкорд]] (1978 – 1983)

* [[АМСAMC Спирит]] (1979 – 1983)

* [[АМСAMC Ийгъл]] (1980 – 1987)

* [[АМСAMC Кавалиър]] (1965)

* [[АМСAMC Амитрон]] (1967)

* [[АМСAMC АМХ-GT]] (1968)

* [[АМСAMC АМХ/3]] (1970)

* [[АМСAMC Електрон]] (1977)