Летище „Копенхаген“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с --със пред с,з
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг; форматиране: 13x кавички, 9x заглавие-стил, 3x тире, 3x тире-числа, 6lokavica, интервал, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 32:
Летището е разположено на остров [[Ама]], само на 8 км южно от центъра на Копенхаген и на 24 км западно от [[Малмьо]], което се намира от другата страна на моста [[Йоресунд (мост)|Йоресунд]].
 
Летището е основен хъб на [[Scandinavian Airlines]], [[Thomas Cook Airlines Scandinavia]] и [[Norwegian Air Shuttle]]. От летището се изпълняват ежедневно 60 маршрута и се обслужват повече от 62 000 пътници на ден, 23,3 милиона пътници преминават през летището през 2012, с което го правят най-голямото летище в [[Скандинавски страни|СкандинавскитeСкандинавските страни]], като максималния капацитет на летището е 83-натоварвания / час и има пространство за 108 самолета. За разлика от другите скандинавски летища, значителен дял от пътниците на летището са международни. Пътниците пътуващи по вътрешни линии са по-малко от 10%. Летището се притежава от [[Københavns Lufthavne]], която управлява и [[летище Роскилде]]. В летището работят 1700 служители (без служителите в магазините и ресторантите)<ref>[http://www.cph.dk/CPH/UK/ABOUT+CPH/ Copenhagen Airports – Copenhagen Airports<!-- Bot generated title -->]</ref>
 
Летище Копенхаген се казва оригинално ''Летище Каструп'', идващо от близкото си разположение до град Каструп. Официалното име на летището е ''Летище Копенхаген, Каструп'', за да се различава от ''летище Копенхаген, Роскилде'''
 
== История ==
Летище Копенхаген е открито на 20 април 1925 г., което го прави едно от първите граждански летища в света. По това време то разполага с голям и впечатляващ терминал, построен от дърво, няколко хангара, площадка за балони, писта за кацане на хидроплан и няколко тревисти ливади, които се използват за писти. Тревните писти са поддържани, с пасене на овце, което се е случвало далеч преди излитане и кацане. От 1932 до 1939 излитанията и кацанията се повишават от 6000 до 50 000 и пътниците нарастват до 72 000. В периода 1936 - – 1939 г. е построен нов терминал, което е приеман за един от най-добрите примери на ''Нордик функционалисм''. Терминалът проектиран от Вилхем Лаурцен, който е приеман като пионер в този стил архитектура, но не само по отношение на архитектурата и строителството, но също така и на обслужване и комфорт за пътниците<ref>{{cite web|url=http://www.cph.dk/en/about-cph/profile/History/The-pioneer-era/|title=The pioneer era|publisher=|accessdate=10 May 2015}}</ref>
 
Летище Копенхаген е открито на 20 април 1925 г., което го прави едно от първите граждански летища в света. По това време то разполага с голям и впечатляващ терминал, построен от дърво, няколко хангара, площадка за балони, писта за кацане на хидроплан и няколко тревисти ливади, които се използват за писти. Тревните писти са поддържани, с пасене на овце, което се е случвало далеч преди излитане и кацане. От 1932 до 1939 излитанията и кацанията се повишават от 6000 до 50 000 и пътниците нарастват до 72 000. В периода 1936 - 1939 г. е построен нов терминал, което е приеман за един от най-добрите примери на ''Нордик функционалисм''. Терминалът проектиран от Вилхем Лаурцен, който е приеман като пионер в този стил архитектура, но не само по отношение на архитектурата и строителството, но също така и на обслужване и комфорт за пътниците<ref>{{cite web|url=http://www.cph.dk/en/about-cph/profile/History/The-pioneer-era/|title=The pioneer era|publisher=|accessdate=10 May 2015}}</ref>
 
По време на [[Втората световна война]] летище Копенхаген е затворено за цивилни нужни с изключение на полети до дестинации в [[Швеция]], [[Германия]] и [[Австрия]]. През лятото на 1941 г. е отворена първата писта с твърда настилка с дължина 1400 м. и ширина 65 м. След края на Втората световна война през май 1945 г. летище Копенхаген е едно от най-модерните международни летища в Европа, защото реално не е засегнато от реални военни действия.
Line 46 ⟶ 45:
През 1954 г. Scandinavian Airlines започват първия в Света транс-полярен полет, пътуващ директно до [[Лос Анджелис]]. Маршрутът е популярен и за няколко години летището става популярна дестинация за трансфер за холивудски звезди и продуценти пътуващи до Европа, също така по това време летището превозва 11 000 тона товари годишно. През 1956 г. летището за първи път в историята си превозва 1 милион пътници за една година и печели награда за най-добро летище. Пистите са удължени и са снабдени със съвременно технически оборудване.
 
На 10 май 1960 г., когато новият терминал е отворен (днес терминал 2), броят на обслужваните самолети дневно се покачва до 28 и трафикът продълажава да расте. Големият нов летищен терминал скоро се оказва малък и през 1969 г. е представена нова програма за разширение на летището. Вътрешния трафик на летището е отделен в нов 'вътрешен' терминал (източната част на Терминал 1). Към сегашния международен терминал са добавени гейтовете С и отделна зала за пристигащи (Сградата между терминал 2 и 3). Нова контролна кула и 3600 метра дълга писта са построени. Когато цялостното разширение е готово през 1972 г. номера на излитащите и кацащите надвишава 180 000 самолетодвижения и повече от 8 милиона пътници.<ref>{{cite web|url=http://www.cph.dk/en/about-cph/profile/History/Interkontinental-1940-1972/|title=Interkontinental 1940- – 1972|publisher=|accessdate=10 May 2015}}</ref>
 
През 70-те години трафикът продължава да расте, но летището не е разширено. Ново летище, разположено на остров Салтхолм (който свързва мостът между [[Дания]] и [[Швеция]]) е на чертожната дъска. Това ще бъде огромна инвестиция, а предложението е оценено негативно от много експерти. През 1980 г. датския парламент, вместо да решава да разшири капацитета на летище Копенхаген 20- – 22 милиона пътници до 2000 г. Това решение е далеч по-евтино от изграждането на ново летище, и тъй като новите типове самолети са по-шумни, летище на Салхолм не предлага решаване на проблемите с околната среда. През 1973 г. на летището обслужва 8 000 000 пътници годишно. Третата (дълга) пистата се отваря и системата за двойно приземяване и кацане (04L / 22R-04R / 22L) е открита, което увеличава капацитета на кацащи и излитащи.
 
Разширението на летището започва през 1982 г. след необходимия период на планиране. Целта не е да се построи най-голямото летище в Европа, а да се построи транзитно летище в удобство на пътниците. Престой на летището е приет, като интегрирана част от пътуването. Ефективността и прецизността са очевидни искания, но фокусът е насочен към това международните пътници да могат да си починат: красива архитектура, скандинавски дизайн и удоволствие, светла и удобна среда, заобиколена от магазини, ресторанти и други съоръжения. В източната част на летището е отворен нов карго терминал.
 
Няколко важни строителни проекта са завършени през 1998 г. - – сграда свързващата международните и вътрешни терминали, нова зала за пристигащи, нова модерна система за обработка на багаж, метро връзка с центъра на града, два големи подземни паркинга с общо 2400 места за паркиране и новият терминал 3, с капацитет от 17 милиона пътници годишно.<ref>{{cite web|url=http://www.cph.dk/en/about-cph/profile/History/Hub-1973-1999/|title=Hub 1973- – 1999|publisher=|accessdate=10 May 2015}}</ref>
 
== Сгради ==
[[File:CPH-map.svg|thumb|Схема на летището]]
[[File:Cph airport letters.jpg|thumb|Приветстващ надпис]]
Line 64 ⟶ 63:
[[File:Ln-rkhcopy.jpg|thumb|right|Scandinavian AirlinesAirbus A330]]
 
=== Терминали ===
Летище Копенхаген разполага с 2 терминала, но те споделят 1 сграда. Построена е нова сграда CPH Go, която е предназначена за нискотарифните компании. Постройката е открита през ноември 2010 г.
 
=== Авиокомпании ===
==== CPH Go ====
{| class="wikitable"
|+
Line 75 ⟶ 74:
|-
| {{флагче|Румъния}} Blue Air
| [[Анри Коанда (летище)|Букурещ "Отопени"„Отопени“]] (започва от 1 юни), Торино (започва от 27 март)
|-
| {{флагче|Великобритания}} [[Изиджет|easyJet]]
Line 84 ⟶ 83:
|-
|{{флагче|Ирландия}} [[Райънеър|Ryanair]]
|Аликанте, Болоня, [[Летище Шарлероа|Брюксел „Шарлероа“]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Валенсия (започва от 28 март), Дъблин, Единбург, Каунас, Кьолн/Бон, Лондон „Лутън“, Лондон "Станстед"„Станстед“ (започва от 26 март), [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малага, Наполи (започва от 2 май), Милано „Бергамо“, Пескара (започва от 28 март), Порто, Рим "Чампино"„Чампино“, Солун (започва от 29 март), Тенерифе - – юг <br> '''Сезонно:''' Задар (започва от 3 юли)
|-
| {{флагче|Нидерландия}} Transavia
Line 90 ⟶ 89:
|-
| {{флагче|Унгария}} [[Уиз Еър|Wizz air]]
| Киев "Жуляни"„Жуляни“ (започва от 26 август), [[Александър Велики (летище)|Скопие]], [[Летище София|София]]
|-
|}
 
==== Т2 ====
{| class="wikitable"
|+
Line 113 ⟶ 112:
|-
| {{флагче|Франция}} [[Ер Франс|Air France]]
| [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж "Шарл„Шарл дьо Гол"Гол“]] <br> '''Сезонно:''' Бордо (започва от 24 юли)
|-
| {{флагче|Гренландия}} Air Greenland
Line 155 ⟶ 154:
|-
|{{флагче|Норвегия}} Norwegian Air Shuttle
|Аликанте, [[Летище Схипхол|Амстердам]], Барселона, Берген, Берлин „Шьонефелд“, [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Гран Канария, Дубай, Дъблин, Единбург, [[Летище Йоан Павел II|Краков]], Лондон „Гетуик“, [[Летище „Мадейра“|Мадейра]], [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малага, Маракеш, Милано "Малпенса"„Малпенса“, Ница, Олбор, Осло, Париж "Орли"„Орли“, [[Летище Прага|Прага]], Рига, [[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Рим „Фиумичино“]], Стокхолм „Арланда“, [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], Фаро, Хелзинки; <br>'''Сезонно:''' Агадир, Атина, [[Летище Никола Тесла Белград|Белград]], [[Летище Бургас|Бургас]], [[Летище Варна|Варна]] (започва от 24 юни), Венеция, Гренобъл, [[Летище Дубровник|Дубровник]], Женева, Загреб, Залцбург, Ибиса, Ираклио, Катания, Корфу, Кос, Ларнака, Лисабон, Малта, Марислия, Монпелие, Олбия, Палма де Майорка, [[Галилео Галилей (летище)|Пиза]], Родос, Сараево, Сплит, Ставангер, Тенерифе-юг, Ханя
|-
|{{флагче|Норвегия}} Norwegian Long Haul
Line 181 ⟶ 180:
|}
 
==== Т3 ====
{| class="wikitable"
|+
Line 194 ⟶ 193:
|-
| {{флагче|Швеция}}{{флагче|Норвегия}}{{флагче|Дания}} Scandinavian Airlines
| [[Летище Абърдийн|Абърдийн]], Аликанте, [[Летище Схипхол|Амстердам]], Атина, Барселона, Берген, Берлин „Тегел“, Билунд, Бирмингам, Болоня, Бостън, [[Летище Брюксел|Брюксел]], [[Анри Коанда (летище)|Букурещ "Отопени"„Отопени“]], [[Летище Фредерик Шопен|Варшава]], [[Летище „Вашингтон-Дълес“|Вашингтон – Дълес]], Венеция, [[Международно летище Виена|Виена]], Вилнюс, Вроцлав, Гданск, [[Летище Гьотеборг-Ландветер|Гьотеборг]], Дъблин, Дюселдорф, Женева, [[Летище Йоан Павел II|Краков]], [[Летище Хийтроу|Лондон „Хийтроу“]], Малага, [[Летище Манчестър|Манчестър]], Маями, Милано "Малпенса"„Малпенса“, [[Летище Мюнхен|Мюнхен]], Ница, Нюарк, Нюкасъл, Олбор, Олесун, Орхус, Осло, Паланга, Палма де Майорка, [[Шарл дьо Гол (летище)|Париж "Шарл„Шарл дьо Гол"Гол“]], Пекин, Познан, [[Летище Прага|Прага]], Рейкявик, Рига (започва от 26 март), [[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Рим „Фиумичино“]], [[Международно летище Сан Франциско|Сан Франциско]], Ставангер, Стокхолм "Арланда"„Арланда“, [[Летище Талин|Талин]], Токио "Нарита"„Нарита“, Тронхайм, Фаро, [[Летище Франкфурт|Франкфурт]], Хамбург, Хановер, Хелзинки, [[Летище Цюрих|Цюрих]], [[Международно летище „О'Хеър“|Чикаго „О'Хеър"Хеър“]], Шанхай, Щутгарт
|-
| {{флагче|Тайланд}} Thai Airways
Line 201 ⟶ 200:
|}
 
== Статистика ==
=== 5-те най-натоварени трансконтинентални маршрута от летище Копенхаген по брой превозени пътници ===
'''5-те най-натоварени маршрута от CPH (2016)'''
 
{| class="wikitable sortable" style="font-size: 90%" width=align=
Line 215 ⟶ 214:
| 1.
| {{nowrap|{{флагче|САЩ}} Нюарк, [[Международно летище Джон Ф. Кенеди|Ню Йорк]]}}
| <center>382,360
| <center>{{increase}} 15.8
| Delta Air Lines, Norwegian Air Shuttle, Scandinavian Airlines
|-
| 2.
| {{nowrap|{{флагче|ОАЕ}} Дубай}}
| <center>319,324
| <center>{{increase}} 19.3
| [[Емирейтс (авиокомпания)|Emirates]], Norwegian Air Shuttle
|-
| 3.
| {{nowrap|{{флагче|Катар}} Доха}}
| <center>286,886
| <center>{{increase}} 36.9
| Qatar Airways
|-
| 4.
| {{nowrap|{{флагче|Тайланд}} Банкок}}
| <center>265,544
| <center>{{increase}} 1.6
| Norwegian Air Shuttle, Thai Airways
|-
| 5.
| {{nowrap|{{флагче|САЩ}} [[Международно летище Сан Франциско|Сан Франциско]]}}
| <center>151,938
| <center>{{increase}} 1.8
| Scandinavian Airlines
|-
|}
 
=== 7-те най-натоварени авиокомпании от CPH 2016 ===
'''7-те най-натоварени авиокомпании по брой превозени пътници'''<ref>http://politiken.dk/rejser/nyheder/flyoglufthavne/ECE3177160/top-10-her-er-de-stoerste-flyselskaber-i-koebenhavns-lufthavn/</ref><ref>
http://www.standby.dk/ryanair-droener-ind-paa-top-20-i-koebenhavns-lufthavn-2/</ref>